Хейзълиъс посочи безмълвно зад Уордлоу към екрана горе. Беше се появило ново съобщение.
Уордлоу погледна Хейзълиъс паникьосан. Очите му шареха към екраните на системата за сигурност и обратно.
— Не можем да ги задържим навън, сър. Трябва да отворя вратата.
— Тони — поде Хейзълиъс тихо и напрегнато, — само за миг помисли какво се случва тук. Ако отвориш вратата, този разговор с… Бог или каквото е това нещо ще свърши.
Адамовата ябълка на Уордлоу изпъкна, когато той преглътна.
— Бог ли?
— Точно така, Тони. Бог. Тази вероятност е съвсем реална. Осъществихме контакт с Бог, освен ако не е Бог, който е много по-голям и по-непознаваем от всичко, което си е представяло човечеството.
Никой не проговори.
Хейзълиъс продължи тихо и напрегнато:
— Тони, можем да си спечелим малко време, без да ни струва нищо. Ще им кажем, че вратата не работи, че системите за връзка са се изключили и компютърът се е сринал. Можем да го изиграем. Ще държим вратите затворени и въпреки това ще успеем да се измъкнем без сериозни обвинения.
— Те имат взривен комплект. Ще взривят вратата — каза Уордлоу с напрегнат и хриптящ глас.
— Нека — отвърна Хейзълиъс. Леко стисна рамото на Уордлоу, разтърси го приятелски, сякаш за да го разбуди. — Тони, Тони. Възможно е да разговаряме с Бога. Разбираш ли?
— Разбирам — отвърна Уордлоу тихо.
— Ще им отнеме известно време да преодолеят титановата врата — той се огледа наоколо. — Всички единни ли сме? — Погледът му обходи стаята и се спря на Форд. Явно забеляза скептицизма в очите му. — Уайман?
— Смаян съм, че допускаш вероятността да разговаряме с Бога — каза Форд.
— Ако не е Бог, тогава кой е? — попита Хейзълиъс.
Форд огледа останалите. Питаше се кой друг забелязваше, че Хейзълиъс най-накрая е изгубил контрол.
— Каквото твърдиш от самото начало. Измама. Саботаж.
— Ако смяташ така, Уайман, съжалявам за теб — внезапно се обади Мелиса Коркоран.
Форд се извърна към нея смаян. На лицето й бе изписано ново изражение, което го възпря. Вече я нямаше неуверената млада жена, която неуморно търси обич. Изглеждаше сияйно спокойна, а в очите й гореше самоувереност.
— И ти ли смяташ, че е Бог? — невярващо попита Форд.
— Не знам защо си толкова учуден — отговори тя. — Не вярваш ли в Бога?
— Да, но не в този Бог.
— Откъде знаеш?
Форд се поколеба:
— Хайде стига! Бог никога не би се свързал с нас по този налудничав начин.
— Да не мислиш, че е по-малко налудничаво Бог да оплоди девственица, която да роди син, който на свой ред да донесе посланието му на земята?
Форд направо не вярваше на ушите си.
— Казвам ти, това не е Бог.
Коркоран поклати глава.
— Уайман, не разбираш ли какво става тук? Не схващаш ли? Направихме най-великото откритие на всички времена — открихме Бог.
Форд огледа групата. Най-накрая погледът му прикова Кейт, която стоеше до него. Двамата се вгледаха за дълго един в друг. Той не можеше да повярва на очите си: нейните очи преливаха от чувства. Тя стисна ръката му, пусна я и се усмихна:
— Съжалявам, Уайман. Знаеш ли, двете с Мелиса невинаги се разбираме. Но сега… ами… — тя се пресегна и стисна ръката на Коркоран, — съм съгласна с нея.
Форд гледаше невярващо двете внезапно обединили се противнички.
— Как е възможно рационално човешко същество да смята, че това… нещо — посочи той към екрана — е Бог?
— Учудвам се, че ти не го разбираш — отговори Кейт със спокоен глас. — Разгледай свидетелствата. Дупката в пространство-времето. Тя е истинска. Аз лично направих изчисленията. Това е като тръба или тунел в паралелна вселена — вселена, която съществува непосредствено близо до нашата, невероятно близо, почти се докосват, и двете вселени приличат на листове хартия, които са били свити на топка. Ние само пробихме дупка в своя къс хартия и оттам се показа мъничко парченце от съседната топка. А тази паралелна вселена е мястото, където… живее Бог.
— Кейт, не може да говориш сериозно.
— Уайман, забрави всичко останало и просто слушай думите. Само думите. За пръв път през живота си наистина чувам изречена простата истина. Като камбанен звън след години тишина. Казаното от това… от Бога е невероятно вярно.
Форд се огледа в кръглото помещение и очите му се впериха в Едълстайн, вечния скептик. Тъмните и победоносни очи на мъжа отговориха на погледа му.
— Алан, помогни ми.
— Аз никога не съм търсил Бог — отвърна Едълстайн. — През целия си живот съм бил категоричен атеист. Не съм се нуждаел от Бог — нито преди, нито за в бъдеще.
— Най-накрая някой да е съгласен с мен — каза Форд с облекчение.
Едълстайн се усмихна.
— Което прави покръстването ми още по-показателно.
— Покръстването ти ли?
— Точно така.
— Ти… вярваш?
— Разбира се. Аз съм математик. Живея и умирам съгласно логиката. А съгласно логиката, това, което ни говори, е някаква висша сила. Наречи го Бог, наречи го Примум мобиле, наречи го Велик дух, наречи го както искаш.
— Аз го наричам измама.
— И къде са ти доказателствата? Нито един програмист досега не е написал код, който да е издържал теста на Тюринг. Досега не е построен и компютър, способен на истински изкуствен интелект — дори суперкомпютърния мозък на Изабела. Не можеш да обясниш откъде той знаеше намислените от Кейт числа или имената на Грегъри. И което е най-важно, и аз като Кейт открих дълбока истина в думите му. Ако не е Бог, тогава е високо интелигентна същина от тази или от друга вселена и поради това е свръхестествена. Да, приемам го за чиста монета. Печели най-простото обяснение. Бръсначът на Окам19.
— Освен това — каза Чън, — данните идват право от С-нула. Как ще обясниш това?
Форд огледа и останалите — от красивото абаносово лице на Долби, мокро от сълзи, до треперещото като в делириум тяло на Джули Тибодо… „Невероятно — помисли си Форд. — Погледни ги. Те всички го вярват!“ Лицето на Майкъл Чечини, обикновено напълно безизразно, сега бе оживено, сияеше… Рей Чън… Харлан Сейнт Винсънт… Джордж Инес… всички. Дори Уордлоу, който в тази кризисна ситуация с охраната не следеше мониторите си, а бе вперил поглед в Хейзълиъс с робско и сервилно възхищение.
Явно бе пропуснал тъмна и тревожна динамика в екипа, съществувала през цялото време. И Кейт, особено Кейт.
— Уайман, Уайман — успокоително каза Хейзълиъс, — ти си емоционален. Ние мислим. Това умеем най- добре.
Форд направи крачка назад.
— Тук не става дума за Бог. Това е просто някакъв хакер, който ви казва онова, което искате да чуете. И вие се хващате.
