Мъсконгъс, а на север — заливът Пенобскот. Това беше идеалното място за криене, невидимо и от морето, и от сушата, изключително добре защитено от времето. Доколкото знаеше, никой не беше забелязал тръгването им от Раунд понд, никой не знаеше накъде се бяха запътили. Дори баща й. Тук бяха в безопасност. Но от кого? Това беше въпросът.
Тя изгреба остатъците от яйцата с късче хляб и си сипа още кафе от каната на масата. Океанът беше спокоен, вълните спокойно заливаха каменистия бряг и също толкова спокойно се отдръпваха. Над главите им крещяха чайки, а в далечината се чуваше боботенето на самотна рибарска лодка.
Форд излезе навън с чаша кафе в ръка и се отпусна дългурестото си тяло на пейката край масата.
— Добро утро! — каза Джаки, усмихвайки му се широко. — Добре ли спахте, господин Форд?
— Страхотно. — Той отпи от кафето и се загледа в морето.
— Виждам, че разглеждаш снимките на Деймос — каза Аби.
— Да.
— Какво мислиш?
Форд не отговори веднага, а се втренчи в нея с бледите си сини очи. После заговори бавно, с нисък глас.
— Според мен това е невероятно откритие.
Аби кимна.
— Без съмнение е извънземно и най-вероятно то е източникът на гама-лъчите. Сигурно е много старо, за да е толкова износено и очукано.
— Нали ти казах, че е истинско.
Той поклати бавно глава.
— Значи лудите учени се оказаха прави… Извънземна конструкция, кой можеше да повярва… И вече знаем, че не сме сами, наистина знаем. Направо съм като замаян.
Аби го погледна.
— Не си го разбрал, нали?
— Какво имаш предвид?
Тя поклати глава.
— Извънземна конструкция, дръжки. Това е
63.
— Оръжие — повтори бавно Форд.
Аби погледна към Джаки, която смълчана ги слушаше.
— Точно така.
Форд прокара ръка през къдравата си коса.
— И какво те кара да си мислиш така?
— „Когато елиминирате невъзможното…“
— Този цитат ми е известен — каза Форд.
— Елементарно, скъпи ми Уотсън. А: това нещо изглежда като оръдие. Б: изстреляло е миниатюрна черна дупка, която е преминала през Земята.
Форд се облегна назад.
— Това не отговаря точно на фактите. Дори наистина да е „изстреляло“ онова нещо, с намерение да унищожи Земята, то опитът му се е провалил. Освен това не е правило втори опит. Ако наистина е оръжие, изглежда, е отказало.
— Откъде знаеш, че е отказало? Може би се подготвя за нов изстрел.
Форд поклати глава.
— Значи тези агресивни извънземни… къде са те? Живеят във вътрешността на Деймос?
Аби изсумтя.
— Те отдавна са си отишли.
— Така ли? Откъде знаеш?
— Погледни снимката. Обектът е изоставен, покрит е с прах и е очукан. Никой не се грижи за него. Може би извънземните са оставили оръжието и са си тръгнали.
— Защо?
— Кой знае? Малко преди това нещо да стреля по нас, орбиталният спътник е минал близко до Деймос и е направил снимки. Може би това го е разбудило. Може би извънземните са минали оттук преди милиони години, видели са обитаема планета и са оставили оръжието, което да се погрижи за всички бъдещи технологични цивилизации, които биха могли да ги предизвикат. По дяволите, може да има хиляди, милиони от тези оръжия, разпръснати из галактиката.
— Надявам се, че няма да се обидиш, ако се усъмня в теориите ти.
Аби скръсти ръце и зачака.
— Страхотни теории от Зоната на здрача.
— Помисли малко — каза Аби, — да видим дали няма да стигнеш до същото заключение.
Форд въздъхна.
— Ще помисля. Но ето още нещо, което може да ти се стори интересно: според моите правителствени източници това не е било миниатюрна черна дупка. Било е къс от екотична материя.
— Какво пък е това, по дяволите?
— Вид свръхплътна материя — каза Форд, — някакви си частици, наречени кварки, наблъскани здраво в изродено състояние… Според тях някои неутронни звезди всъщност може да се окажат странни звезди или кваркови звезди — да са изградени от странна материя. Някога чела ли си Кърт Вонегът?
— О, да — отвърна Али. — Обожавам книгите му.
— Спомняш ли си онази субстанция, наречена Лед-9 от „Котешка люлка“? Това беше някакъв специален вид лед, който при контакт с нормалната вода я превръща в лед при стайна температура?
— Спомням си я.
— Странната материя е нещо такова. При контакт с нормалната материя, тя започва да я преобразува, да я излапва, да я превръща в странна материя. Проблемът е, че странната материя е толкова плътна, че Земята може да се свие до нещо с размера на портокал.
— Ох…
— По-лошото е, че самият процес е нестабилен. Земята би избухнала с такава сила, че ще разкъса външната обвивка на Слънцето и ще разруши Слънчевата система. Може дори да превърне слънцето в странна материя, което ще доведе до наистина чудовищна експлозия. Тук особеното е, че късче странна материя може да премине през Земята сравнително незабелязано, стига да се движи с достатъчно голяма скорост. Няма да преобразува голямо количество материя и ще си продължи весело по пътя, без Земята да пострада. Но ако се движи по-бавно и остане заклещено в Земята, то тогава сбогом, Слънчева система.
— Защо тогава не е направило по-голяма изходна дупка? Да причини изригването на вулкан или нещо друго?
— Добър въпрос. Късчето странна материя не може да създаде шокова вълна, защото то абсорбира цялата материя, до която се докосне. Докато минава през нея, то я поглъща, оставяйки след себе си тунел от вакуум, който веднага се запечатва от налягането в геоложките структури. Единственото доказателство за преминаването му ще бъде малката входна дупка, голямата изходна дупка и необичайната сеизмична сигнатура.
Аби подсвирна.
— Всичко това само подкрепя теорията ми. Късчето странна материя е идеалното оръжие — само си помисли!
Той се изправи и остави чашата си на масата.
— Не знам доколко са наясно с това във Вашингтон, но аз трябва да им занеса тоя диск. Ще те оставя тук. Не смея да те поставя под защитата на ЦРУ или местната полиция, защото не знам кой ни е подгонил. Има голяма вероятност да си имаме работа с някоя от агенциите към собственото ни правителство.
— Ами ти? Ако отидеш във Вашингтон могат да те пратят в Гуантанамо или някъде другаде.
