VII. И те го прекъснаха и рекоха: Що е Мокрица? И рече им Външният: Добре де, като Плъхове.
VIII. Да вземем с нас нещата, които ни трябват, за да започнем нов живот Навънка, не в някой друг Магазин, а под небето. Да вземем всички номи, стари и млади, и всичката храна и материали, и информация, които ни трябват.
IX. И рекоха те: — Всичко ли? И рече той — всичко. И рекоха му всички те: Не можем да го направим…
— Да, можем — рече им Масклин. — Можем да откраднем камион.
Последва мъртва тишина.
Граф Железарий вдигна вежда.
— Големите вонящи работи с колела на всеки ъгъл? — попита той.
— Да — отвърна Масклин.
Всички погледи бяха вперени в него. Усещаше, че започва да се изчервява.
— Този ном е глупак! — изръмжа херцог Галантерий. — Дори и Магазинът да бе в опасност, а аз не виждам причини, не ги виждам тези причини, ви казвам, да му вярваме, идеята е доста нелепа.
— Разбирате ли — започна да се изчервява Масклин. — Вътре има много място, всички ще се поберем, можем да свием книги, които да ни научат как да правим разни работи…
— Устните се движат, езикът подскача, но мисъл не излиза — рече херцогът. Някои номи около него се захилиха нервно. С ъгълчето на окото си Масклин забеляза Ангало, който стоеше до баща си. Лицето му грееше.
— Не че искам да оскърбя паметта на покойния абат — обади се колебливо един от по-дребните благородници, — но съм чувал, че там Навънка има други магазини. Искам да кажа, преди Магазина все сме живели някъде. — Той преглътна. — Та искам да кажа, ако Магазинът е бил построен през 1905 година, къде сме живели през 1904 година? Не че искам да оскърбя…
— Не ви казвам, че ще отидем в друг Магазин — намеси се Масклин. — Говоря за свободен живот.
— А на мен ми писна да слушам тия глупости. Старият абат си беше човек на място, но накрая мозъкът му се бе поразбълникал нещо — тросна се херцогът. После се фръцна и се втурна шумно навън.
Повечето от останалите лордове го последваха. Някои от тях — доста неохотно, забеляза Масклин, всъщност едни се мотаеха на опашката, тъй че, ако ги попитат, да могат да кажат, че тъкмо си тръгват.
Онези, които останаха, бяха Графът, една дребничка дебеланка, която Гърдър представи като баронеса Дел Икатеси, и шепа по-дребни благородници от подотделите.
Графът се огледа театрално.
— Ах — каза той. — Най-после човек да си поеме дъх на спокойствие. Давай нататък, младежо.
— Ами това е — призна си Масклин. — Не мога да правя никакви други планове, докато не открия още някои неща. Например, можете ли да правите ток? Не да го крадете от Магазина, а да го правите?
Графът се почеса по брадичката:
— Искате да ви издам тайни на отдела?
— Милорд — остро се намеси Гърдър, — ако ще предприемаме тази отчаяна стъпка, жизненоважно е да се разкрием един пред друг и да споделим знанията си.
— Вярно е — подкрепи го Масклин.
— Тъй, тъй — сухо добави Гърдър. — До един трябва да действаме за доброто на всички номи.
— Добре казано — рече Масклин. — И точно затова Канцелариите на свой ред ще научат всички номи, които помолят за това… да четат.
Последва тишина. Прекъсна я немощното хъхрене на Гърдър, който се опитваше да не се задави.
— Четенето… — започна той.
Масклин се разколеба. Е, вече бе стигнал дотук. Можеше да се справи и с това. Видя, че Грима се е втренчила в него.
— Жените също — каза той.
Този път Графът изглеждаше изненадан. От друга страна, Баронесата се усмихваше. Гърдър все още сегиз-тогиз изскимтяваше.
— По рафтовете в Книжарницата има всякакви книги — подхвана храбро той щафетата. — Каквото и да поискаме да правим, има книга, в която пише как се прави. Но тук ще ни трябват много хора, за да ги прочетат, тъй че да намерим онова, което ни трябва.
— Мисля, че нашият приятел от Канцелариите би желал чаша вода — заключи Графът. Май го бе обзел новият дух на общност и сътрудничество.
— Младежо — обади се Баронесата, — онова, което казваш, може и да е вярно, но дали тия ценни книги могат да ни научат как да управляваме тия камиони?
Масклин кимна. Точно за това беше готов. Грима приближи отзад. Влачеше тънка книга, голяма почти колкото нея. Масклин й помогна да я изправи, тъй че всички да я виждат.
— Гледайте, на нея са написани думи — гордо каза той. — Вече съм ги научил. Тук пише… — докато изговаряше всяка дума, я посочваше с копието си. — Правилник… за… движение… по пътищата. ПРАВИЛНИК ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Вътре има картинки. Щом научиш правилника за движение по пътищата, можеш да караш. Поне така пише. Правилник за движение по пътищата — несигурно добави той.
— А аз се опитах да схвана какво значат някои думи — каза Грима.
— Да, тя прочете това-онова — подкрепи я Масклин. Не можеше да не забележи, че този факт заинтересува Баронесата.
— И туй ли е всичко? — попита Графът.
— Ъъ — отвърна Масклин. Самият той се бе тревожил за това. Имаше смътното чувство, че няма да е толкова лесно, но сега не беше време да се шашка за подробности, които могат да се доуточнят по-нататък. Какво беше казал абатът? Важното нещо, когато си водач, не е толкова дали си прав или крив, а дали си уверен. Да си прав помагаше, естествено.
— Ами, аз отидох и хвърлих едно око в гнездото на камионите, искам да кажа гаража, тази сутрин — заразказва той. — Ако се изкатериш, можеш да видиш какво има вътре. Пълно е с лостове, колела и разни там всякакви работи, но май можем да разберем кое за какво е. — Той пое дълбоко дъх. — Не ще да е много мъчно, иначе как така човеците ще го могат.
Номите трябваше да го признаят.
— Колко интригуващо! — рече Графът. — Мога ли да попитам, какво бихте поискали от нас сега?
— Хора — просто отвърна Масклин. — Колкото можете да прежалите.
Баронесата хвърли поглед на Графа. Графът кимна. Кимна и тя.
— Бих искала само да попитам туй младо момиче — рече тя, — добре ли е? Искам да кажа, туй четене…
— Аз схващам само някои думи — бързо отвърна Грима, — като Ляво, Дясно, Велосипед…
— И не сте изпитали никакво усещане за повишено налягане вътре в главата? — внимателно попита Баронесата.
— Всъщност хич не, мадам.
— Хммм. Това е извънредно интересно — изкоментира баронесата, неподвижно втренчена в Гърдър.
Новият абат беше седнал.
— Аз… ъъ… аз… — започна той.
Масклин изстена вътрешно. Беше си мислил, че ще е мъчно да се научиш да караш, да научиш как работи камионът, да се научиш да
