— Защо искате да знаете, Уолвърхемптън? — Тя вдигна глава и го стрелна предизвикателно. — Дори ако проявявате по невероятно приятелски начин непочтени намерения, не мога да приема, че моето минало ви засяга.
Той си пое дълбоко дъх.
— Тъй като намеренията ми не са непочтени — той явно се затрудняваше с формулировките, — трябва да бъдете откровена с мен.
Тя отвори широко очи и остави рязко чашата, която издрънча. Двамата се гледаха и изживяваха един от онези мигове, в които всичко се променя завинаги. Какъвто и да бъде краят, връщане назад нямаше.
Когато отвори уста, думите й бяха привидно незначителни, но той знаеше, че не са.
— Видях веднъж съпругата ви. Беше фина и крехка, като порцеланова фигурка.
И той остави чашата си на масата, но много внимателно, за да не се чуе звук. Щом той бе подложил Дездемона на изпитание, тя имаше право да му върне със същото.
— Да, Дианта беше много хубава.
— Двете сме толкова различни!
— Моля бога да е така — отговори той и не можа да прикрие горчивината в гласа си. — Защото в противен случай бих могъл да направя втората голяма грешка в живота си.
През целия разговор Дездемона изпитваше тревожна несигурност. Последните думи на маркиза й върнаха част от самочувствието. Радваше се, че и той е не по-малко раним от нея.
— Какво се случи?
Той стана и се заразхожда, без да спира.
— Няма много за разказване. Когато се оженихме, бях като зашеметен от нея. Просто не проумявах как е могла да избере сред толкова много тъкмо мен. — Той присви широките си рамене. — В сляпата си влюбеност не виждах причината: през онази година съм бил на пазара на кандидатите с най-висока титла и най-значително богатство. А тя умееше наистина великолепно да играе ролята на сладка, беззащитна невинност. Беше толкова лесно да се оставя да ме измами.
— Но тя е изпитвала все пак чувства към вас. Разумна жена, която може да избира, никога не би се спряла на мъж, когото не обича.
На лицето му се изписа сарказъм.
— Не й бях съвсем несимпатичен, но както тя ми довери при едно от нашите чести спречквания, още преди края на медения месец вече ужасно съм я отегчавал. Знаела, че ще стане така, но не толкова скоро и до такава степен.
Дездемона цяла се сви. Този ужас й напомни болезнено за собствения й брак.
— Но Дианта не беше непрактична — продължи той. — Беше готова срещу парите и титлата ми да се примири със скучната ми личност. Беше невероятно надарена със способността да пръска пари, а искаше и на всяка цена да стане маркиза.
— Тя почина заедно с детето при раждане, нали? — Дездемона си спомни, че го беше прочела във вестника и беше съжалила за толкова ранната смърт на хубавата жена.
— Да. — Гайлс стовари юмрук върху плочата на камината, после дълго се взира в пламъците. — Малко преди да умре, когато се надявахме, че детето ще остане живо, тя ми каза, че с голяма степен на вероятност предполага, че то не е от мен. И сякаш почти съжаляваше. Обикновено жени в нейното положение се осигуряват, раждайки един или двама легитимни наследници, преди да поемат по собствения си път. Изглежда, и тя го е имала предвид, но… нещастните случаи не могат да се изключат.
Дездемона се усети изпълнена от дълбоко съчувствие. За пръв път през живота си се реши да покаже на един мъж, че иска да го утеши, без да се бои, че той ще я разбере погрешно. Тя сложи ръка на лакътя му и каза:
— Всичко това безкрайно ме натъжава. Тя не ви е заслужавала.
Той беше овладял напълно гласа си, но мускулите под ръкава на ризата се бяха изопнали като стоманени въжета.
— Тогава не съм го осъзнавал, но се оказа, че имаме твърде различни представи за нашия брак. Моята се оказа катастрофално погрешна. — С едва чут глас добави: — Най-лошото беше, че не можех истински да тъгувам.
— Разбирам ви много добре — каза тя тихо. — Когато съпругът ми почина, изпитах облекчение, вина, някакво безлично съжаление за една безсмислена смърт. Беше една много… сложна смесица.
Той вдигна ръка и я отпусна за миг върху пръстите й.
— Не познавах лично сър Гилбърт Рос, но знаех, че му се носи славата на картоиграч.
— Да, и на такъв. — Дездемона се загледа в пламъците. Никога и с никого не беше говорила за брака си, но откровеността на маркиза изискваше да му отговори със същото. — Той се удави една нощ в улична яма, мъртво пиян. Единственото положително нещо в целия му живот беше, че умря след огромна печалба на рулетка, тъй че имах достатъчно пари, за да му платя дълговете, а и нещо да ми остане. Това и скромното наследство от една леля ми позволиха известна независимост. Разбрах, че като вдовица се чувствам по-добре, отколкото като съпруга.
Гайлс въздъхна.
— Този модерен избор на партньор за толкова кратко време е повече от опасен. Тъй че едва ли трябва да се учудваме, че и вие, и аз сме се озовали с партньори, които се оказаха твърде различни от онова, което сме очаквали.
— Така е, въпреки че не аз си избрах съпруг.
— Семейството ли го направи вместо вас?
— Не, брат ми положително щеше да направи по-добър избор. По време на първия ми сезон в Лондон сър Гилбърт беше само един от сериозните ми ухажори. Състоянието ми изобщо не можеше да се сравнява с вашето, но имах все пак добра зестра, мъжете харесваха външността ми, въпреки че невинаги се отнасяха с уважение към мен. Гилбърт усърдно ме ухажваше, но знаеше много добре, че брат ми никога няма да даде съгласието си да се омъжа за него. Затова ме покани един ден да се разходим с карета в парка. Върна ме у дома едва на другия ден.
Маркизът свъси чело.
— Той…?
Дездемона впери отново поглед в огъня.
— Не. Той ме отведе в необитаема вила, закле ми се във вечната си любов и заяви, че не може да живее без мен. Бях естествено ужасно разгневена, но и поласкана. Той беше хубав, а пък аз достатъчно млада, за да реша, че всичко това е ужасно романтично.
— Разбирам — каза навъсено Уолвърхемптън. — Вярно, не ви е докоснал, но фактът, че сте прекарали нощта с него, е бил достатъчен, за да ви компрометира непоправимо.
— Точно така. Всички бяха единодушни, че не ми остава друго, освен да се омъжа за него. — Пълните й устни станаха съвсем тънки. — Бях прекалено млада, за да зная, че изход винаги има. Затова се покорих на съдбата си.
— И затова сте решили сега толкова твърдо да позволите на племенницата си да направи сама своя избор — независимо от това, какви ще са последиците?
— Да, така е. Не ще позволя никому, никому, да я принуди към нежелан, жалък брак. — Дездемона хвана машата и разрови жаравата. — Тогава трябваше да се възпротивя, но както вече казах, беше ми направило огромно впечатление, че един мъж е готов заради мен на отчаяна постъпка. Не ми беше антипатичен, намирах го много забавен, освен това прецених факта, че не ме изнасили, като доказателство за искрени чувства. За съжаление обичал ме е не повече, отколкото Дианта вас.
— Само вашата зестра ли го е интересувала?
— Била е основният мотив. Но освен парите… — Тя преглътна и вече не знаеше как да продължи. Маркизът я прегърна през рамо и тя се поотпусна.
— Веднъж, доста пиян, Гилбърт ми разказа, че си съставил списък от състоятелни момичета, които да не са освен това и от чак толкова високопоставени благороднически семейства, та да са недостижими за него. След като се запознал с всички, спрял се на мен, заради моите… гърди. — Тя сякаш сама се учуди, че е произнесла думата.
