глупава, за да го оценя. Той е мил, надежден и почтен. И най-вече, обича ме независимо от всичките грешки, които съм допуснала.
Маги я погледна съчувствено. Нищо чудно, че младата девойка изглеждаше така нещастна. В нейното положение имаше много малко надежди за щастлива развръзка.
Синтия остави чашата и започна нервно да си играе с венчалната си халка.
— Искам да се омъжа и да се установя някъде в провинцията с Майкъл, да отгледам много деца и да надебелея, и да си топля краката в гърба му през зимата. И той иска същото. Противно му е да сме в това непочтено положение.
— Но докато е жив съпругът ви, това е невъзможно. В Англия разводите са практически невъзможни. Дори да имахте парите и влиянието, с които да получите развод чрез Парламента, обществото ще ви отхвърли.
— Няма време за това — каза мрачно Синтия. — Бременна съм.
Маги си пое дълбоко дъх:
— И детето не е от съпруга ви?
— От години не сме живели като мъж и жена. За нещастие, макар че не ме иска за себе си, той не допуска и да принадлежа на никой друг — вдигна рамене Синтия. — Страх ме е какво ще направи той, когато разбере, че коремът ми се надува.
— А това не е нещо, което човек може дълго време да крие — отбеляза Маги. — Какво мисли вашият майор?
Синтия преплете нервно пръсти.
— Още не съм му казала. Когато му кажа, знам, че ще настоява да напусна Оливър и да живея с него.
— Това ще бъде скандал, но едва ли ще е единствен по рода си. Може би това е най-доброто разрешение.
За пръв път гласът на Синтия потрепна.
— Вие не познавате съпруга ми. Оливър е ужасно отмъстителен и ще преследва Майкъл за прелюбодеяние. Майкъл не е богат… ще го разори. Военната му кариера ще се провали, семействата и на двама ни ще изпаднат в немилост.
Тя довърши с шепот:
— И това ще разбие сърцето на баща ми.
Зарови лице в ръцете си, зарида и изрече на пресекулки между изхлипванията:
— И най-лошото е, че Майкъл ще ме намрази заради това, че съм съсипала живота му.
Маги бързо се озова до гостенката си, седна до нея на дивана и я прегърна, за да я успокои, доколкото можеше. Прокле яростно брачните закони, които задържаха мъжа и жената вързани един за друг, независимо колко лош е съвместният им живот.
Когато хълцането на Синтия утихна, Маги й подаде чиста кърпичка и каза:
— Изборът ви е ограничен. Можете да останете със съпруга си или да го напуснете. Ако го напуснете, можете да отидете при баща си, да живеете с вашия майор или евентуално да се установите някъде сама.
Синтия се изправи и изтри очи с кърпичката.
— Така, както го казвате, изглежда просто. Искам да го напусна, но ще е много трудно. Оливър ще получи удар по кесията и по гордостта си, защото се издържаме от парите на баща ми. Зестрата ми отдавна свърши, но татко ни изпраща издръжка, която използвам за къщните разходи. Ако си отида, парите ще секнат. Оливър губи толкова много на комар, че няма да може да издържа домакинството, ако не съм аз. — Тя вдигна нервно ръка и отмахна един паднал кичур коса. — Макар че може и да се справи. Изглежда, че винаги има пари.
В мозъка на Маги звънна тревожен звънец. Нортууд е закоравял играч с неочаквани финансови ресурси? Бяха се съсредоточили върху разследването на заговор за убийство, защото това беше най-спешното, но съществуваше и възможността в британската делегация да има шпионин. Ако имаше такъв човек, вероятно тайнственият Льо Серпан използваше услугите му. И понеже Маги никак не харесваше Оливър Нортууд, много й се искаше да го изобличи като мерзавец. А ако беше свързан с главния заговорник…
Сдържайки вълнението си, тя подметна небрежно:
— Сигурно заплатата от Форин офис му стига.
— Това е просто една пенсия, двеста лири годишно. — Синтия сви рамене с безразличие. — Може би е станал по-добър играч. Ако не си плащаше дълговете, предполагам, никой нямаше да се съгласява да играе с него.
— Възможно ли е съпругът ви да е въвлечен в нещо, в което не е трябвало да се забърква?
— Какво искате да кажете?
Маги си наложи маската на невинността.
— Просто си мисля. Ако Нортууд има някаква тайна, вероятно може лесно да бъде убеден да ви позволи да го напуснете, без да ви създава неприятности. — Тя се усмихна хитро. — Предполагам, че една от причините, да искате да говорите с мене, е да разберете как мисли една лукава европейка, която не е била възпитавана във вашия английски дух на почтената игра.
Мигновеното стресване на Синтия премина в смущение.
— Може би е така, без да съм го осъзнала. — Тя се замисли с отсъстващ вид върху думите на домакинята си. — Може би той
— Предполагате ли, че може да взема подкупи?
— Не е особено влиятелен, за да се продава — каза Синтия с нотка на съмнение.
— Може да се прави на по-важен, отколкото е — отбеляза Маги.
Вземането на подкупи не беше рядко явление, подкупи приемаха и мнозина, на които и през ум не им минаваше да шпионират във вреда на родината си. Нортууд може би беше такъв. Въпреки това си струваше тази възможност да бъде разследвана докрай.
Синтия изрече бавно:
— Преди няколко седмици, докато пишех писма, ми се свърши хартията и потърсих на бюрото на Оливър. Тогава той дойде и се ядоса, като видя какво правя. Фактически ме удари. Тогава не се замислих много над това, защото той често пъти е непредсказуем, но оттогава започна да си заключва книжата. Мислите ли, че това означава нещо?
— Може би да, а може би не. Някои мъже по природа са избухливи. Но ако той има някоя недостойна тайна, която да успеете да откриете, това може да ви даде средство да се защитите. — Маги улови погледа на Синтия и каза строго: — Това, за което говорим, не е хубаво нещо. Склонна ли сте да постъпите непочтено?
Синтия си пое дълбоко дъх, но погледът й остана непоколебим.
— Да. Ние, жените, разполагаме с малко оръжия и ще бъда глупачка, ако пренебрегна някое от тях. Може би ще мога да предотвратя някоя по-голяма трагедия, например дуел. Не мисля, че Оливър ще се осмели да предизвика Майкъл, но може и да греша. — Тя потрепери, сякаш из стаята бе преминал леден вятър. — Не бих понесла Майкъл да рискува живота си заради мене.
Маги отбеляза със задоволство:
— Щом сте сигурна. Мислите ли, че ще можете да отключите бюрото на съпруга си и да проучите личните му книжа?
Синтия прехапа устни, но кимна утвърдително.
— Трябва да бъдете крайно предпазлива, не само да действате, когато го няма, но и да не оставяте следи от претърсването. Съпругът ви има избухлив характер и ако ви заподозре, може сериозно да ви нарани. Трябва да пазите не само своя живот.
Маги вложи в гласа си толкова искреност, на колкото беше способна. Макар да не се гордееше особено със себе си, защото караше жената да шпионира мъжа си, възможността никак не беше за пренебрегване. Нещо повече, ако Оливър Нортууд действително беше шпионин, този факт можеше да улесни Синтия да му се изплъзне.
