Рафи каза:
— Ще си отварям очите и може би ще се сетя защо Андерсън ми изглежда познат. Това може да се окаже от значение.
След като кимна съучастнически, той се отдалечи от Нортууд и се озова при масата за „червено и черно“. Тази игра изискваше повече късмет, отколкото умение, затова Рафи успяваше да наблюдава всичко, което ставаше из залата. Той забеляза как генерал Мишел Русе зае празния стол на масата за фаро до Андерсън, забеляза и че двамата мъже си размениха няколко оживени реплики, които можеше и да имаха нещо общо с фарото, но можеше и да нямаха.
Забеляза и смръщи вежди.
11.
На следващия ден и Маги, и Рафи мълчаха по пътя към британското посолство, където отиваха на посещение при семейство Касълрий. Тя се поколеба дали да му каже за подозренията си спрямо Оливър Нортууд, но днес той беше прекалено хладен и дистанциран аристократ, лицето му й се виждайте красиво и отчуждено.
Поднесоха им храната в частната трапезария в личния сервиз на самата Полин Бонапарт, който Уелингтън беше купил предната година заедно с къщата. Маги, която от глава до пети изглеждаше като любовница на дука, бе облякла небесносиня рокля и бе забола в косата си щраусови пера в подхождащ на тоалета й цвят. Лорд Касълрий беше спокоен и духовит, а ястията — превъзходни.
Разговорът се въртеше около незначителни неща, докато поднесоха на масата сребърен сервиз за кафе и лейди Касълрий направи знак на прислугата да се оттегли. Външният министър започна обсъждането с думите:
— Чухте ли най-новото от Тюйлери?
Гостите поклатиха отрицателно глави, френският кралски двор в Тюйлери беше извор на мълва и клюки, роялистките фракции се бореха за надмощие, но напоследък оттам не се чуваха сериозни слухове.
Касълрий поде:
— Фуше беше изваден от правителството и Талейран скоро ще го последва, само след няколко дни. — В очите му проблесна искрица насмешка. — Всеки път, когато принц Дьо Талейран бъде подложен на сурови критики, той великодушно си подава оставката. За негово голямо учудване този път кралят реши да я приеме.
Маги прехапа устни, мислейки за евентуалните усложнения, после отправи поглед към Рафи. Очите му бяха сериозни. Макар че Талейран беше труден и непредсказуем, беше също така и блестящ, настояваше за умереност. Оттеглянето му можеше да увеличи опасността за другите умерени. Тя запита:
— Не са ли избрали още нов министър-председател?
— Царят предложи на краля да избере някого от френските роялисти, които са работили за него в Русия, може би дук Дьо Ришельо или граф Дьо Варен. Луи прие кандидатурата на Ришельо — отговори външният министър. — Дипломатическият корпус е единодушен, че той ще се задържи не повече от няколко седмици.
— Не бъдете толкова сигурен, ваша светлост — намеси се Маги. — Срещала съм се с този човек и мисля, че той ще ни поднесе някои изненади.
Касълрий я изгледа внимателно; явно се надяваше да получи подобна информация.
— Какво мислите за Ришельо?
— Невероятно способен да употреби сила, ако се наложи — каза тя без никакво колебание. — Той ще бъде силен защитник на Франция, но мисля, че двамата с него ще се разбирате добре.
Касълрий кимна бавно.
— Това потвърждава моите впечатления. Преговорите вървят добре и монарсите ще се върнат в държавите си след около две седмици. — Той хвърли успокоителен поглед към жена си. — Има някои подробности, по които трябва да поработим в следващите няколко месеца, но мисля, че най-лошото мина.
— Надявам се, че сте прав — каза Рафи, — но се страхуваме, че следващите две седмици ще бъдат особено опасни за вас лично, лорд Касълрий.
И той изложи накратко слуховете, които двамата с Маги проучваха, както и подозренията си.
Външният министър прие спокойно заплахите.
— Лорд Стратмор ме информира за това, което ми казвате. Разбирам, че има известна опасност, но не за пръв път ме заплашват и предполагам, няма да е за последен.
Маги си помисли развълнувана, че стоицизмът наистина е нещо хубаво, но от малко страх сигурно ще има полза. Тя погледна към домакинята си и видя, че овалното лице на лейди Касълрий е напрегнато и пръстите й са стиснали здраво сребърната лъжичка. Докато съпругът й демонстрираше героичен дух, Емили вътрешно се разкъсваше. Но тя твърде дълго беше живяла като жена на политик, за да се издаде пред когото и да било, затова само Маги забеляза притеснението й.
Те поговориха още няколко минути, докато часовникът в трапезарията удари два. Лорд Касълрий каза:
— Сега трябва да тръгвам за среща с французите и с царя в Тюйлери. Струва ми се, че ще бъде доста оживена.
Двамата с Рафи заговориха за Свещения съюз, докато се отправяха към конюшнята, където чакаха каретата на дука и конете на посолството. Лейди Касълрий ги изпрати до задната врата и Маги изостана за момент, прошепвайки:
— Има опасност, Емили, но съм сигурна, че той ще се справи отлично.
— Само се моля съпругът ми да има такава магическа способност да избягва куршумите, както и Уелингтън — каза Емили в пристъп на черен хумор. — Говорихме дали да не поставим стража на входа на посолството. — Тя погледна към красивия си съпруг. — Ще се радвам, когато всичко това свърши и се върнем в Лондон. Понякога ми се иска Робърт да си беше останал в Ирландия и да отглежда овце. Това щеше да се отрази много по-добре на нервите ми.
— Без съмнение — съгласи се Маги, — но ако го беше направил, нямаше да е този, който е сега.
— Така е. Напомням си го. — С видимо усилие лейди Касълрий си придаде израз на спокойна домакиня. — Толкова се радвам, че ви видях двамата с Кандовър. Трябва отново да се срещнем някой ден.
И тя се върна в посолството.
Слизайки по стълбите към двора зад посолството и към конюшнята, Маги беше на няколко стъпки зад двамата мъже. Каретата на Кандовър беше приготвена, а наблизо стоеше един неспокоен червеникавокафяв кон, който Касълрий щеше да яхне, за да отиде на срещата си.
Маги се намръщи, нещо й подсказваше, че има някаква опасност. Тя огледа двора и прозорците, които гледаха към него, но не откри нищо подозрително.
Погледът й се върна към двора на конюшнята и тя видя как жребецът на Касълрий се върти и тръска глава с изблещени очи. Животното изглеждаше прекалено буйно за езда в града и тя се запита защо конярят не се е погрижил по-добре за него.
Рафи и Касълрий стигнаха до коня, но бяха толкова увлечени в разговора си, че не забелязаха поведението на животното. Погледът на Маги се спря върху коняря, който стоеше от другата страна на коня. Беше мургав мъж с белег на лицето и видът му й се стори подозрителен. Докато се опитваше да разбере защо й се струва, че у този коняр има нещо нередно, конят внезапно изцвили, чу се яростен звук, който отекна рязко сред каменните стени. Животното изцвили отново, дръпна се назад и се освободи от коняря, после рязко наведе глава напред и ритна със задните си крака.
Рафи и лорд Касълрий бяха твърде близо, за да могат да го избягнат, и опасните подковани копита се стовариха върху външния министър. Пред ужасения поглед на Маги Касълрий политна върху Рафи и двамата тупнаха долу на земята.
Тя веднага изтича надолу по стълбите, викайки за помощ. Притиснат в ъгъла на двора, конят не можеше много да мърда, но продължи да тропа с копита и да подскача над безчувственото тяло на външния
