или срамежливи, той се движеше с абсолютно физическо съвършенство.
На пръв поглед изглеждаше непроменен. Дори беше по-красив отпреди четири години. Но все пак имаше промяна — тя го забеляза в очите му. Преди те искряха от смях, който караше другите да се смеят с него. Сега бяха непроницаеми като шлифован уелски кремък. Дуелите, скандалните събития и публичните свади бяха оставили своя отпечатък.
Докато Клер се чудеше дали да заговори първа, той попита:
— Роднина ли сте на преподобния Томас Морган?
— Негова дъщеря съм. Учителствам в Пенрийт.
Безстрастният му поглед се плъзна към нея.
— Точно така, едно време той имаше едно ужасно невъзпитано дете.
Засегната, тя отвърна:
— Не бях и наполовина толкова ужасно, колкото беше ти.
— Вероятно — съгласи се той с бегла усмивка в очите. — Аз бях истинска напаст. По време на уроците бащата ти често споменаваше за теб — като образец за добродетел и благоприличие. Мразех те, въпреки че не бях те виждал.
Думите му не би трябвало да я наранят, но го сториха. Надявайки се, че ще успее да го подразни, Клер каза ласкаво и подкупващо:
— А на мен ми каза, че си най-умното момче, което някога е учил и имаш добро сърце, въпреки цялата си буйност.
— Доста се е поизсилил горкият — каза графът и шеговитият тон мигновено изчезна. — Сигурен съм, че като дъщеря на проповедник си дошла да търсиш средства за някое скучно, досадно дело. В бъдеще се обръщай към моя управител, вместо да ме безпокоиш. Приятен ден, госпожице Морган.
Той понечи да тръгне, когато Клер бързо изрече:
— Това, което искам, не е от компетенцията на управителя ти.
Изразителните устни на мъжа се извиха.
— Но ти все пак искаш нещо, нали? Всички искат. — Той бавно се отправи към бюфета със стъклени витрини и отново напълни чашата, която държеше. — Каквото и да е то, няма да го получиш от мен. Дядо ми се занимаваше с благотворителност. Хайде, върви си с добро, докато не ми е писнало.
Клер осъзна, че той е почти пиян. Е, и преди това се беше разправяла с пияници.
— Лорд Абърдар, хората в Пенрийт страдат и вие сте единственият човек в тази провинция, който може да промени нещата. Ще ви струва много малко откъм време и пари…
— Не ме интересува колко ще ми струва — високо отвърна той. — Не искам да правя нищо за селото или за хората, които живеят в него! Ясно ли е? А сега, по дяволите, махай се оттук.
Клер почувства как упорството й нараства.
— Не моля за вашата помощ милорд. Изисквам я — троснато заяви тя. — Сега ли да ви обясня, или да изчакам, докато изтрезнеете?
Той смаяно я изгледа.
— Ако някой тук е пил, очевидно си ти. Грешиш, ако си мислиш, че полът ти ще те защити от физическо насилие. Сама ли ще си тръгнеш, или ще се наложи да те изхвърля? — Той се понесе към нея, бялата му риза, разтворена при врата, подчертаваше заплашително широките му рамене.
Преборвайки се с вътрешния си подтик да отстъпи, Клер бръкна в джоба си и измъкна малката книга, която бе последната й надежда. След като отвори томчето с ръчно изписано кратко посвещение, тя го вдигна, за да може да го види той.
— Спомняш ли си го?
Посвещението беше просто:
Грозничкият момчешки почерк накара графа да се вцепени.
— Не се предаваш лесно, а? Обаче ако се чувствам задължен към някого, това е към твоя баща. Щом иска някаква услуга, ще трябва лично да ме помоли…
— Не може — каза тя прямо. — Почина преди две години.
След неловко мълчание графът промълви:
— Съжалявам, госпожице Морган. Баща ти беше единственият истински добър човек, когото някога съм познавал.
— Дядо ти също беше добър човек. Той направи много за хората в Пенрийт.
Преди Клер да успее да изброи последните благотворителни дела на графа, Никълъс я прекъсна:
— Спести ми ги. Знам, че дядо ми много държеше да изглежда светец пред простолюдието, но това не се отнася за мен.
— Той най-малкото поемаше отговорностите си сериозно — отвърна тя. — А ти не си направил нищо за имението или за селото, откакто си го наследил.
— Възнамерявам да запазя репутацията, която имам. — Никълъс гаврътна питието си. — Нито добрият пример на баща ти, нито моралният живот на графа са ме превърнали в джентълмен. Не ми пука за никой и за нищо и ми е много добре така.
Изумена, тя се втренчи в него.
— Как можеш да изречеш такова нещо? Никой не може да е толкова безчувствен.
— Ах, госпожице Морган, добродетелта ти май е възмутена. — Той се наведе над масата и скръсти ръце пред гърдите си, като я изгледа с искрящ поглед. — По-добре ще е да си тръгнеш, преди да съм разбил на парчета илюзиите ти.
— Не те ли интересува, че съседите ти страдат?
— С една дума, не. В Библията пише, че бедни винаги ще има и ако Господ не може да промени това, определено и аз няма да мога. — Той ехидно й се усмихна. — Повечето от тези, които проявяват щедрост, го правят, защото жадуват за признателността на подчинените си или задоволяват съзнанието за собствените си морални принципи. Аз поне не съм лицемер.
— Но лицемерът поне прави добро дори ако мотивите му са долни. Докато твоята откровеност не струва нищо — студено каза тя. — Но както желаеш. След като не вярваш в благотворителността, от какво се интересуваш? Ако парите са тези, които ще стоплят сърцето ти, знай, че в Пенрийт може да се постигнат огромни печалби.
Той поклати глава.
— Съжалявам, не се интересувам и от пари. Вече имам повече, отколкото мога да похарча за десет живота.
— Колко хубаво — измърмори тя. Искаше й се да се обърне и да си тръгне, но това би било поражение. Решила, че все пак има някакъв начин да му въздейства, тя попита: — Какво би те накарало да промениш намерението си?
— Моята помощ има цена, която ти не би могла да платиш.
— Опитай все пак.
Този отговор привлече вниманието му. Никълъс я огледа от глава до пети с оскърбителна прямота.
— Това предложение ли е?
Възнамеряваше да я изплаши и успя. От унижение лицето й се обля с руменина, но тя не отклони поглед.
— Ако кажа да, това ще те убеди ли да помогнеш на хората в Пенрийт?
Той учудено я изгледа.
— Боже Господи, действително ли си готова да легнеш с мен, ако това ще помогне на съселяните ти?
— Ако съм сигурна, че това ще помогне, готова съм — безразсъдно отвърна Клер. — Моята чест и няколко минути страдание са малка цена, ако ще спасят гладуващите семейства и хората, които ще загинат, когато мината в Пенрийт се срути.
В очите му проблесна интерес и за миг той изглеждаше готов да я разпита за подробности. После изражението му отново стана равнодушно.
— Колкото и да е интересно да вкарам в леглото си една нова Жана д’Арк, идеята не ме привлича.
Тя изви вежди.
