— Обичам практичните благодарности — усмихна се той. От седмици не се бе чувствал така отпочинал. — Знаете ли, това, което ми казахте преди известно време, беше напълно вярно. Аз съм само един инструмент. Правя каквото е по силите ми, но понякога излекуването на някой болен не зависи изцяло от професионалните ми умения.
— Не очаквах подобно мистично твърдение от човек на науката.
— На повърхността може и да съм рационалист, но дълбоко в душата си оставам див и мистичен келт. — Погледът му се плъзна по спретнатата й и добре облечена фигура. — Но една уважавана английска лейди едва ли ще го разбере.
Сали затвори кошницата и стана.
— Внимавай кого наричаш англичанка, момко. Майка ми беше от Уелс, истинска келтка, също като теб. — Приближи до бюрото с пакет в ръка. — Увих хляба и сиренето в хартия, за да се запазят още няколко дни. На пациентите ви няма да навреди, ако от време на време се храните.
Оглеждаше бюрото за свободно място, където да остави храната, тъй като не искаше сиренето да изцапа документите му, когато един плик привлече погледай. Веждите й се смръщиха, щом прочете на глас: „За благородника Иън Кинлок“.
Взе плика и го наклони към него.
— Съжалявам, но привлече вниманието ми. Сигурен ли сте, че сте див келт?
Хирургът се изчерви. Не би повярвала, че е възможно, ако не го бе видяла с очите си.
— Майка ми настоява да се обръщат към мен по този начин — обясни той. — Баща ми е лорд на Кинтайър. Майка ми редовно ми пише писма, в които настоява да се откажа от всички тези медицински глупости и да се върна вкъщи, за да живея като истински Кинлок.
— За да убивате безпомощни животни и да проиграете на комар състоянието си — отбеляза Сали, спомняйки си онова, което й бе казал онази вечер в кръчмата.
— Да, братята ми са специалисти в подобни занимания. Трябва да призная, че нито един от тях не е пропилял на комар семейното наследство и по свой начин те са добри момчета. Двама от тях са офицери като брат ви. Но ние сме различни като огъня и водата.
— Мога да си представя. — Сали бе очарована от неочаквано разкрилата се пред нея страна на характера на този груб лекар. — Смятам, че животът на благородник ще ви отегчи за по-малко от две седмици.
— Да, но майка ми така и не го разбра — въздъхна Кинлок. — Освен това е убедена, че ще се поддам на чара на някоя безнадеждно бедна жена. Бог да я благослови, но тя смята, че никоя жена не може да устои на петимата й синове. Тя още не може да се примири с мисълта, че не е в състояние да направлява живота ми, макар че имам повече бяла коса от баща си.
— Както ми я описвате, вероятно е доста мила.
— Да, наистина е мила, макар и да е безнадежден случай. — Пъхна пакета с храна в чекмеджето. — Хайде да вървим. Ще извикам файтон, тъй като съм твърде уморен да ви изпратя до вкъщи.
— Не е нужно да се безпокоите за мен — увери го тя, понеже не искаше да го затруднява. — Навън е още светло, а аз от години живея в Лондон.
— Може и да не съм истински джентълмен, но със сигурност няма да позволя на дама да се прибира сама по тъмно. — Усмихна й се. — Освен това живеете на три пресечки от дома ми.
— Да, доктор Кинлок — покорно се съгласи тя, макар пулсът й да се ускори при мисълта, че още малко ще бъде с него. Присъствието му я караше да се чувства по-жива.
— Наричайте ме Иън. Почти никой не ме нарича вече така — добави, докато я избутваше през вратата. — Понякога ми идва до гуша да ме наричат само доктор или хирург Кинлок, сякаш съм на една крачка след Бога.
— На мен също ми омръзна да съм госпожица Ланкастър — образец на примерна и квалифицирана гувернантка. — Стрелна го с поглед. — Между другото, как ти се струва „Сали“?
Той се засмя, докато пристъпиха навън в меката лятна вечер.
— Ами погледни се в огледалото, малката, и сама ще разбереш.
Махна към един файтон и я поведе. Тя се настани върху износената седалка, доволна от посещението си при него. Хирургът не се държеше като влюбен и навярно никога нямаше да я забележи като жена, но изглежда нямаше нищо против да бъдат приятели.
Докато пътуваха сред лондонския полумрак, тя крадешком изучаваше изсеченото лице на спътника си под разрешената му грива от бяла коса. Той може и да приеме нейното приятелство, ала дали това щеше да й стигне?
Глава 15
Адвокатът на Джослин дойде на следващия ден. Тя оцени благородното му въздържание да не отбележи „Нали ви казвах“ относно прибързания й брак, макар че изражението на лицето му бе доста мрачно. Настроението му обаче се подобри, когато Дейвид му съобщи за намеренията си да анулира брака. А когато разбра, че майорът бе изучавал право, определено се настрои благосклонно.
— Ще трябва да обсъдя положението с някой адвокат от Духовния съд — замислено отбеляза Крандъл. — Предполагам, че по закон в подобна ситуация се изисква делото да бъде заведено от вас, лейди Джослин. Вие ще трябва да съжителствате известно време, за да се… хм… установи, че проблемът не е временно явление. Както и да е, след като процесът започне, анулирането на брака може да се очаква след пет или шест месеца, когато никой няма да оспори повдигнатата молба.
Почти половин година, преди отново да бъде свободна? Нямаше да бъде много благоприятно за плановете й, но можеше да бъде и по-лошо.
— Много добре, господин Крандъл.
Изражението на адвоката отново помръкна.
— Предполагам разбирате, че законното ви положение ще бъде установено, но това ще ви направи уязвима спрямо оспорване легитимността на брака ви, дали сте изпълнили условията в завещанието?
— Наясно съм със съществуващите проблеми.
— Макар че със сигурност ще спечелите в подобен процес, делото ще получи нежелана гласност. — Втренчи се в нея през дебелите стъкла на очилата си. — Не бихте ли обмислили възможността да останете омъжена? Това би било най-простото разрешение на въпроса.
— Простите отговори невинаги са най-добрите, господин Крандъл — рязко отвърна младата жена, почувствала, че търпението й се изчерпва. — Особено, когато се отнася за нещо толкова важно като брака.
Адвокатът въздъхна и си тръгна.
— Смятате ли, че е станал адвокат, защото е твърде мрачен по природа, или просто професията му го е направила черноглед? — попита Джослин, когато вратата се затвори зад гърба му.
Майорът леко се усмихна.
— Предполагам, че има по малко и от двете. Адвокатската професия не е нещо много весело, щом се налага постоянно да се занимаваш с житейските проблеми на хората.
— В такъв случай се радвам, че сте избрали армията. Да рискуваш живота си може би е за предпочитане, отколкото постоянно да съставяш разни договори.
Почукването на вратата възвести пристигането на Ричард Далтон. След като го поздрави, Джослин се извини и остави приятелите насаме.
Ричард се отпусна на един стол, а Дейвид стана и неспокойно закрачи из стаята.
— Не ми обръщай внимание. След срещата с адвоката на лейди Джослин не ме свърта на едно място. — Препъна се и се вкопчи в близката табла на леглото, за да не падне. — Ще трябва да попитам Морган дали не може да ми намери някой бастун, докато започна да ходя свободно.
— Добра идея. — Ричард му предложи една от патериците си. — Междувременно можеш да вземеш това. На Джослин едва ли ще й се понрави, ако си счупиш врата, докато аз безпомощно те наблюдавам.
Патерицата помогна на Дейвид да пази равновесие. Започна да обикаля из стаята, благодарен на възможността да раздвижи мускулите си.
