заслужаваше да бъде откровена с него.
— Не играех игра. Аз… просто се опитвах да разбера какво се крие в сърцето ми. Само че сега, когато знам какво изпитвам към Дейвид, вече е твърде късно.
Лицето му омекна при вида на неподправеното й страдание.
— Започвам да подозирам, че под изисканата ви и хладнокръвна външност се крие романтично сърце. Ако това е истина, последвайте съпруга си и се хвърлете в краката му, молейки го за прошка. Все още сте в състояние да си го върнете, поне този път. Един мъж може да прости на една жена, когато наистина я обича. Само не му позволявайте да ви завари отново в прегръдките на друг. Съмнявам се, че би ви простил за втори път.
Тя се втренчи в него, разкъсвана между болката и истеричния смях.
— Вашето хладнокръвие е пословично, но в действителност невъзмутимостта ви няма граници. Ако в този миг самият дявол влезе през вратата, мисля, че ще му предложите да изиграете с него партия вист.
— Никога не играйте вист с дявола, скъпа моя, защото той умее да лъже много ловко. Нали за това е дявол. — Кандоувър повдигна ледената ръка на Джослин и леко я целуна. — Ако съпругът ви устои на вашия чар и молби, обадете ми се на всяка цена, стига да желаете една приятна връзка без усложнения.
Пусна ръката й.
— Знаете ли, никога не бихте могли да получите нещо повече от мен. Преди години аз отдадох сърцето си на жена, която го разби и захвърли като ненужна вещ. Вече нямам сърце. — Сложи ръка на дръжката, после се поколеба, докато погледът му се задържа върху лицето й. — Вие ми напомняте за онази, която някога познавах, но не достатъчно. Никога не е достатъчно — изрече той много тихо, така че тя едва долавяше думите му. В следващия миг вече го нямаше.
Смаяна от пустотата в очите му, Джослин осъзна, че всъщност въобще не познаваше този мъж. Какви белези криеше той зад светската си външност? Досега не се бе замисляла, защото постоянно се криеше в сенките, отдадена на глупавите си фантазии. Явно нищо и никого не бе разбирала.
Ала по-късно щеше да разполага с достатъчно време, за да се упреква. Сега имаше да върши много по- важни неща. Изскочи от гостната и изтича надолу по стълбите като дванадесетгодишно момиче.
С разтуптяно сърце тя нахлу в синята стая, без да почука, и видя съпруга си да прибира останалите си вещи в голям куфар.
— Моля те, Дейвид, дай ми възможност да ти обясня! — почти останала без дъх извика младата жена. — Нищо не е така, както изглежда!
Той повдигна язвително вежди.
— Да не би да се опитваш да ме убедиш, че не се бе сгушила в страстните обятия на Кандоувър? Не съм знаел, че зрението ми е зле.
Джослин потръпна от явния му сарказъм. До днес не го бе виждала ядосан. У него имаше доброта, интелигентност, остроумие и нежност, разтапяща сърцето, но никога не бе виждала този студен, ужасяващ гняв.
— Да, позволих му да ме целуне — отвърна тя, отчаяно опитвайки се да контролира гласа си. — Исках да разбера чувствата си към него, а това ми се стори най-бързият начин. — Пристъпи към съпруга си. — Открих, че не желая анулиране на брака ни. Искам да бъда твоя съпруга.
— О? Нима си решила, че един формален съпруг ще ти даде повече свобода за любовни авантюри сред висшето ти общество? — Затръшна гневно капака на куфара. — Съжалявам, но трябва да те информирам, че моите възгледи са шокиращо традиционни и аз нямам желание да имам съпруга с модерни възгледи за морала. Ако искаш съпруг само за пред обществото, след като си върнеш свободата, можеш да си купиш някой друг, който ще проявява по-голяма търпимост.
Вдигна куфара и погледна надолу към нея. Лицето му не изразяваше нищо, но тялото му бе сковано от напрежение.
— Няма да се противопоставя на анулирането. Ако се опиташ да се откажеш, за да останеш омъжена в очите на обществото, ще подам молба за развод. Дали тогава твоят херцог ще те сметне за подходяща любовница?
— Дейвид, моля те, не си отивай — замоли се тя, наранена от гнева и болката му. — Целунах този мъж само веднъж. Не съм лека жена. Не искам него, нито пък светски живот, искам теб! Ще се смятам за благословена от Бога, ако прекарам остатъка от живота си с теб в „Уестхолм“.
Той стисна устни и Джослин осъзна отчаяно, че не бе намерила подходящите думи.
— Жадувате за земите ми, така ли, лейди Джослин? Вие купихте умиращото ми тяло, но не можете да купите живото. А сега, ако обичате, отдръпнете се.
Вместо да се дръпне, тя застана пред вратата, препречвайки изхода. С ужасяваща яснота тя осъзна, че гневът му се равняваше на огромната болка. Тя, която през целия си живот бе страдала от страха да не бъде отхвърлена, бе причинила същите рани на мъжа, когото обичаше.
— Ами ако съм бременна? — нерешително попита отчаяната жена, изплашена, че гневът му щеше да изгори завинаги всички мостове помежду им.
В очите му проблесна нещо и за миг тя си помисли, че е успяла да пробие бронята му. После лицето му отново се скова.
— Ако действаш бързо, можеш да използваш бременността си като примамка, за да убедиш Кандоувър да се ожени за теб. Предполагам, че херцогът се нуждае от наследник.
— Престани! — извика отчаяно Джослин. — Престани!
Дейвид пое дълбоко дъх.
— Не прави нещата по-трудни, отколкото са, Джослин. — Силните му ръце се отпуснаха върху раменете й, за да я отмести от пътя му.
Осени я една последна, макар и крехка надежда. Преглътна сълзите си и извърна лице към него.
— Ти си изучавал право и се гордееш, че си справедлив човек. Нима ще ме осъдиш, без дори да чуеш цялата истина? Нали това е разрешено дори и на осъдените на смърт?
Той се изсмя горчиво.
— Намерих писмото от леля ти. Според съдържанието му може да се сметне, че вероятно ти си решила, че вече не ти е изгодно да си девствена и затова си ме съблазнила. Пристигам тук и те намирам в прегръдките на мъжа, за когото ми каза, че отдавна копнееш. Каква по-голяма истина от това?
Тя се взря в очите му и сърцето й се сви от мъката, която прочете в тях.
— О, любов моя, това ли смяташ? Че съм те поканила в леглото си заради най-хладнокръвна пресметливост? Често съм вършила глупости, но никога не съм била пресметлива. Сърцето и тялото ми са разбрали, че те обичам много преди умът ми да го стори. Собствените ми страхове ми попречиха да осъзная, че ти си мъжът, когото съм търсила.
Един мускул заигра по челюстта му.
— Тогава защо избяга, оставяйки само една бележка, в която казваш, че никога повече няма да се видим?
— Поради причини, които току-що започнах да разбирам, досега съм се интересувала единствено от мъже, които имат славата на недостъпни — несигурно продължи тя. — Мъже, за които знаех, че всъщност не се интересуват от мен. Когато прочетох бележката, в която пишеш, че ме обичаш, аз бях толкова уплашена и объркана, че избягах.
— Не разбирам. — На лицето му се изписа учудване, но поне я слушаше.
— Когато се върнах в Лондон, говорих с леля Лора, опитвайки се да науча повече за това, което се бе случило, и което винаги съм крила. Бях само на четири години, когато родителите ми се разведоха, и то с най-шумния скандал за своето време. След това не видях повече майка си. Оттогава, дълбоко в себе си вярвах, че има нещо много грешно в мен. Майка ми ме бе изоставила и аз се страхувах, че баща ми също ще ме изостави, ако не съм идеалната дъщеря — весела, красива и самоуверена. Това бе роля, която се научих да играя много добре, но само роля.
Извърна очи, докато думите й продължиха да се отронват мъчително от устните й.
— Ако целият ми живот бе измама, това означаваше, че никой мъж не би могъл да ме обича, защото никой не ме познаваше. Всички, които твърдяха, че са влюбени в мен или ламтяха за богатството ми, или още по-лошо — бяха глупаци, щяха да ме презрат, когато ме опознаят. Не допусках никого прекалено близо
