до себе си, за да не открие фаталните ми недостатъци. Едва след като научих от Сали, че възнамеряваш да се ожениш за друга, започнах да осъзнавам чувствата си към теб. — Изсмя се безрадостно. — Кандоувър е прекалено привлекателен мъж и никак не е трудно всяка жена да мечтае за него. Но когато го целунах, осъзнах, че това, което най-много ми харесва у него, е фактът, че той не ме обича. Това ме устройваше, след като смятах, че не съм достойна да бъда обичана.
При тази й смелост и болезнена откровеност, гневът на Дейвид започна да стихва. Изоставена от майка си, ужасена да не изгуби всички останали, които обичаше, нищо чудно, че под спокойната и самоуверена фасада на Джослин се криеше бездна от страхове. Парченцата, които тя му разкриваше, постепенно оформяха представата за истинската Джослин, за нараненото дете, както и за пленителната млада дама.
Изпълнен с любов и състрадание, той вдигна ръка, за да спре мъчителния поток от думи.
— Не е нужно да казваш нещо повече, Джослин.
Тя поклати глава с решителен блясък в очите.
— Време е да престана да се крия от самата себе си. Когато ми остави онази бележка, в която казваш, че ме обичаш, аз бях ужасена, защото, ако ме обичаше, щеше да бъде въпрос на време да откриеш какво не е наред с мен. — Гласът й пресекна. — Мога да понеса неуважението на човек, който не ми е близък, но ако изгубя мъжа, когото обичам, това ще ме унищожи. Затова си тръгнах… преди ти сам да ме прогониш от живота си.
Той я взе в прегръдките си. Искаше му се да може да излекува раните й.
— Съжалявам за ужасните неща, които ти наговорих — прошепна младият мъж. Гласът му бе дрезгав от напиращите чувства. — Ти не си сторила нищо, с което да заслужиш подобна жестокост от моя страна.
Докато тя се притискаше към него, той разтриваше тила й, опитвайки се да отпусне напрегнатите й мускули.
— Ти разбираш защо се опитвам да бъда хладен и сдържан английски джентълмен. Когато в мен надделее дивото, емоционалното, уелското, забравям за логиката и здравия разум. Не подозирах, че съм способен на такава ревност. Но никога досега не съм обичал някого толкова силно, колкото теб. — Усмихна се горчиво. — А и това, че Кандоувър е богат и красив херцог, добавя допълнително сол в раната. Ако в бъдеще се наложи да слагаш ред в чувствата си, мислиш ли, че ще можеш да експериментираш с някой нисък и възрастен продавач на риба?
Джослин се засмя през сълзи и вдигна лице към него.
— Ако ми дадеш още един шанс, никога повече няма да има експерименти.
Очите й плуваха в сълзи, но устните й бяха всеотдайни и подканващи. Той я прегърна пламенно и впи устни в нейните.
За пръв път тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Когато преградите паднаха, те се сляха в една емоционална интимност, извираща от най-съкровените дълбини на душите им, оставяйки ги без дъх.
Одобряването им избухна в страст, в потребност да се слеят в едно, доколкото това бе възможно за две човешки същества. С треперещи ръце те се озоваха до леглото, оставяйки зад себе си набързо захвърлените и разкъсани дрехи. Този път липсваше плахостта на новооткриващи се любовници. Двамата бяха опознали душите си и резултатът бе пожар от ненаситно желание.
Джослин падна върху леглото, увличайки го със себе си. Искаше да погълне всяка частица от него, да изкове връзка, която щеше да ги свързва през целия им живот и отвъд него.
Любиха се с отчаяния глад на двама души, които едва не са загубили най-скъпото, което са притежавали. Телата им останаха преплетени дълго след като страстта затихна. Дейвид се отдели от нея само за да се завият, след което отново я сгуши в прегръдките си. С притиснати тела, задоволени и щастливи, те разговаряха, както често го правят дългогодишните любовници — кога са започнали да се влюбват един в друг, за онези малки признаци, които бяха положили основата на това чудо — тяхната любов. Нямаше закъде да бързат и двамата се наслаждаваха на сладостта да споделят един с друг.
— Благодарен съм, че слугите ти са достатъчно добре обучени, за да не влизат, без да почукат — промърмори Дейвид доста по-късно. — Не бих искал да засрамя някоя от камериерките.
Джослин бе толкова преизпълнена с радост, че всяко нещо я караше да се смее.
— Доколкото познавам хората си, то те отдавна са разбрали защо стоим заключени тук от часове и навярно в момента празнуват с шампанско в помещението за слугите. От думите на Мари разбрах, че те отдавна се безпокоят да не би да остана стара мома и са решили, че ти си идеалното решение.
Главата й лежеше върху гърдите му и тя усети надигащият се смях в гърдите му.
— Какви отлични слуги имаш.
Джослин вдигна глава и попита:
— Да се надявам ли, че Жанет вече не означава нищо за теб?
Очите му дяволито блеснаха.
— За да бъда честен, съвсем забравих, че съм писал на Сали за Жанет. Това беше бурна, но краткотрайна любовна история, която приключи, когато тя със съжаление ме осведоми, че някой, много по- богат от мен, й е предложил брак, а тя не би могла да живее с офицерска заплата. След като премина първоначалният шок, открих, че тя не ми липсва. Жанет е минала история, както и анулирането на нашия брак. — Наведе се и отново я целуна. — Вече е твърде късно да променяте решението си, лейди Престън. Няма да ви позволя отново да ме напуснете.
Джослин затвори очи, а в ушите й отекна ехото от думите „Докато смъртта ни раздели“, но този път с безкрайна топлота и нежност.
— Разбрах защо съм смятала, че не съм достойна да бъда обичана, но ще мине време преди всичките ми страхове да изчезнат — колебливо промълви младата жена. — Надявам се, че ще бъдеш търпелив с мен.
Дейвид се претърколи върху нея.
— Ако ти е трудно да повярваш, че те обичам, тогава ще трябва просто да повтарям тези думи всеки ден до края на живота ми. Обичам те, Джослин. Това помага ли ти?
Сърцето й се изпълни с топлина, която обгърна цялото й същество, а душата й радостно запя от увереността, че е обичана. Тя придърпа лицето му към своето, за да вкуси солената сладост на устните му.
— Наистина ми помага, моя най-скъпа любов. Наистина.
ЕПИЛОГ
Тъй като сватбата на Дейвид и Джослин стана много набързо и в изключително тесен кръг, те дадоха голям прием, за да обявят официално брака си пред приятелите и роднините. Ричард Далтон присъства, подпрян на патериците си. Верният приятел на Дейвид сияеше от щастие и гордост, защото той пръв бе разбрал, че двамата са създадени един за друг.
Елвира, графиня Кромарти, изпадна в истеричен гняв, когато узна, че проклетата й племенница бе оттеглила молбата си за анулиране на брака. Лошо беше, че богатството на Джослин завинаги й се изплъзна, но още по-лошо бе, че племенницата й и съпругът й изглеждаха безумно влюбени един в друг. Както тя заяви на Уилъби, който от години страдаше от лошия й нрав, младоженците й отнемаха единствената радост да се надява, че ще бъдат нещастни като повечето брачни двойки.
Когато в един дъждовен ден писмото на Дейвид стигна до сестра му в Шотландия, Сали щастливо съобщи на Иън, че нейният брат и съпругата му са се влюбили един в друг и че бракът им вече е действителен. Кинлок вдигна глава от анатомичния атлас, който прелистваше в момента, а очите му игриво заблестяха. Съгласи се, че бракът е дяволски хубаво нещо — сега шотландският му акцент бе по-силен от всякога — защото съчетавал изкушението с възможностите по най-задоволителен начин. Възприемайки думите му като предизвикателство, Сали реши да го изкуши, което доведе до прилагането на някои анатомични уроци, които и двамата намериха за много по-интересни от тези, които Иън изучаваше с помощта на атласа.
С многозначителен тон полковник Андрю Къркпатрик напомни на съпругата си какво бе казал за жените от семейство Кендъл — че те не могат да устояват на офицерите. Тя се засмя в знак на съгласие и духна
