Х. Бийм Пайпър
Последният враг
Приглушеното тракане на чинии и прибори и шумът от разговорите между насядалите около П-образната маса постепенно затихнаха и приглушената музика над главите им започна да се чува по-ясно. Празненството наближаваше края си и Далона от Хедрън въртеше между пръстите си столчето на чашата за вино, притеснена от нападналите я в последния момент съмнения.
Възрастният мъж вляво от нея забеляза това и внимателно постави ръката си върху нейните.
— Мила моя, вие сте притеснена — прошепна той. — Отлично знаете, че тъкмо вие имате най-малко основания за това.
— Теорията не е завършена — отвърна тя. — Бих искала да разполагам с по-убедителни доказателства. Направо не ми се мисли, че съм ви забъркала в това…
Гарнон от Роксор се разсмя.
— Не, не! — увери я той. — Бях взел твърдо решение много преди да обявите резултатите от вашите опити. Попитайте Гирзон и той ще потвърди думите ми.
— Самата истина — обади се младият мъж вляво от Гарнон, като се приведе напред. — Баща ми отдавна е взел решение да предприеме тази стъпка. Очакваше да минат изборите, след което се реши да го направи сега, за да ви даде възможност да осъществите експериментална проверка.
Седналият вдясно от Далона мъж също се намеси. И той като останалите около масата бе среден на ръст, с кафява кожа, тъмни очи, широка уста под изпъкналите скули и къса квадратна брадичка. За разлика от тях беше въоръжен с нож и пистолет на колана, а върху предницата на черната му туника имаше яркочервена кръгла емблема с две черни крила и заострен сребърен предмет между тях.
— Да, лейди Далона, ние с лорд Гарнон обсъждахме това, ооо… поне преди две години. Действително съм изненадан, че изглежда, искате да се откажете сега. Разбира се, вие сте родом от Венера, а порядките там вероятно са различни, но с вашите научни познания…
— Вероятно в това е проблемът — отвърна Далона. — Съмненията са обичайни за един учен и то най- вече по отношение на собствените му теории.
— Казвали са ми, че е присъщо за учените — усмихна се Дирзед. — Но аз някак си не ви възприемам като учен.
Той я огледа цялата по начин, който би накарал повечето жени, учени или не, да се изчервят. Далона от Хедрън изпита задоволство. Мъжете често я оглеждаха по този начин, особено тук в Дарш. Обяснението сигурно беше в обстоятелството, че е различна — кожата й бе значително по-светла от обичайното и конструкцията на лицето й бе някак особена. Приписваният й венериански произход вероятно беше общоприетото обяснение за това, както и за толкова други неща.
Тъкмо щеше да отговори, когато мъж в тъмносива дреха, един от икономите, които благородниците в Акор-Неб считаха равни на себе си, се приближи към масата и кимна почтително на Гарнон от Роксор.
— Не обичам да пришпорвам нещата, сър, но момчето е готово. В момента е в състояние на транс — докладва той и посочи двете видеоплочи в дъното на залата.
Големите по десет квадратни стъпки плочи бяха активирани. Едната беше от блестяща бяла твърда материя; върху другата се виждаше изображението на дванайсет — четиринайсет годишно момче, седнало пред голяма пишеща машина. Бе в състояние на хипнотичен транс и отпуснатата долна челюст придаваше на лицето му тъпоумен израз на идиот.
— Един от най-добрите ни контактьори — обади се мъж с брада, седнал през няколко души вдясно от Далона. — Вие си го спомняте, Далона. Той осъществи контакта с безплътния дух на убиеца Сирзим. В нормално състояние е абсолютен кретен, но в състояние на транс е чудесен. А и няма спор, че осъществяваните от него контакти възникват в неговото съзнание, тъй като няма достатъчно ум, за да си служи с тази машина.
Гарнон от Роксор се надигна, а след него и всички останали. Той откачи един скъпоценен камък от предната част на туниката си и го подаде на Далона.
— Заповядайте, скъпа лейди Далона, държа да приемете това — каза той. — Притежавали са го шест поколения семейство Роксор и знам, че ще го приемете и ще го оцените по достойнство. — След това извади един тежък пръстен от безимения пръст на лявата си ръка и го подаде на сина си. Разкопча каишката на ръчния си часовник и го подаде през масата на облечения в сиво иконом. На мъжа с брадата от другата страна на Далона подаде джобна кутийка с моливи и писалка, сметачна линийка и лупа с думите:
— Нещо, което би ви вършило работа, доктор Харнош.
След това взе от ръцете на приближилия се прислужник колан с нож и пистолет в кобур и го подаде на мъжа с червения знак.
— Ето нещо и за теб, Дирзед. Пистолетът е от Фарнор от Янд, а ножът е изкован и закален на Луна.
Мъжът с крилатия знак пое оръжията с одобрително възклицание. След това свали собствения си колан и препаса подаръка.
— Пистолетът е зареден — предупреди го Гарнон.
Дирзед го извади, за да провери — мъж с неговия занаят не приемаше твърдения за каквото и да било оръжие, без да се убеди сам — и отново го пъхна в кобура.
— Да го използвам ли? — запита той.
— На всяка цена. Тъкмо това имах предвид, когато го избрах за теб.
Мъжът вляво от Гирзон получи табакера и запалка. Двамата с Гарнон преплетоха ръце и докоснаха рамене.
— Не сме споделяли еднакво мнение, Гарнон — каза той, — но винаги съм оценявал високо приятелството ти. Съжалявам, че го правиш сега. Мисля, че ще се разочароваш.
Гарнон се засмя.
— Искаш ли да направим един малък облог, Нирваз? — попита той. — Знаеш какво залагам. Ако се окажа прав, ще приемеш ли волиционистката теория за доказана?
Нирваз захапа за миг мустака си.
— Да, Гарнон, ще я приема. — Той посочи пустия бял екран. — Ако върху него се покаже нещо убедително, няма да имам друг избор.
— И така, приятели — обърна се Гарнон към тези около него. — Ще дойдете ли с мен до дъното на стаята?
Прислугата отмести масата пред него, за да могат той и още няколко души да минат; останалите гости останаха прави до масата, обърнати към центъра на залата. Гирзон, синът на Гарнон, и мустакатият Нирваз от Шона крачеха от лявата му страна; Далона от Хедрън и доктор Харнош от Хош — от дясната. Облеченият в сиво иконом и две-три дами, както и един благородник с малка брадичка и още неколцина се присъединиха към тях; от стоящите близо до Гарнон единствено мъжът с черната туника и червена емблема остана на мястото си. Той стоеше спокоен до направения проход през масата, наблюдавайки отдалечаващия се Гарнон от Роксор. В този момент Дирзед Убиеца извади пистолета, който бе получил като подарък, претегли го на ръка, освободи с палец предпазителя и се прицели в главата на Гарнон.
Почти бяха стигнали дъното на залата, когато пистолетът изтрещя. Далона от Хедрън трепна, сякаш куршумът бе улучил нея, но се окопити и продължи напред. Само притвори очи и хвана ръката на доктор Харнош, за да я насочва, съсредоточавайки се върху един-единствен въпрос. Останалите продължиха, все едно Гарнон от Роксор продължаваше да крачи до тях.
— Гледайте! — извика Харнош от Хош и посочи изображението на видеоплочата пред тях. — Той е под контрол!
Всички се заковаха на място. Дирзед бързо се приближи към тях, прибирайки пистолета в кобура. Отзад двама прислужници се бяха приближили с носилка и наместваха в нея сгърченото тяло на онзи, който допреди малко беше Гарнон.
В момчето пред пишещата машина бе настъпила промяна. Очите му все още бяха изцъклени от хипнотичния транс, но отпуснатата челюст се бе стегнала, а зейналата уста бе стисната в решителна гримаса. Ръцете се вдигнаха към клавиатурата и започнаха да се придвижват по нея. Едновременно с движенията му върху белия екран вляво започнаха да се появяват букви:
