— Ще се постараем възможно най-добре за вас, лорд Вирзал — отвърна по-възрастният, поколеба се за момент и продължи: — Разберете, лорд Вирзал, че се интересувам единствено от информация, полезна, за да ви служим и защитаваме. Това с лейди Далона политически въпрос ли е?
— Не и от наша страна — отговори му Въркън Вал. — Лейди Далона е учен и е абсолютно аполитична. Достопочтеният Брарненд е бизнесмен и не обича да се бърка в политиката, доколкото политиците го оставят на мира. А аз съм плантатор на Венера и имам предостатъчно проблеми с тамошните жители и времето, с главнята по растението зерфа и отровните хлебарки, както и с бръмбарите, без да се налага да се забърквам в политиката. Но науката за психиката е задължително обвързана с политиката и дейността на лейди Далона очевидно заплашва с дискредитиране теорията на статистикалното прераждане.
— Често ли прибягвате до подобни сдържани изказвания, лорд Вирзал? — ухили се Олирзон. — През последната половин година тя разби статистикалното прераждане на трески.
— Вижте, аз не съм учен по психика и, както вече казах, не съм запознат особено добре с теранската политика — отвърна Въркън Вал. — Знам, че статистикалистите защитават пълното обобществяване и политическия контрол върху икономиката, тъй като биха желали всеки да разполага с еднакви възможности при всяко прераждане. Докато волиционалистите смятат, че всеки би трябвало да се прероди, както сам желае, поради което защитават запазването на настоящата система на частна собственост на благосъстоянието и на частната печалба при система на свободна конкуренция. И това е почти всичко, което знам. Естествено, като земевладелец и притежател на благородническа титла, в политическо отношение аз съм волиционалист, но въпросът с обобществяването не е от значение на Венера. Там все още има твърде много неовладени земи и твърде много възможности за индивида, така че социализмът не е за никого.
— Всичко е точно така — обърна се към него Зортан Бренд. — Не съм твърде компетентен в науката за психиката, за да знам какво точно прави лейди Далона, но тя лиши от теоретическа основа статистикалното прераждане, а тъкмо то, на свой ред, обосновава статистикалния социализъм. От това следва, струва ми се, че статистикалистката партия е отговорна за случилото се с нея, независимо какво е то.
Марник, по-младият от двамата Убийци, се поколеба, след което се обърна към Въркън Вал:
— Лорд Вирзал, не познавам нито една от замесените в този случай личности и не бих искал да засегна никого, но не е ли възможно лейди Далона и Убиец Дирзед да са отишли заедно някъде по собствено желание? Срещал съм Дирзед. Той притежава доста качества, които жените намират за привлекателни, а и в никакъв случай не е равнодушен към противоположния пол. Нали разбирате, лорд Вирзал…
— Разбирам ви съвсем точно, Марник — отвърна Въркън Вал; имаше предвид и собствения си опит. — Лейди Далона е имала приключения с доста мъже, и между другото аз съм един от тях. Но при тези обстоятелства намирам подобно обяснение за недопустимо.
Марник го изгледа с нескрито недоверие. Очевидно за него винаги, щом бяха замесени привлекателен мъж и красива жена, подобно обяснение съвсем не бе недопустимо.
— Лейди Далона е учен — уточни Въркън Вал. — Не, че не би могла да се отдаде на някое и друго любовно увлечение, но точно това са те за нея — не особено съществена форма за развлечение. А ако си спомняте, тя току-що е била участник в изключително важен опит. Можете да сте сигурни, че главата й в онзи момент е била ангажирана с по-различни неща от внезапни пътешествия с приятни Убийци.
Корабът прелиташе над Кавказ, малко по-напред се виждаше Каспийско море. Няколко души от екипажа се появиха в наблюдателния салон и се заеха със спускането на екрана за защита от стрелба. Зортан Бренд попита дежурния старшина за породилата тази мярка причина.
— Получаваме доклади за проблеми в Дарш, сър — отвърна той. — Получаваме съобщения на всеки две-три минути. Вълнения в различни части на града. Започнали са вчера следобед, когато няколко статистикалисти в Изпълнителния съвет са се оттеглили и са преминали на страната на волиционалистите. Лорд Нирзав от Шона, единственият значителен благородник в статистикалистическата партия, е единият. Веднага след това е бил разстрелян, напускайки камарата, както и двамата Убийци, които били с него. Някакви хора от въздушно корабче ги застреляли с автоматична пушка, щом излезли на площадката.
Двамата Убийци възкликнаха ужасени и разгневени от новината.
— Това не е дело на членове на Обществото на убийците! — обяви Олирзон. — Дори след оттеглянето си лорд Нирзав е бил все още под имунитет до напускане на правителствената сграда. Прекалено много незаконни убийства започнаха да се случват!
— Какво е станало след това? — заинтересува се Въркън Вал.
— Каквото може да се очаква, сър. Волиционалистите не могли да приемат факта спокойно. През последните осемнайсет часа четирима изтъкнати статистикалисти бяха обезплътени насила, а в дома на Мирзарк от Башад е избухнало стълкновение, когато волиционалистки Убийци са проникнали в него. Трима от тях и четирима от Убийците на Мирзарк са обезплътени.
— Виж какво, трябва да направим нещо по този въпрос — обърна се Олирзон към Марник. — Стигна се до положение, когато стълкновенията между тези политически клики стават изцяло за сметка на членовете на Обществото. Само в Гама миналата година почти четирийсет наши членове бяха обезплътени по този начин.
— Включете новинарска видеоплоча, Карнил — каза Зортан Бренд на старшината. — Да видим какво се случва в Дарш в момента.
В Дарш, изглежда, имаше временно затишие. Въркън Вал гледаше тежковъоръжените въздушни кораби и леките бойни корабчета да патрулират между високите кули на града. Проследи потушаването на няколко по-незначителни бунта от сините униформи на конната полиция и използването на безмилостно безразборна стрелба по отношение на това кой ще бъде застрелян. Не приличаше особено на начина, по който биха толерирали да се поддържа редът на Първо ниво, но изглежда, съответстваше на условията в Акор-Неб. Изслуша и цяла серия гневни обвинения и контраобвинения на различни политици, всеки един от които струпваше вината за безредиците върху своите опоненти. Волиционалистите определяха статистикалистите като „безумни престъпници“ и „рушители на обществения ред“, а статистикалистите наричаха волиционалистите „реакционни престъпници“ и „врагове на обществения прогрес“. Отдавна бе забелязал, че речникът на политиците на различните времепредели почти не се различава.
Така продължи през цялото време, докато корабът прелиташе над Каспийско море. Когато завиха към долината на Волга, един от служителите на кораба слезе от контролната кабина и съобщи:
— Всеки момент пристигаме в Дарш. — Въркън Вал се приближи до стъклената стена и видя белите и пастелно обагрени кули на града да се издигат над широколистните гори, които покриваха целия басейн на Волга в този сектор. — Багажът ви е прехвърлен във въздушното корабче, лорд Вирзал и почитаеми Убийци, и е готов за катапултиране, където и да сте. — Служителят погледна часовника си. — Кацаме в Комерсиалния център след двайсет минути. След десет ще минем над хотел „Солар“.
Всички се изправиха и Въркън Вал сключи пръсти и чукна рамене със Зортан Бренд.
— Късмет, лорд Вирзал — каза Зортан. — Надявам се да откриете лейди Далона невредима и плътна. Ако се нуждаете от помощ, ще бъда в Комерческия дом следващите един-два дни. Ако стигнете в Гама преди мен, знаете кого да търсите там.
Същия следобед Въркън Вал, придружен от Марник, посети Независимия институт за изследвания по прераждане, из чиито коридори и кабинети се разхождаха голям брой Убийци. Някои носеха полуавтоматични пушки или нервнопаралитични газови пистолети, спираха хората и ги разпитваха. Марник само направи жест с ръка и изрече думите „Убиец-парламентьор“ и двамата бяха пропуснати да минат. Влязоха в асансьорна кабина и се понесоха нагоре към кабинета на доктор Харнош от Хош, с когото Въркън Вал бе уговорил среща.
— Съжалявам, лорд Вирзал — обърна се към него директорът на института, — но нямам никаква представа какво се е случило с лейди Далона и дали въобще е все още плътна. Много съм разтревожен. Изключително я уважавах и като личност, и като учен. Истински се надявам да не е била обезплътена; това би нанесло сериозен удар на науката. За щастие тя доведе докрай доста от изследванията си, докато беше при нас.
— Следователно допускате, че вече не е плътна?
— Боя се, да. Политическите последици от нейните открития… — Харнош от Хош повдигна печално рамене. — Беше се посветила изцяло на работата си. Убеден съм, че никаква друга причина освен
