на такъв по-удовлетворително.
— В такъв случай кога ще е най-удобно да уредим подробностите? — попита Кларнуд. — Изцяло съм на ваше разположение, господа.
— Защо, тук и сега, докато сме всички заедно — отвърна Въркън Вал.
— Не съм съгласен! — изкряска Марнак от Башад. — Не можем да преговаряме тук. Всички тези служители в хотела, като започнеш от управителя до долу, не са нищо освен доносници на новинарските служби!
— Не виждам какъв е проблемът? — настоя Въркън Вал. — Вие отлично знаехте това, когато наклеветихте публично лейди Далона така, че те да ви чуят.
— Лорд Вирзал от Въркън има право — отсъди Кларнуд. — Обидите, заради които го предизвикахте, също бяха изречени публично. Моля, нека се споразумеем сега. — Той се обърна към Въркън Вал: — Като предизвикана страна, вие имате право да изберете оръжията, а вашите опоненти след това имат право да съобщят условията, при които те ще бъдат използвани.
Марнак от Башад отново запротестира на висок глас. Нападението на лорд Вирзал срещу него било преднамерено провокативно, следователно било равносилно на предизвикателство. Самият той имал правото да назове оръжията. Кларнуд се съгласи.
— Другите господа предявяват ли същата претенция? — поинтересува се Въркън Вал.
— Ако го направят, няма да разреша — отвърна Кларнуд. — Вие провокирахте преднамерено уважаемия Марнак, но оскърбленията, че го провокирахте точно на масата на уважаемия Сирзоб и че метнахте супата на уважаемия Ирзол по него, не бяха извършени с намерение да ги провокирате. Тези господа имат право да ви предизвикат, но не и да се смятат за провокирани.
— В такъв случай избирам ножове — побърза да заяви Марнак.
Въркън Вал се усмихна едва забележимо. Беше се учил на бой с ножове сред най-знаменитите майстори на това изкуство в цялото паравреме — пиратите Канга на Карибските острови на Трето ниво.
— Боси, голи до кръста и без париращо оръжие в лявата ръка — уточни Въркън Вал.
Месестият Марнак облиза устните си от нетърпение. Беше двайсет кила по-тежък от Въркън Вал и предусещаше лесна победа. Самочувствието на Въркън Вал се повиши при тези знаци на самоувереност от страна на противника му.
— А що се отнася до уважаемия Сирзоб и уважаемия Ирзол, избирам пистолети — добави той.
Сирзоб и Ирзол проведоха кратко съвещание шепнешком.
— Говорейки едновременно от името на уважаемия Ирзол и от мое име — обяви Сирзоб, — определяме разстояние двайсет метра с напълно заредени пистолети, като стрелбата е по собствена преценка след командата.
— Двайсет патрона, стрелба по собствена преценка след командата, от двайсет метра! — възкликна с насмешка Олирзон. — Сигурно си мислите, че нашият шеф е слаб стрелец като вас!
Четиримата Убийци се отделиха настрана и дълго обсъждаха нещо разпалено и жестикулирайки. Забелязал нетърпението на Въркън Вал, Кларнуд се приближи до него и прошепна:
— Това е абсолютно незаконно. Трябва да се престорим на неосведомени и да проявим търпение. Правят залагания за изхода. Трябва да се представите на висота, лорд Вирзал. Нали не искате привържениците ви да загубят парите си?
Тонът му бе съвсем сериозен, сякаш изходът беше без значение за самия Въркън Вал.
Марнак пожела да обсъдят времето и мястото и предложи и трите дуела да се проведат при изгрев слънце на четвъртата площадка на Централната болница в Дарш. Така щяха да са най-близо до родилното отделение, а статистиката сочеше, че най-много деца се раждат малко преди зазоряване.
— В никакъв случай — наложи вето Въркън Вал. — Ще се бием тук и сега. Нямам намерение да изминавам няколкостотин мили, за да се срещнем в такъв безбожен час. Ще се бием в най-близкия коридор, в който има двайсет метра разстояние за стрелба.
Марнак, Сирзоб и Ирзол шумно запротестираха. Въркън Вал ги надвика и почна да цитира придобитите си чрез хипноза знания за правилата за дуелиране в Акор-Неб.
— Кодексът изрично постановява, че удовлетворението следва да бъде предоставено незабавно, и аз настоявам за точно тълкуване. Нямам намерение да си създавам неудобства, както и на Президент-Убиеца Кларнуд и тези четирима господа Убийци, за да се съобразявам със статистикалистични суеверия.
Привлечен от гюрултията в Марсианската зала, управителят на хотела предложи коридора, който свързваше кухненските и хладилните помещения. Беше дълъг петдесет метра и пет широк, добре осветен и звуконепроницаем, а имаше и странично помещение, в което секундантите и останалите можеха да застанат по време на стрелбата.
Групата се отправи натам. Докато минаваха през кухнята, Кларнуд събра няколко души от прислугата на хотела. Въркън Вал се съблече до кръста, събу ботушите си и прегледа ножа на Олирзон. Двайсетсантиметровото острие бе идеално наточено, ръкохватката бе обшита с кадифе и бе удобна за хващане и около нея бе усукана златна жица. Той кимна одобрително, стисна я — с показалеца пред кръстовидния предпазител — и пристъпи към Марнак от Башад.
Както бе очаквал, едрият политик се надяваше да го надвие с по-масивната си мускулатура. Пристъпваше с широка крачка с лявото рамо напред, стиснал ножа на височината на дясното бедро и протегнал лявата си ръка напред. Въркън Вал кимна доволен — „хищната лапа“. Но след това премигна. Противникът му държеше ножа си наопаки — за забиване надолу!
Въркън Вал нападна внезапно — финтира с лявата ръка към ножа на Марнак и светкавично отстъпи вдясно. Марнак замахна да сграбчи дясната му китка и той стисна в левия си юмрук палеца на лявата му ръка, изви китката си рязко надолу и извади Марнак от равновесие.
Марнак се олюля и ножът му отхвръкна надалеч. Въркън Вал се завъртя на лявата си пета, заби острието във врата му и го усука, докато го измъкваше. В същия момент пусна палеца му. Политикът преплете крака и рухна по очи. От врата му шуртеше кръв. Тялото му потрепна в спазъм и застина.
Въркън Вал се наведе и избърса ножа в дрехата на мъртвия — друг от пиратските жестове, — след което го върна на Олирзон.
— Добро оръжие, Олирзон — каза той. — Легна в ръката ми, сякаш съм се родил с него.
— Употребихте го, сякаш действително сте се родили с него, лорд Вирзал — отвърна Убиецът. — Само осем секунди от мига, в който почнахте.
Дойде ред на хотелската прислуга, която Кларнуд бе извикал със себе си. Те пристъпиха, хванаха Марнак за краката и го изтеглиха настрана. Останалите наблюдава ха изнасянето му със смесени чувства. Другите двама противници не помръдваха; лицата им бяха замръзнали. Техните двама Убийци, които по всяка вероятност бяха заложили солидно на Марнак, изглеждаха разочаровани. А Кларнуд наблюдаваше Въркън Вал с очевидно повишен респект. Въркън Вал нахлузи ботушите си и отново се облече.
Последва спор за пистолетите. Накрая бе решено всеки да използва собственото си оръжие. И трите бяха почти еднакви — миниатюрни, доста по-тежки, отколкото изглеждаха, и изстрелваха малък десетграмов куршум на десет хиляди фут-секунди. При удар куршумът се раздробяваше, а улученият в която и да било част на тялото биваше убит на място от парализа на нервната система и блокиране на сърцето от вътрешното напрежение. Всеки пистолет имаше по двайсет патрона.
Въркън Вал и Сирзоб от Або заеха местата си с отпуснати встрани пистолети с лице един към друг на измерените предварително двайсет метра.
— Готови ли сте, господа? — запита Кларнуд. — Нямате право да вдигате пистолетите преди командата за стрелба. Можете да стреляте по ваша преценка след нея. Готови. Огън!
Двата пистолета подскочиха нагоре. Въркън Вал хвана главата на Сирзоб на мушка и натисна. Пистолетът ритна в ръката му и той видя синкава огнена стрела да изскача от дулото на пистолета на Сирзоб. Двете оръжия изтрещяха едновременно, но докато куршумът на Сирзоб изсвистя край главата на Въркън Вал, лицето на Сирзоб се сгърчи и той тупна по очи. Въркън Вал щракна с палец предпазителя и застана неподвижен. Прислужниците се приближиха, хванаха Сирзоб за петите и го изтеглиха до тялото на Марнак.
— Е, уважаеми Ирзол, вие сте следващият — викна Въркън Вал.
— Лорд Вирзал стреля веднъж — възрази един от секундантите на противника, — а уважаемият Ирзол е с пълен магазин. Лорд Вирзал трябва да постави нов магазин.
