— Значи има шанс за лесна печалба — заключи той. — „И вие можете да се преродите в милионер! Оставете се в ръцете на доктор Нирзуц от Фуцбуц! Само 49.98 системни монетни единици за тайната, безпогрешна, автосугестивна формула.“ Ще се харчи! — Той остави настрана бруса и кожата и пъхна камата в ножницата. — Ако не бях уважаван Убиец, сам бих опитал.
Въркън Вал погледна часовника си и предложи:
— По-добре да хапнем нещо. Ще слезем в главната трапезария — Марсианската зала я наричаха, нали? Трябва да измисля някакъв начин лейди Далона да разбере, че я търся.
Марсианската зала се намираше петнайсет етажа по-ниско. Заемаше почти половината етаж на една от ъгловите кули. Беше приспособена да наподобява една от разрушените сгради на древната изчезнала марсианска раса, прадедите на теранското човечество. Едната стена представляваше гигантски кино- солидографски екран, върху който бе проектиран пуст марсиански пейзаж. В продължение на около два часа гледката се променяше от изгрев слънце, през ден, нощ и отново изгрев.
Когато влязоха и намериха маса, беше пладне. Докато привършат обяда, нощта бе към своя край и първите зари на изгрева посребряваха далечните хълмове. Поседяха известно време, наблюдавайки усилването на светлината, после се наканиха да си тръгват.
Недалеч от тяхната маса седяха петима мъже. Бяха дошли преди звездите да избледнеят напълно и келнерите тъкмо носеха първите им блюда. Двама бяха Убийци, а останалите трима бяха от онази категория типове, които Въркън Вал се бе научил да разпознава във всеки времепредел — арогантния, надут, амбициозен политик с левичарски уклон, който знае по-добре от всеки друг кое е най-доброто за всички и който е убеден, че е неминуемо прав, а всеки, чието мнение се различава от неговото, е не само невежа, но също така продажник и негодник. Единият беше пълен мъж, облечен в украсена със злато кремава туника, с дебели устни и винаги готов да избухне в смях. Другият бе млад мъж с твърде маймунски израз; говореше многозначително, като въртеше очите си нагоре, сякаш имаше прозрения свише. Третият бе с леко прошарена коса, което при хората в Акор-Неб бе почти единственият признак за напреднала възраст.
— Естествено, че е — цялата работа е мошеничество — заяви гневно маймуноподобният младеж. — Но не можем да го докажем.
— О, нашият Сирзоб може да докаже всичко, ако му дадеш достатъчно време — разхили се едрият. — Проблемът е, че не разполагаме с много време. Знаем, че този контакт е фалшификация, подготвена предварително от волиционалистите с техните маши доктор Харнош и тази Далона от Хедрън. Натъпкали са предварително всичко с хипноза в главата на онова идиотче, след което по сигнал то е започнало да изписва лъжливи съобщения. След това естествено Далона и този неин Убиец офейкват някъде, за да бъдем обвинени за тяхното обезплътяване или отвличане и по този начин да не могат да бъдат накарани да свидетелстват за контакта през детектора за лъжа.
Внезапна усмивка грейна в очите на Въркън Вал и той стисна своите Убийци за ръцете и нареди:
— Марник, покривай ме откъм гърба. Олирзон, покривай всички на масата. Хайде!
След това пристъпи напред и застана между младока и мъжа с посребряващата коса с лице към едрия мъж в светлата туника.
— Ти! — изрева той. — Да, ти!!!
Едрият престана да се смее и се втренчи в него, след което скочи на крака. Посегна светкавично към лявата си подмишница, но спря и отпусна ръка, щом Олирзон насочи пистолета си към него. Останалите не помръдваха.
— Ти — продължи Въркън Вал — си абсолютен, преднамерен, злонамерен и отявлен лъжец. Лейди Далона от Хедрън е почтен учен и е неспособна да фалшифицира опитите си. Нещо повече, нейният баща е един от най-добрите ми приятели. От негово и от нейно име настоявам изцяло да оттеглите клеветите си по неин адрес.
— Знаете ли кой съм аз? — изкрещя дебелият.
— Знам какво сте — изкрещя в отговор Въркън Вал. Както повечето древни езици, акор-небианският бе богат на сочни, перфидни и крайно непристойни ругатни. Въркън Вал дълго мисли каква да подбере. — И ако не бъда разбран с думи, ще преминем към действия — добави той, грабна купата със супа пред маймуноподобния младеж и я метна през масата.
Супата беше тъмнокафява, почти черна. Съдържаше парчета месо, гъби, твърдо сварени нарязани яйца и жълт марсиански скален лишей. Ефектът върху светлата туника беше грандиозен.
За момент Въркън Вал се уплаши, че мъжът ще получи апоплектичен удар или епилептичен припадък. Все пак той успя да се овладее и рязко се поклони.
— Марнак от Башад — представи се той. — Кога и къде могат да се консултират моите и вашите приятели?
— Лорд Вирзал от Въркън — поклони се в отговор паравремът. — Вашите приятели биха могли да се споразумеят с моите тук и сега. Тези господа Убийци са мои представители.
— Не бих си позволил да унизя моите приятели да преговарят с тях — отвърна с язвителен тон Марнак. — Настоявам да бъдете представен от достойни за вашия и моя ранг лица.
— О, така ли? — намеси Олирзон. — Вашето неодобрение лично срещу мен ли е насочено, или срещу Убийците като съсловие? В първия случай няма да пропусна да се заема лично с вас веднага щом настоящите ми служебни ангажименти приключат; във втория ще докладвам за вашето отношение в Обществото. Ще проверя как възприема вашите възгледи нашият Генерален президент Кларнуд.
Около масата бе започнала да се трупа тълпа. Някои хора бяха във вечерни дрехи, други бяха Убийци на служба в хотела, а трети бяха неприкрепени.
— Е, няма да се наложи да го търсиш далеч — обади се един от струпалите се, разбутвайки тълпата.
Беше на средна възраст, склонен към надебеляване. Телосложението му напомни на Въркън Вал за Торта Карф. Червеният знак върху гърдите му бе в златна кръгла обшивка и вместо черни криле и сребърен куршум представляваше сребърни криле и златна кама. Той се поклони пренебрежително на Марнак от Башад.
— Кларнуд, Генерален президент на Обществото на убийците — обяви високо мъжът. — Марнак от Башад, правилно ли чух, че считате членовете на Обществото за недостойни да водят преговори по въпрос на честта с вашите приятели от името на този благороден мъж, който бе достатъчно любезен да приеме вашето предизвикателство?
Наглостта на Марнак от Башад се бе изпарила. Тонът му бе станал почти сервилен.
— В никакъв случай, уважаеми Президент-Убиец — отрече той. — Но тъй като имах намерение да помоля тези господа да ме представляват, сметнах за по-подобаващо господинът също да бъде представляван от лични приятели. Така че…
— Съжалявам, Марнак — намеси се мъжът с посребряващата коса. — Не мога да ти бъда секундант, тъй като също имам спор с лорд Вирзал. — Той се изправи и се поклони. — Сирзоб от Або. Доколкото уважаемият Марнак е гост на моята маса, обидата срещу него е обида и към мен. В качеството си на негов домакин съм длъжен да ви поискам удовлетворение, лорд Вирзал.
— С удоволствие, уважаеми Сирзоб — отвърна Въркън Вал. Всяка следваща секунда ставаше все по- добре. — Естествено вашият приятел уважаемият Марнак има предимството на предизвикателството. Ще се погрижа за вас веднага щом, така да се каже, го удовлетворя.
Сериозният фанатизиран млад мъж също се надигна и се поклони на Въркън Вал.
— Ирзол от Нарва. Аз също съм засегнат, лорд Вирзал. Не бих могъл да понеса унижението да грабнат храната ми, както сторихте вие. Аз също настоявам за удовлетворение.
— При това напълно основателно, уважаеми Ирзол — одобри Въркън Вал. — А и супата, изглежда, си заслужава. — Той погледна със съжаление туниката на Марнак. — Моите секунданти незабавно ще започнат преговори с вашите. Вашето удовлетворение естествено трябва да изчака това на уважаемия Сирзоб.
— Ако ми е позволено да се натрапя — прекъсна ги със спокоен тон Кларнуд, — мога ли да предложа следното: щом лорд Вирзал е представляван от своите Убийци, вашите могат да представляват и трима ви едновременно. С радост ще ви предложа моите отлични офиси като безпристрастен надзирател.
Въркън Вал се обърна и се поклони като на кралска особа.
— За мен е чест, господин Президент-Убиец. Убеден съм, че никой не би могъл да действа в качеството
