— Удовлетворени? Уважаеми лорд Вирзал, та те не са на себе си от възторг! — възкликна Харнош от Хош. — Както посочих, статистикалистическата програма за обобществяване се основава изцяло на твърдението, че никой не може да избере обстоятелствата на следващото си прераждане, а тъкмо то се оказа абсолютна нелепост. Преди да бъдат обявени откритията на лейди Далона, те бяха господстваща партия, която контролираше мнозинството в Парламента и Изпълнителния съвет. От дълго време единствено Конституцията ги възпираше от изпълнение на програмата за цялостно обобществяване и тъкмо възнамеряваха да гласуват конституционни промени, които да вдигнат бариерата. Очакваха да са в състояние да го направят след предстоящите общи избори. Но в момента социалното неравенство е за предпочитане. То гарантира на хората очаквания за следващото прераждане. Вместо да се стреми да премахне богатството, привилегиите и благородническото съсловие, пролетариатът иска да се прероди в тях. — Харнош от Хош се разсмя доволно. — Виждате как е побесняла статистикалистическата партийна върхушка!
— В тая работа има някаква уловка — обади се за първи път Марник Убиеца. — Не могат всички да се преродят като принцове, няма достатъчно вакантни места. Пък и нито един аристократ няма да се прероди в тракторист, за да отстъпи мястото си на тракторист да се прероди като аристократ.
— Напълно вярно — съгласи се доктор Харнош. — Има уловка, която повечето хора няма да признаят дори на себе си. Твърде малко са хората с воля, интелигентност или капацитет да направят усилието, демонстрирано в цитирания преди малко случай. Интересите на обикновения човек са почти изцяло в сферата на физиологията. Той смята подобно усилие за мъчително и прави възможно най-незначителното. А това е единственото възможно усилие за един безплътен индивид. И понеже е неспособен да изтрае необходимите петдесетина години за едно добро прераждане, той се преражда след около година просто от скука в първото попаднало му средство, което обикновено не предпочита никой. — Доктор Харнош разрови недогорелия тютюн в лулата си и го издуха. — Но никой не би признал собствената си недостатъчност дори на себе си. Сега всеки машинен оператор или земеделски работник на планетата си въобразява, че би могъл да се прероди в принц или милионер. Политиката не е моя област, но съм готов да се обзаложа, че с оборването на статистикалистическата теория за прераждането претърпя абсолютен крах и статистикалистическият социализъм.
Когато се върнаха в хотела, Олирзон беше в гостната, полуизлегнат в кресло със свалена облегалка — пушеше лулата си, заглаждаше острието на камата си с джобен брус и гледаше сладострастно някаква млада жена върху видеоплочата. Беше изключително добре оформена, с доста оскъдно облекло, и поклащаше гръд към невидимата си публика, изпадайки последователно в гняв, скръб, презрение, настойчиви молби и безброй други емоции.
„… това гнусно престъпление — произнасяше патетично с дрезгав контраалтов тембър тя, докато Въркън Вал и Марник влизаха, — гнусно дори за престъпните зверове, които са го замислили и извършили! — Тя насочи обвиняващ пръст напред. — Това убийство на прекрасната лейди Далона от Хедрън!“
Въркън Вал се закова на място, очаквайки да научи някаква новина, която не е чул. Олирзон, изглежда, разгада мислите му и се ухили, за да го успокои.
— Не очаквайте нещо от тая, лорд Вирзал. — Той насочи ножа си към видеоплочата. — Просто политически пропаганда за лапнишараните. Но пропагандаторката все пак си я бива.
„А сега — сниши благоговейно глас притежателката на разкошните природни дадености — ви показваме последното изображение на лейди Далона и Дизред, нейния предан Убиец, направено непосредствено преди да изчезнат.“
Плочата потъмня и се разнесоха звуците на бавна погребална мелодия. След малко отново просветна и изникна обширна зала, изпълнена с мъже и жени в ярки многоцветни костюми. На преден план, облечена в тясна тъмносиня пола и късо червено сако, се намираше Хедрън Дала, точно както изглеждаше на солидографите в Дергабар след направените козметични корекции в Първо ниво, за да докарат външния й вид до този на малайоидните жители на Акор-Неб. Бе хванала за ръката мъж в черна туника и с червения знак на Убиец, красив екземпляр на своята раса. „Не може да й се отрече на малката Дала, че има вкус в това отношение“ — помисли си Въркън Вал. Фигурите се движеха на забавен каданс, сякаш мимолетното изображение бе удължено до възможния предел. След като запомни променената външност на бившата си съпруга, Въркън Вал съсредоточи вниманието си върху мъжа до нея. Накрая образът потъмня.
— Е, Олирзон, какво успя да измъкнеш? — попита Вал.
— Първо отидох в Камарата на Убийците — отвърна Олирзон и като нави левия си ръкав, насочи оголената си ръка срещу светлината и обръсна няколко фини косъмчета, за да пробва острието на камата. — Разбира се, там никога не изнасят информация на Убиец за клиента на друг Убиец. Такава е обичайната практика. Но аз отидох в кабинета на Ложата на секретариата, където имат достъп само Убийци. Там има голямо светлинно табло с имената на всички членове на Ложата. Така е във всички Ложи. Ако даден Убиец не е прикрепен и е свободен да приеме клиент, името му е изписано с бяла светлина. Ако има клиент, светлината е синя, а името на клиента е под неговото. Ако местонахождението му е неизвестно, светлината е кехлибарена. Ако е обезплътен, името му се отстранява, освен ако обстоятелствата по обезплътяването не са такива, че да нанасят вреда на Обществото. В такъв случай името му свети в червено, докато за него не бъде отмъстено или, както казваме ние, кръвта му не бъде изтрита. Е, името на Дирзед е в синьо, а името на Далона от Хедрън под неговото. Разбрах, че в продължение на два дни слез изчезването светлината е била кехлибарена, след което отново е била променена на синя. Схващате ли, лорд Вирзал?
Въркън Вал кимна.
— Предполагам. От самото начало допусках подобна възможност. После какво?
— После обикалях няколко часа насам-натам и черпих този-онзи — неприкрепени Убийци, полицейски детективи, политически работници, новинари. Дължите ми петнайсет системни монетни единици за тази работа, лорд Вирзал. Онова, което измъкнах, като се изхвърлят подробностите — подредих го подробно, щом се върнах, — се свежда до следното. Волиционалистите търсят под дърво и камък да открият кой е шпионирал по време на празненството за обезплътяването на Гарнон от Роксор, но не си мръдват пръста, за да открият лейди Далона или Дирзед. Статистикалистите предприемат всевъзможни секретни мерки, за да установят какво се е случило с нея. Полицията ги обвинява за бомбения пакет. Заинтересовани са от това заради обезплътяването на трите прислужнички с незаконно оръжие с неизчислено действие. Твърдят, че изчезването на Дизред и лейди Далона е обществена манипулация. Волиционалистите подготвят публично опровержение.
Въркън Вал кимна.
— Връзва се с онова, което си научил в Камарата на убийците — каза той. — Крият се някъде. Има ли някаква възможност да бъде открит Дизред чрез Обществото на убийците?
Олирзон поклати глава.
— Ако сте прав — а и на мен ми се струва точно така, — вероятно само се е обадил и е уведомил Обществото, че двамата с лейди Далона са все още плътни, и е отменил всякакво издирване от страна на Обществото.
— А аз трябва да открия лейди Далона колкото е възможно по-скоро. Все пак, ако не успея да го направя, може би мога да я накарам да ми изпрати съобщение — каза Въркън Вал. — Ще трябва да се направи нещо.
— А вие какво открихте, лорд Вирзал? — попита Олирзон.
Сега държеше парче мека кожа и лъскаше нежно острието.
— Хората от изследванията по прераждането не знаят нищо — отвърна Въркън Вал. — Доктор Ханош от Хош смята, че е обезплътена. Установих, че досегашните й опити действително са опровергали изцяло статистикалната теория за прераждане. Теорията на волиционалистите е потвърдена солидно.
— Как ти се струва, Олирзон? — обади се Марник. — Имат запис на един, който за пет прераждания от земеделец е станал милионер. Обмислено при това.
И повтори казаното от Харнош от Хош. Вероятно притежаваше изключителна зрителна памет, защото повтори думите на брадатия психолог дословно, съпровождайки ги с точните му жестове и нюанси на тембъра.
Олирзон се ухили.
