— Та що за местенце е това, към което сме се запътили? — попита Въркън Вал. — И на кого можем и на кого не можем да се доверим там?
— Домът е собственост на семейството от Старфа. Притежават територия с радиус пет мили около него с дъбови и букови гори, в които развъждат сърни, елени и глигани. Ловна хижа. Принц Джирзин от Старфа, лорд Гирвон от Роксор и още няколко висши волиционалисти знаят, че лейди Далона се крие там. Те я прикриват, докато минат изборите, с пропагандна цел. Скрихме се веднага след празненството по повод обезплътяването на лорд Гарнон от Роксор.
— Какво се случи след празненството? — поинтересува се Въркън Вал.
— Лейди Далона и доктор Харнош от Хош упоиха с извлечените от лейди Далона зерфа-дериватни алкалоиди телепата-контактьор. Бях Убиец на лорд Гарнон и го обезплътих самият аз. Още не бях свалил пистолета и той влезе в контакт с контактьора, който се намираше в една стая пет етажа над банкетната зала. Контактът започна веднага. Имахме видеоплочи и наблюдавахме какво става. Вследствие на контакта Нирзав от Шона, един от лидерите на статистикалистите, личен приятел на лорд Гарнон въпреки политическите си убеждения, веднага се отрече от статистикализма и премина на страната на волиционалистите. Принц Джирзин и лорд Гирзон, новият семеен глава на Роксор, предположиха, че през следващите няколко дни ще има смутове, и посъветваха лейди Далона да отиде в тази ловна хижа за по- сигурно. Двамата пристигнахме с нейния кораб направо от празненството. И добре, че го направихме — ако бяхме отишли в апартамента й, щяхме да влезем вътре преди смъртоносният газ да се е разнесъл.
— Там има четирима Убийци на семейството на Старфа, шестима прислужници, иконом, казва се Тарнод, и един горски пазач. Ние с Убийците на Старфа държим останалите под наблюдение. Преди да дойда при вас, оставих един от тях да пази лейди Далона под братска клетва да я защитава от мое име, докато се върна.
Корабът се плъзгаше над върхарите на дърветата към северната част на града.
— Какво е известно за този бомбен пакет? — попита Въркън Вал. — Кой го е изпратил?
Дирзед повдигна рамене.
— Статистикалистите, разбира се. Опаковката е била открадната от Института за проучвания на прераждането, както и сандъчето. Полицията работи по случая.
Високият сто и петдесет стъпки купол бе заобиколен от гори, които го скриваха почти изцяло. Бетонният овален покрив бе боядисан в сиво-зеленикав защитен цвят и се сливаше с естествената околна среда, а малкият павилион на върха бе покрит с полупрозрачна зелена пластмаса. Когато корабът приближи, двама души в униформи на Убийци излязоха от павилиона, за да ги посрещнат.
— Марник, остани на мястото си — нареди Въркън Вал. — Ще изпратя Олирзон да те замести, ако ми потрябваш. Ако възникне проблем, отлети до Камарата на убийците, използвай паролата и се върни с двойно повече мъже, отколкото мислиш, че ще са необходими.
Дирзед се изненада от чутото.
— Не знаех, че Президент-Убиецът ви е предоставил парола, лорд Вирзал — каза той. — Това не се случва често.
— Президент-Убиецът ме удостои със своето приятелство — отвърна уклончиво Въркън Вал, докато тримата излизаха от кораба. Марник го бе спуснал на сантиметри от плоския покрив на купола до павилиона.
Двамата Убийци го поздравиха. Приближи се мъж в униформа на иконом, въоръжен с ловджийски нож и ловджийски пистолет.
— Лорд Вирзал от Въркън? Добре дошли под купола на Старфа. Лейди Далона ви очаква долу.
Въркън Вал никога не бе попадал в жилищен купол на Акор-Неб, но в хипномех индоктринацията бе включено описание на такава конструкция. По принцип беше стандартна за всякакви цели. Преди около две хиляди години, когато национализмът все още съществувал в сектора Акор-Неб, градовете били почти изцяло под земята като защитна мярка срещу въздушни атаки. И сега тези, които предпочитаха да живеят сред естествената природа извън градовете-кули, бяха съхранили традицията. Ловната хижа Старфа беше типична в това отношение. Под купола имаше кръгла шахта, дълбока осем-десет стъпки и с диаметър петдесет, с фонтан и плитко кръгло езеро на дъното. Помещенията за провизии, кухните и стаите за прислугата бяха на върха, а жилищната площ бе в ниската част, разпределена в широки кръгли пространства с балкони около шахтата.
— Тарнод, охранител на дивеч — представи Дирзед домакините. — Ерарно и Кирзол, Убийци.
Въркън Вал сключи пръсти и чукна рамо с всеки от тях. Тарнод ги придружи до асансьорните шахти — два процента положителна гравитация при спускане и два процента отрицателна при изкачване — и всички се понесоха като изпълнени с въздух балони към долното ниво.
— Лейди Далона е в оръжейната зала — каза Тарнод, сякаш за да го ориентира.
— Благодаря, Тарнод, знаем пътя — отвърна остро Дирзед и тръгна към една затворена врата от другата страна на фонтана. Въркън Вал и Олирзон го последваха. Тарнод ги гледа известно време, след което последва другите двама Убийци в шахтата за изкачване.
— Този тип не ми харесва — обясни Дирзед. — Семейство Старфа го използваха за дейност, за която не можаха да наемат Убиец на никаква цена. Често съм идвал тук, когато бях с лорд Гарнон, и винаги ми се е струвало, че има зъб на принц Джирзин.
Той почука силно по затворената врата с дръжката на пистолета си. След миг тя се открехна и един млад Убиец с тънки мустачки и къса остра брадичка погледна навън.
— А, Дирзед. — Той излезе. — Лейди Далона е вътре. Връщам я на твоите грижи.
Въркън Вал пристъпи в стаята, последван от Дирзед и Олирзон. Обширната зала бе мебелирана с кресла с отпуснати назад облегалки, канапета и ниски маси. По стените бяха закачени глави на сърни, глигани и вълци и стойки за ловни пистолети и ловни пушки. Залата бе осветена с мекото сияние на непряка студена светлина. Зад едно бюро в отсрещния край бе седнала млада жена и говореше тихо в слушалката на диктофон. Когато влязоха, тя го изключи и се изправи.
Хедрън Дала бе облечена в същия костюм, с който Въркън Вал я бе видял на видеоплочата. Веднага я позна. На нея й отне секунда-две, за да го разпознае с кафявата му кожа и черна коса на лорд Вирзал от Въркън, след което лицето й грейна в щастлива усмивка.
— О, Ваал! — викна тя, затича се през стаята и се метна в недотам гостоприемните му обятия. Все пак бяха изминали двайсет години… — В първия момент не можах да те позная!
— Искаш да кажеш, в тези дрехи? — попита намекващо той, усетил, че за момент е забравила за присъствието на двамата Убийци. Дори употреби името му от Първо ниво, но това не бе от значение — нежните умалителни на Аксор-Неб се образуваха чрез изпускането на съставките „ирз“ или „арн“. — Е, не ходя точно така облечен в плантацията. — Целуна я отново и се извърна към придружителите си. — Извинете, господа Убийци, не сме се виждали повече от година.
Олирзон наблюдаваше емоционалната им среща усмихнат. Върху лицето на Дирзед се четеше весело смирение, сякаш бе знаел какво ще се случи. Въркън Вал и Дала седнаха на едно канапе близо до бюрото.
— Наистина много мило от твоя страна, Вал, да се сбиеш с онези мъже, които са ме обсъждали — започна тя. — Поел си ужасен риск. Но ако не го беше направил, никога нямаше да разбера, че си в Дарш… Оо! Ти тъкмо затова си го направил, нали?
— Все пак трябваше да направя нещо. Никой не знаеше или не искаше да каже къде си. Предположих, че си се скрила някъде. Кажи ми, Дала, действително ли имаш научни доказателства за прераждането? Имам предвид като безспорен факт?
— О, да. Хората в този сектор ги имат отпреди повече от десет века. Притежават хипнотични техники за проникване в подсъзнанието, което никога не сме успявали. И след като установих как го правят, успях да приспособя някои наши хипноепистемологични техники, за да…
— Добре. Тъкмо това исках да разбера — прекъсна я той. — Махаме се веднага оттук.
— Къде?
— В Гама с кораб, който ни очаква отвън, и оттам обратно в Първо ниво. Освен ако е възможно паравремево прехвърляне някъде по-наблизо.
— Но защо, Вал? Не съм готова да се върна. Имам още много работа тук. В института всеки момент ще са готови да започнем серия контролни експерименти, а освен това съм по средата на един опит за
