възстановяване паметта на двеста души. Чуй ме, раздадох двеста комплекта с новата си технология — инжекционни ампули с упойка зерфа-дериват и звукозаписи на хипнотичната формула за внушение, която може да бъде пусната на обикновен репродуктор. Представлява груб вариант на нашия хипномех процес, но вместо да имплантира информацията в подсъзнанието, която по желание се прехвърля в съзнанието, действа по обратния начин, вкарвайки в съзнателната сфера информацията от подсъзнанието. Тук винаги са го правели чрез привеждане в хипнотично състояние и запис на словесните изявления в състояние на транс. Когато обектът излезе от това състояние, остава единствено записът, тъй като спомените от предишни прераждания никога не са се намирали в областта на съзнанието. Но чрез моя метод обектът съзнателно може да запомни всичко за последното си прераждане и за колкото пожелае предишни прераждания. Не съм се чувала с нито един от получателите на комплекта за автопамет, а на всяка цена трябва да…
— Дала, не искам да ми се наложи да те поставя под разпорежданията на Паравремевата полиция, но и ти трябва да ми помогнеш. Ако не тръгнеш доброволно с мен, ще ми се наложи да употребя други методи. Съгласно мерките за сигурност на тайната на паравремевото прехвърляне.
— О, виж ми окото! — възкликна Дала. — Не ми пробутвай тоя номер, Вал!
— Виж какво, Дала. Да допуснем, че изпаднеш в безплътност тук. Твърдиш, че прераждането е научен факт. Така че ти ще се преродиш в този сектор и ще приемеш автопамет под хипноза. И Паравремевата тайна престава да е тайна.
— О! — Дала закри уста с ръка от ужас. Като всеки параврем, и тя не можеше да допусне дори мисълта за разкриване на тайната способност на нейния народ за прехвърляне в други времепредели и за съществуването на алтернативни предели на правдоподобност. — А ако взема някой от едновремешните трансвъзстановители на памет, ще издам абсолютно всичко. А познавам и принципите за прехвърляне!
Тя го гледаше ужасена.
— Когато се върна, ще препоръчам по ведомствените канали целият този сектор да бъде поставен под възбрана за паравремево прехвърляне, докато не решите проблема за безплътно възвръщане на Първо ниво във фондацията „Рогом“ — каза той. — Има ли някакви записки или нещо друго, което искаш да вземеш със себе си?
Тя се изправи.
— Да — само това, което е върху бюрото. Намери нещо, в което да пъхна ролките със записите и бележниците, докато ги подредя.
Той измъкна една ловна чанта изпод стойка с ловджийски пушки и застана до нея. Тя бързо разпределяше материалите и пъхаше ролките със записи и бележниците в чантата. Едва бяха започнали, когато вратата се плъзна и Олирзон, който бе излязъл навън, се втурна с изваден пистолет; крещеше гнусни ругатни.
— Прецакани сме! — извика той. — Слугите на Старфа ни нападнаха. — Напъха пистолета в кобура, извади полуавтоматичната си пушка, прикри се до вратата, и изстреля един откос към асансьорните шахти. — Този го свалих!
— Какво става, Олирзон?
Въркън Вал пусна чантата на масата и бързо прекоси стаята.
— Качих се да видя как се справя Марник. Когато излизах от шахтата, един от гадовете стреля по мен с ловен пистолет. Не улучи, но аз го улучих. Изникнаха други двама с ловни пушки. Гръмнах единия преди да успеят да стрелят и скочих в шахтата. Не знам какво става с Марник. — Той изстреля още един откос и изруга: — Изтървах го!
— Примирие! Примирие! — закрещя някой от шахтата за спускане. — Спрете огъня. Искаме да преговаряме.
— Кой е? — викна Дирзед иззад рамото на Олирзон. — Ти ли си, Сарнакс? Излез — няма да стреляме.
Младият Убиец с мустачките и брадичката излезе от шахтата с прибрани оръжия и със странно протегнати като за молитва ръце. Дирзед и Олирзон пристъпиха навън от оръжейната, последвани от Въркън Вал и Хедрън Дала. Олирзон бе оставил полуавтоматичната пушка вътре. Срещнаха се с другия Убиец до езерото.
— Лейди Далона от Хедрън — започна Убиецът на Старфа. — Аз и моите колеги, на служба при семейство Старфа, получихме нареждане от нашите клиенти да оттеглим защитата си над вас и да ви обезплътим заедно с всеки, който се опита да ви защити или подкрепи. — Говореше като със заучени думи. След това продължи нормално: — Аз и моите колеги Ерарно, Кирзол и Харниф поднасяме извиненията си заради варварщината на слугите на семейство Старфа да ви нападнат без надлежното обявяване на прекратяване на добронамерените отношения. Някой да е ранен или обезплътен?
— Нито един от нас — отвърна Олирзон. — Какво е положението с Марник?
— Беше предупреден преди предприемане на враждебни действия срещу него — отговори Сарнакс. — Разрешаваме пет минути до…
Олирзон, който гледаше нагоре, внезапно скочи към Дала и я събори на земята, като в същото време измъкна пистолета си. Преди да успее да го насочи, отгоре изтрещя изстрел и той рухна по лице. Дирзед, Въркън Вал и Сарнакс извадиха пистолетите си, но стрелецът беше изчезнал. Отгоре се разкрещяха.
— Прикрийте се — нареди Сарнакс. — Ще ви уведомим, когато сме готови да ви нападнем. Преди това трябва да се справим с този, който стреля.
Той гневно погледна мъртвото тяло на пода, втурна се гневно към шахтата за издигане и се метна нагоре в нея.
Въркън Вал пъхна малкия си пистолет в кобура и взе колана на Олирзон с ножа и по-тежкия пистолет.
— Ето виждате ли — каза Дирзед, когато се върнаха в оръжейната. — Това са то политическите игрички.
— Сега разбирам защо кадърът с теб и лейди Далона бе показан толкова забавено — поклати глава Въркън Вал. — Сега всеки би разпознал телата ви и би струпал вината за обезплътяването ви върху статистикалистите.
— Хрумна ми и на мен, лорд Вирзал — отвърна Дирзед. — Предполагам, че телата ни ще бъдат отвратително обезобразени, но така, че да бъдат разпознати, което би разгневило общественото мнение още повече — добави спокойно той. — Ако напусна тази плътност, някой ще си плати за това.
След няколко минути откъм шахтата за спускане някой викна:
— Примирие!
Двамата Убийци Ерарно и Кирзол излязоха — влачеха охранителя на дивеч Тарнод. Лицето на иконома беше окървавено, а челюстта му, изглежда, бе счупена. Зад тях крачеше Сарнакс с дълъг ловен пистолет в ръка.
— Ето го! — обяви той. — Той си позволи да стреля при обявено примирие в разрез с правосъдието на Убийците!
После кимна на другите двама. Те блъснаха охранителя на земята и Сарнакс го застреля в главата, след което хвърли пистолета до него.
— Всеки, който наруши нормите на благоприличето, го очаква същото — заяви той.
— Благодаря, Сарнакс — обади се Дизред. — Но ние загубихме Убиец. Обезтелесяването на този лакей не компенсира това. Смятаме, че един от вас следва да се оттегли.
— Това е най-малкото, Дирзед. Изчакайте за момент.
Известно време тримата Убийци се съвещаваха. Накрая Сарнакс сключи пръсти и чукна рамо с колегите си.
— Ще се видим в следващото прераждане, братя — каза им той и закрачи към вратата на оръжейната, до която стояха Въркън Вал, Дала и Дирзед. — Минавам на ваша страна. Разполагахте с двама Убийци при започване на преговорите, ще разполагате с двама и при започване на стрелбата.
Въркън Вал погледна изненадано Дирзед. Убиецът на Хедрън Дала кимна.
— Упълномощен е да го направи, лорд Вирзал. Кодексът на Убийците позволява подобни замени.
— Добре дошъл, Сарнакс — поздрави го Въркън Вал, докато сключваше пръсти с него. — Надявам се да сме заедно, когато всичко приключи.
— Ще бъдем — увери го бодро Сарнакс. — Безплътни. Телом няма да се измъкнем, лорд Вирзал.
