Отгоре затрака полуавтоматична пушка и от куршумите водата в езерото закипя.
— Хайде! — изкрещя някой. — Примирието приключи!
Последвалата канонада раздроби осветлението в дъното на шахтата за издигане. Дирзед и Дала забутаха с големи усилия един стоманен скрин през стаята. Въркън Вал, който държеше полуавтоматичната пушка на Олирзон, се отмести встрани, за да им направи място да го килнат на една страна в отвора на вратата, след което я притвори наполовина, залоствайки я с него. Сарнакс се приближи от другата страна — мъкнеше пушки, ловни пистолети и амуниции.
— Каква е ситуацията горе? — попита го Въркън Вал. — С каква сила разполагат и защо ни нападнаха?
— Лорд Вирзал! — противопостави се възмутеният Дирзед. — Нямате право да карате Сарнакс да предава поверителна информация!
Сарнакс се изплю срещу вратата и изруга:
— Плюя на Джирзин от Старфа! И на зортанската му майка, и на баща му, който и да е той! Дирзед, не говори глупости — предаването на предатели не е предателство. — Той се обърна към Въркън Вал. — На тяхна страна са трима от прислугата на семейство Старфа. Вашият Убиец Олирзон обезплъти другите трима. Един беден роднина на принц Джирзин, който се казва Гирзад. Още трима, служители-волиционалисти, които пристигнаха с Гирзад, и четирима Убийци — тримата бяха тук, а един пристигна с Гирзад. Единайсет срещу нас тримата.
— Четиримата, Сарнакс — поправи го Дала, стиснала ловен пистолет с една ръка и пъхнала ловна пушка за сърни под другата.
На дъното на шахтата за спускане нещо се размърда. Въркън Вал стреля, макар по всяка вероятност това да беше примамка за отклоняване на вниманието.
— Четиримата, лейди Далона — съгласи се Сарнакс. — Колкото до другия ви Убиец, който остана в кораба, не знам какво се е случило с него. Преди двайсетина минути Гирзад пристигна с въздушен кораб заедно с един Убиец и тримата волиционалистки служители. Ние с Ерарно бяхме на върха на купола, когато той влезе. Каза ни, че принц Джирзин му наредил веднага да обезплъти лейди Далона и Дирзед. Тарнод, охранителят на дивеч — Сарнакс отново се изплю церемониално срещу вратата, — му каза, че сте тук и че Марник е от вашите хора. Той поиска веднага да застреля Марник, но Ерарно, аз и неговият Убиец го спряхме. Съгласно Кодекса предупредихме Марник за променената ситуация, като предположихме, че Марник ще слезе, за да се присъедини към вас. Вместо това той се издигна светкавично във въздуха, изстреля ракета срещу кораба на Гирзад и го подпали. Понеже това представлява враждебен акт, го подложихме на обстрел. Изглежда, успяхме да го улучим, защото корабът полетя надолу и летя десетина мили, оставяйки димна опашка. Гирзад взе друг кораб от хангара и заедно със своя Убиец подгониха вашия човек. В този момент вашият Убиец Олирзон — дано да е късметлия в прераждането си — се появи горе и прислугата на Старфа откри стрелба срещу него. Той отвърна на огъня и обезплъти двама от тях, след което се спусна в шахтата. Един от прислугата се спусна след него. Открих тялото му на дъното, когато слязох да ви предупредя официално. Известно ви е какво се случи по-нататък.
— А защо принц Джирзин е разпоредил да бъдем обезплътени? — поиска да знае Дала. — За да прехвърли вината за това на статистикалистите ли?
Вместо да отговори, Сарнакс откри стрелба по изхода на шахтата за изкачване.
— Улучих го — каза доволен. — Беше Ерарно. Много обичаше да си прави номера с шахтите, да се спуска срещу отрицателната гравитация и да се издига срещу положителната. Тялото му ще изплува на върха… Вижте, лейди Далона, това е само една от причините. Значи не сте чули по новините за огромния скандал?
— Не сме. Какъв скандал?
Сарнакс се засмя.
— О, това е върхът на скандалите! Би трябвало да знаете, защото вие го започнахте. Тъкмо затова принц Джирзин иска да ви лиши от плът. Вие изобретихте процес, чрез който хората могат да възстановяват спомени от предишни прераждания, нали? И раздадохте апаратура за това? А един комплект дадохте и на младия Тарнов, сина на лорд Тирзов от Фастор?
Дала кимна. Сарнакс продължи:
— Та снощи Тарнов от Фастор използвал апаратчето и какво мислите? Изглежда, преди трийсет години в предишното си прераждане е бил Джирзид от Старфа, по-големият брат на Джирзин. Джирзид беше сгоден за лейди Анитра от Забна. А по-младият брат имаше тайна връзка с лейди Анитра и също искаше титлата принц и глава на семейство Старфа. Затова подкупил този Тарнод, когото имах удоволствието да обезплътя и който беше нисш слуга в ловната хижа тук. Разбрали се да застрелят Джирзид по време на лов на глигани. Нещастен случай естествено. Така Джирзин се оженил за лейди Анитра и когато баща му, старият принц Джарнид, след една година напусна тялото си, наследи титлата. А Тарнод моментално беше направен главен пазач на добитък тук.
— Какво ви казвах, лорд Вирзал? Знаех си, че този син на зортанка има зъб на Джирзин от Старфа! — възкликна Дирзед. — Хубавичко семейство, няма що!
— Но това все още не е краят — продължи Сарнакс. — Тази сутрин Тарнов от Фастор, покойният Джирзид от Старфа, се явил пред Висшия съд на съсловията и подал молба да промени името си на Джирзид от Старфа и предявил иск за титлата глава на семейство на Старфа. Делото току-що е обявено, затова не е имало заседание, но сред аристократите избухна бурен спор — някои твърдят, че самоличността не се променя от предишно прераждане в следващото, а други, че богатството и титлите следва да се наследяват по физическа линия независимо кой в какво тяло се е преродил. Тъкмо те искат обезплътяването на лейди Далона и забрана на откритията й. Говори се и за цялостно преразглеждане на системата за собственост и наследяване. Абсолютна гнусотия!
— Върху това — каза Въркън Вал на Дала — няма да наблягаме, когато се приберем. — Каза го възможно най-завоалирано, но тя схвана смисъла: възникването на съществени промени в извънвремеви социални структури не срещаше одобрението на Паравремевата комисия на Първо ниво. — Ако се приберем — добави той. И му хрумна нещо. — Дирзед, Сарнакс, волиционалистките лидери положително са провеждали тук конференции на високо ниво. Има ли таен проход?
Сарнакс поклати глава.
— Не и оттук. Има един на горния етаж, но е под техен контрол. А дори да имаше и тук, биха охранявали изхода.
— Тъкмо на това разчитам. Надявах се да симулираме бягство през него и да се измъкнем през тези шахти. — Въркън Вал повдигна рамене. — Мисля, че Марник е единственият ни шанс. Дано да се е измъкнал.
— Той за подкрепа ли отиде? Изненадах се, че Убиец изоставя клиента си. Трябваше да се сетя — каза Сарнакс. — Дори да е паднал телом и Гирзад да не го е настигнал, той се намира на десет мили пеша от най-близката градска единица. Това ни дава незначителен шанс — около едно на хиляда.
— Има ли друг начин да стигнат до нас освен по шахтите? — попита Дала.
— Могат да прокопаят или да пробият с огън дупка в пода — отвърна Сарнакс. — Имат много горелки. Могат да взривят експлозив над нас или да се измъкнат от купола и да го пуснат в шахтата. Биха могли да използват смъртоносен газ или радиоактивен прах, но техните Убийци не биха разрешили подобни незаконни методи. А могат и да ни обстрелят с упойващ газ, да се спуснат и да ни отрежат главите необезпокоявани.
— Значи трябва да се измъкнем от тази стая — реши Въркън Вал. — Знаят, че сме се барикадирали, и тъкмо тук ще ни нападнат. Ще следим периметъра около шахтата. Ще сме извън опасност от нападение отгоре, ако се придвижваме покрай стените. И ще огледаме всички стаи на етажа за признаци за пробив отгоре.
Сарнакс кимна.
— Това е разумно, лорд Вирзал. А шахтите?
— Ще трябва да ги барикадираме. Сарнакс, двамата с Дирзед познавате разположението по-добре от лейди Далона и мен. Предлагам вие да огледате стаите, а ние ще поемем шахтите — нареди Въркън Вал. — Да действаме.
Отвориха широко вратата и се промъкнаха покрай скрина. Като се придвижваха покрай стената,
