— Давам му предимство. Да приключваме по-бързо — отвърна Въркън Вал.
Ирзол от Нарва пристъпи до огневата позиция. Той не се страхуваше от смъртта — никой от жителите на Акор-Неб не се страхуваше от смъртта. Езикът им не съдържаше нито една дума, която да изразява схващането за тотално и окончателно изчезване — а и обезплътяването от изстрел бе почти напълно безболезнено. Но започваше да подозира, че е изпаднал в глупава ситуация, забърквайки се в тази история. Имаше още работа в настоящото си прераждане, която искаше да свърши, а и политическата му партия би претърпяла загуба и по отношение на задълженията му, и от гледна точка на престиж.
— Готови ли сте, господа? — произнесе напевно, спазвайки ритуала Кларнуд. — Нямате право да вдигате пистолетите преди командата за стрелба. Можете да стреляте по ваша преценка след нея. Готови. Огън!
Въркън Вал улучи Ирзол от Нарва в главата преди той да е повдигнал пистолета си и наполовина. Ирзол рухна върху оставеното от Сирзоб кърваво петно, а прислугата приближи и изтегли тялото му при другите две. Това заприлича на Въркън Вал на някаква промишлена операция върху конвейер. Той постави на мястото на изразходваните патрони нови два и пъхна пистолета в кобура. Двамата Убийци, чиито шефове бяха ликвидирани толкова експедитивно, започнаха да изчисляват загубата и да се разплащат с победителите.
Кларнуд, Генералният президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, преплете пръсти и чукна рамо с Въркън Вал.
— Лорд Вирзал, виждал съм доста дуели, но подобно нещо не бях виждал — каза той. — Би трябвало да станете Убиец!
Това беше изключителен комплимент. Въркън Вал благодари скромно.
— Бих искал да разговаряме насаме — продължи Президентът-Убиец. — Мисля, че си заслужава да разменим няколко думи.
Въркън Вал кимна.
— Апартаментът ми е на петнайсетия етаж над нас. Това устройва ли ви?
Той изчака, докато загубилите уредят сметките си, и махна с ръка на двамата си Убийци.
Управителят на хотела ги очакваше в Марсианската зала. Изглеждаше така, сякаш имаше намерение да накара Въркън Вал да освободи апартамента. Но щом видя приятелски поставената върху рамото му ръка на Генералния президент на Обществото на убийците, пристъпи напред, като се кланяше и усмихваше.
— Ларнорм, искам да поставиш петима от най-добрите си Убийци да охраняват подстъпите към апартамента на лорд Вирзал — нареди му Кларнуд. — Аз ще изпратя петима от Камарата на убийците, за да могат твоите да изпълняват обичайните си задължения. И ще те държа отговорен чрез собственото ти плътно съществуване за безопасността на лорд Вирзал в този хотел. Разбрано?
— О, да, уважаеми Президент-Убиец, напълно можете да ми се доверите. На лорд Вирзал ще бъде гарантирана пълна безопасност.
Щом влязоха в апартамента на Вал, Кларнуд седна, извади лулата си и я напълни с леко примесен със зерфа тютюн. С изненада забеляза, че домакинът му пали най-обикновена цигара.
— Не употребявате ли зерфа?
— Незначително — отвърна Въркън Вал. — Отглеждам я. Ако имахте възможност да зърнете безделниците около сушилните на Венера, които просят изхвърлените листа и ги пушат в унес, и вие бихте ограничили употребата й.
Кларнуд кимна.
— Знаете ли, повечето мъже биха предпочели лула с петдесет процента зерфа или цигара с чиста зерфа след това, което преживяхте току-що.
— И аз бих взел нещо подобно, за да приспя съзнанието си, ако имах такова — призна Въркън Вал. — В момента се чувствам убиец на бебета. Този прекалено пораснал глупак Марнак държеше ножа си като касапин. Младото приятелче въобще не знаеше как се държи пистолет. Предполагам, че Сирзоб е бил добър стрелец, но пропускът му също не беше кой знае какъв боен подвиг.
Кларнуд го изгледа с любопитство.
— Знаете ли — отвърна най-после той, — вярвам, че действително сте прав. И все пак преди да ви срещне, Марнак от Башад се славеше като най-добрия боец с ножове в Дарш. Сирзоб остави десет успешни дуела зад гърба си, а младият Ирзол — четири. — Той бавно дръпна от лулата си. — Харесвате ми, лорд Вирзал. Изгубили сме един велик Убиец в мига, в който сте решили да се преродите като венериански земевладелец. Бих съжалявал да ви видя обезплътен без надлежното предупреждение. Предполагам, не сте добре запознат с обърканата теранска политика?
— Наистина не съм.
— Знаете ли например кои бяха тези тримата? — Въркън Вал поклати отрицателно глава и Кларнуд продължи: — Марнак беше син на дясната ръка на стария Мирвак от Башад, лидер на статистикалистическата партия. Сирзоб от Або беше директор по пропагандата. А Ирзол от Нарва бе най- изтъкнатият им социо-икономически теоретик и техен кандидат за изпълнителен председател. За шест минути с едно замахване на ножа и два изстрела нанесохте на статистикалистическата партия рана, която отстъпва само на тази, която им нанесе младата дама, чиято чест защитихте. След две седмици има всеобщи Планетарни избори. В момента статистикалистите разполагат с мнозинство в Парламента и в Изпълнителния съвет. В резултат на стореното от вас и лейди Далона те ще загубят мнозинството си — а и не само него — след преброяването на гласовете.
— Това ли е другата причина да ме харесвате? — попита Въркън Вал.
— Неофициално, да. Като Генерален президент на Обществото на убийците съм задължен да бъда аполитичен. Обществото твърдо спазва условието. Ако като организация си позволим да се намесим в политиката, можем да установим контрол над Системното правителство за по-малко от пет години, но за петдесет години ще бъдем ликвидирани от самите сили, над които сме установили контрол. Все пак лично аз бих желал да видя краха на статистикалистическата партия. Ако успеят с програмата си за обобществяване, с Обществото е свършено. Една социалистическа държава рано или късно се превръща в тоталитарна държава, а тоталитарната държава не търпи извънлегални и параправителствени организации. Затова сме възприели политика на подмолна подкрепа на отделни личности, представляващи заплаха за статистикалистите. Лейди Далона от Хедрън и доктор Харнош от Хош са такива личности. Както изглежда, и вие. Затова разпоредих на това приятелче Ларнорм да ви осигури охрана в хотела.
— Къде е лейди Далона? — попита Въркън Вал. — Употребата на сегашно време подсказва ли убедеността ви, че тя все още е плътна?
Кларнуд го изгледа проницателно.
— Въпросът ви е прекалено откровен, лорд Вирзал. Би ми се искало да знам малко повече за вас. Когато вие и Убийците ви започнахте да се интересувате от лейди Далона, се опитах да проверя кой сте. Открих, че сте пристигнали в Дарш от Гама на кораб, собственост на семейството на Зорда, и ви е придружавал самият Брарненд от Зорда. И това е всичко. Твърдите, че сте венериански плантатор, и може би действително сте такъв. Теранец, боравещ с оръжията като вас, отдавна да е привлякъл вниманието ми. Но цялата ви биография е обвита в мъгла, сякаш сте пристигнали от друго измерение.
Това вече беше опасно близо до истината. Фактически то беше самата истина. Въркън Вал се засмя.
— Между нас казано — отвърна той, — аз съм от системата Арктур. Пристигнах при лейди Далона от родната ни планета и когато я избавя от вас, соларианците, според нашите обичаи ще получа ръката й. Тъй като тя е дъщеря на императора на Арктур, това би било чудесен избор за мен.
Кларнуд се изхили.
— Знаете ли, ако ми го повторите още три-четири пъти, може би ще го повярвам. А доктор Харнош от Хош би повярвал още от първия път — започна да си говори сам веднага щом лейди Далона започна експерименталната си дейност тук. Лорд Вирзал, ще си позволя да рискувам с вас. Лейди Далона е все още плътна или поне беше допреди четири дни, а така също и Дирзед. Двамата се укриха след празненството по обезплътяването на Гарнон от Роксор, за да избегнат враждебността на статистикалистите. Два дни след изчезването им Дирзед се обади в Камарата на убийците и съобщи за това, без да ни каже нищо повече. Предполагам, че след три-четири дни отново ще мога да се свържа с него. Бихме искали поне до
