приключването на изборите обществото да остане с впечатлението, че статистикалистите са я ликвидирали.
Въркън Вал кимна.
— Бях почти сигурен, че е точно така — каза той. — Може би ще се свържат с мен, но ако не го направят, имам нужда от помощта ви, за да установя контакт с тях.
— Защо смятате, че лейди Далона ще се опита да установи контакт с вас?
— Тя има нужда от всеки, който би могъл да й помогне. При това знае, че аз бих могъл да й помогна, и то доста. Защо, мислите, преустанових издирването й и рискувах плътското си съществуване, като се бих с тези хора заради някакви несъществени подробности и политическа пропаганда? — Въркън Вал се приближи до новинарската видеоплоча и щракна бутона. — Да видим дали вече има резултат.
Плочата просветна и се появи красив млад мъж в гарниран в златно зелен костюм, който тъкмо казваше: „… е под солидната охрана на Убийците. В ексклузивно интервю представител на службата — Убиец Хирзиф, един от двамата секунданти на опонентите на лорд Вирзал — заяви, че по негово мнение превъзходството му над тримата било толкова категорично, че не им е оставил абсолютно никакъв шанс и че вече е отказал оферта от страна на статистикалистическата партия за десет хиляди системни монетни единици за обезплътяването на лорд Вирзал. «Когато реша да се обезплътя — заяви Хириф Убиеца, — ще поканя приятели и ще го направя, както се полага. А дотогава не бих вдигнал ръка срещу лорд Вирзал и за десет милиона.»“
Въркън Вал изключи видеоплочата.
— Разбирате ли какво имам предвид? — попита той. — Победих тези политици единствено заради оповестяването. Ако Далона и Дирзед са около някоя видеоплоча, ще разберат как да ме открият.
— Хирзиф не би трябвало да споменава отказа от подобна оферта — намръщи се Кларнуд. — Това не е морално за един Убиец. Браво, лорд Вирзал, умно сте го планирали. Би трябвало да доведе до резултат. Бих ви пожелал да измъкнете лейди Далона от Дарш, а за предпочитане и от Тера, колкото можете по-скоро. Дотук извлякохме полза, но не бих искал нещата да стигат прекалено далеч. Ситуацията би могла да доведе до истинска гражданска война, а не бих искал това да се случи. Обадете ми се, ако се наложи. Ще ви оставя парола за достъп до Камарата на убийците.
Още докато Кларнуд говореше, истинската гражданска война вече се разгръщаше. На другата сутрин частично потушените от полицията сражения избухнаха отново. Наетите от хотел „Солар“ Убийци — тежко превъоръжени през нощта — имаха сериозно стълкновение с привърженици на статистикалистите на етажната площадка над апартамента на Въркън Вал и в момента няколко полицейски въздушни корабчета патрулираха около сградата. Правилото за намеса на полицейски сили, изглежда, се състоеше в това, че макар частните лица да имаха неоспоримо право да оспорват различията си един спрямо друг, всяко нарушаване на сигурността на неучастващите в подобни стълкновения беше табу.
Но доколко успешно полицията съблюдаваше спазването на това правило бе съмнително. Още от зазоряване до слуха на Въркън Вал непрекъснато достигаше пукотевицата на малокалибрени и тракането на автоматични оръжия в различни части на извисяващата се градска секция. Знаеше, че повече от пет века на Акор-Неб не е избухвала гражданска война, но ето че Хедрън Дала, доктор на психическите науки и извънреден междувремеви смутител, се бе появила в сектора преди по-малко от една година. По-скоро бе изненадан, че безредиците се бяха забавили толкова време.
Един от прикрепените от хотелската управа към него служители влезе в гостната с бял пластмасов квадрат в ръка.
— Лорд Вирзал, един маскиран Убиец, който остана в коридора, донесе това — съобщи той.
Въркън Вал взе квадрата, подряза три от четирите ъгъла, разпечата го и откри, както очакваше, че пирографираното съобщение е написано на азбуката и езика на Първо паравремево ниво.
„Вал, скъпи,
Дали съм щастлива, че се оказваш тук? Този път наистина загазих, и то здравата! Убиец Дирзед, който е приносителят на това, е на служба при мен. Можеш да му се довериш безусловно. Той е почти единственият, на когото можеш да се довериш в Дарш. Ще те доведе, където съм.
P.S. Надявам се, че вече не си ми ядосан за онзи музикант. Казах ти още тогава, че само ми помагаше в един експеримент по телепатия.
След като прочете послеписа, Въркън Вал се усмихна. Това беше преди двайсет години, когато той беше на осемдесет, а тя на седемдесет. Предполагаше, че тя очаква да подновят старата връзка. Вероятно нямаше да продължи по-дълго от предишния път. Спомни си една пословица от Четвърто ниво за леопарда и неговите петна. Все пак в никакъв случай нямаше да е досадно.
— Кажи на Убиеца да влезе — нареди той.
Остави съобщението на една маса. Освен него никой в Дарш не можеше да го прочете — като се изключеше изпращачката. Ако, както допускаше за твърде вероятно, статистикалистите имаха шпиони сред персонала на хотела, съобщението можеше да докара някой разшифровчик до пълно умопомрачение.
Убиецът влезе и смъкна маската-качулка. Беше мъжът, чиято ръка Дала държеше на изображението върху видеоплочата. Въркън Вал позна дори претрупано украсените пистолет и нож на колана му.
— Убиец Дирзед — представи се той. — Ако желаете, можем да видеофонираме в Камарата на убийците за потвърждаване на самоличността ми.
— Лорд Вирзал от Въркън. Моите Убийци Марник и Олирзон. — Един по един всички сключиха пръсти и чукнаха рамо с новодошлия. — Не е необходимо — обърна се Въркън Вал към Дизред. — Видях ви на видеоплочата с лейди Далона — вие сте „Дизред, нейният предан Убиец“.
Лицето на Дизред, чийто обичаен цвят беше като на орехов приклад, почти почерня и той изреди няколко стъписващи ругатни.
— Именно затова трябва да мъкна тази гадост — завърши той и посочи маската. — Ние с лейди Далона не можем да покажем лицата си никъде. Ако го направим, всеки статистикалист и шестгодишното му келеме биха ни разпознали и след пет минути насреща ни ще се изпречи цяла армия.
— Къде е лейди Далона?
— На сигурно място, лорд Вирзал, в частно жилище в гората. Няма търпение да ви види. Дошъл съм, за да ви заведа при нея, и настоятелно бих ви посъветвал да вземете и Убийците си с вас. Там има и други хора, които не са особено почтени към лейди Далона. Нямам причини да ги подозирам в прикрита враждебност, но и демонстрираното им приятелство е само по политически съображения.
— А те се променят без предизвестие — завърши вместо него Въркън Вал. — Разполагате ли с въздушен кораб?
— На площадката под нас. Тръгваме ли, лорд Вирзал?
— Да. — Въркън Вал направи жест с две ръце към своите Убийци, все едно грабваше полуавтоматична пушка. Двамата кимнаха, отидоха в съседната стая и се върнаха с две леки автоматични оръжия в ръце и метнати през рамо торби с амуниции. — Мога ли да ви предложа, Дизред, един от моите Убийци да управлява кораба? Искам да седнете на задната седалка до мен, за да ми разясните ситуацията, докато пътуваме.
Зъбите на Дизред пробляснаха на фона на кафявата му кожа, когато се ухили на Въркън Вал.
— Разбира се, лорд Вирзал. Бих предпочел да не ми се доверят, отколкото да установя, че приятелите на моя клиент не са дискретни.
На площадката двама Убийци от хотела охраняваха въздушния кораб на Дизред. Марник се настани пред контролния пулт, а Олирзон седна до него. Въркън Вал и Дирзед заеха задната седалка. Дирзед подаде на Марник координационната справка на местоназначението им.