— Зингана, ще ви съобщя нещо, което е тайна за публиката — продължи той. — Възниква обаче необходимостта да ви задържим поне за няколко дни. Надявам се да ме извините, но предполагам, че ако не ви кажа, бихте ми простили по-трудно.
— Нещо му се е случило! — промълви тя с широко отворени очи. Тялото й беше напрегнато.
— Да, Зингана. Около 20.10 часа тази вечер съветник Салгат бе убит.
— О! — Тя се отпусна върху облегалката и притвори очи. — Той е мъртъв? — И го повтори, но като констатация, а не като въпрос: — Мъртъв е!
Дълго седя отпусната, сякаш се опитваше да свикне с мисълта за смъртта на Салгат Трод. Вал и Дала я наблюдаваха. След това тя помръдна, отвори очи, погледна цигарата между пръстите си, сякаш до този момент не я беше виждала, и се наведе напред, за да я загаси в пепелника.
— Кой го направи? — попита тя с поглед, от който надничаше дивашкият й праотец.
— Тези, които използваха иглерите, са мъртви — отвърна Вал. — Самият аз убих двама от тях. Но ни предстои да открием тези, които са го планирали. Надявам се, че би искала да ни помогнеш, Зингана.
Той отново хвърли поглед към Дала. Тя кимна. Връзката между Зингана и Салгат Трод не се ограничаваше само до делови отношения. Между двамата действително бе съществувала някаква привързаност. Вал й разказа какво се бе случило, а когато стигна до момента, в който Салгат Трод се бе обадил на Торта Карф, за да направи самопризнания за съучастие в търговията с роби, тя стисна устни и кимна.
— Боя се, че има такова нещо — съгласи се тя. — През последните дни, всъщност след съобщението за търговията с роби, нещо го притесняваше. Струваше ми се, че е зависим от някого. И по-рано се бе случвало да се ангажира с неща, толкова далеч от собствените му политически интереси, че все си мислех, че някой го принуждава да ги прави. Е, този път са стигнали твърде далеч. И после?
— Затова известно време ще запазим абсолютно мълчание по случая — продължи Вал. — Официално Салгат Трод се намира в Полицейския терминал и дава показания под наркохипноза.
На лицето й се появи свирепа усмивка.
— Това ще ги уплаши, а страхът те принуждава да вършиш глупости — заключи тя. Не току-така бе станала любовница на политик. — С какво бих могла да помогна?
— Разкажи ни всичко, което можеш — отвърна той. — Може би така ще сме в състояние да предприемем действията, които бихме предприели, ако Салгат Трод бе останал жив, за да даде показания.
— Да, разбира се. — Тя извади цигара от оставената върху бюрото табакера. — Все пак мисля, че би било по-добре да ме поставите под наркохипноза. За вас е по добре да разчитате на онова, което ще ви кажа, затова бих искала да си спомня всичко точно и с пълни подробности.
Вал кимна утвърдително и погледна Дала.
— Можеш ли да се заемеш сама? В момента аудиовизуалният запис е включен, а тук има всичко необходимо. — Той издърпа чекмеджето, в което се намираше наркохип оборудването. — В слушалката има шепнещо устройство, така че можеш да се обаждаш, без да се безпокоиш, че информацията може да проникне в подсъзнанието на Зингана. Ще се видим, след като свършите. Доведи Зингана в Полицейския терминал — вероятно що съм там.
Той излезе от стаята и по коридора срещна офицера, който отговаряше за прислужника и камериерката.
— Имаме проблеми с тях, сър — съобщи офицерът. — Настроени са враждебно, претендират за правата си и настояват да се срещнат с представител на Пролската защитна лига.
Вал се отзова твърде нецензурно по отношение на последната.
— Ако не желаят да сътрудничат, инжектирайте ги и ги разпитайте на всяка цена — нареди той.
Лейтенантът изглеждаше притеснен.
— И до този момент се държим недопустимо с тях — възрази той. — По-безопасно е да ликвидираш Гражданин, отколкото да разкървавиш носа на някой прол. Защитават ги какви ли не закони.
— Какви ли не закони защитават и Паравремевата тайна — отсече Вал. — А мисля, че има и няколко закончета на убийство на член на Изпълнителния съвет. В случай, че Лигата започне да създава неприятности, не са тук. В знак на вярност са се присъединили към своя любим господар в неговото убежище в Полтерма. Но един от тях или и двамата работят за Организацията.
— Сигурен ли сте?
— Организацията е твърде добре организирана, за да не е имала шпионин в домакинството на Салгат. Не е Зингана, защото сама пожела да направи показания под наркохипноза. Кой значи остава?
— Е, това вече е друго нещо — в такъв случай те са заподозрени. — Лейтенантът изглеждаше успокоен. — Ще изцедим всичко и от двамата.
Торта Карф беше буден и си драскаше в бележника с многоцветната писалка. Вал надникна в бележника и примигна: Главният отново рисуваше буболечки — червени мравки с черни крачета и синьо-зелени бръмбари. След това забеляза, че психоспец Нентров Дард пие чист палмов ром.
— Е, казвай най-лошото — каза Вал.
— Момчето е с изтрита памет — отвърна Нентров Дард, пресуши чашата и отново я напълни. — И е облицовано с една стъпка дебел пласт псевдопамет. Ще ни отнеме петдесет-шейсет дни, за да изчегъртаме целия този боклук и да го разблокираме. Сложих го да спи и го прехвърлих в Полицейския терминал. Утре сутринта, след като подремна, и аз отивам там и се заемам с него. Ако се надявате да измъкнете нещо полезно от него достатъчно навреме, за да предотвратите назряващата криза в Изпълнителния съвет, просто забравете.
— А това отново ни връща при старите ни приятелчета търговците-вещери — обади се Торта Карф. — Ако те са решили да преустановят дейността си и в сектор Колгор…
Той започна да рисува огромен синьо-черен паяк в центъра на бележника.
Нентров Дард загаси пурата си, изпи рома и се изправи.
— Е, лека нощ, шефе. Вал, ако решиш да ме събудиш преди десет, прати някой, от когото искаш да се отървеш завинаги.
Обиколи бюрото и излезе през страничната врата.
— Надявам се, че не са — обади се Вал. — Наистина се съмнявам да го направят. Това е шансът им да се сдобиват с голямо количество евтини роби. Крутите са прекалено заети, за да се пазарят. Отивам в Полицейския терминал. Когато Дала и Зингана приключат, нека ме намерят там.
В Полицейския терминал намери определения за двойник на Салгат Трод агент Костран Галт. След като извика математика Зултран Торв, който завеждаше Компютърния офис, и му предаде обозначенията на времепредела в сектор Есарон, съобщавайки му споделените от Нентов Дард идеи във връзка с тях, Вал проведе половинчасов разговор с Костран Галт за ролята, която му предстоеше да изпълни. Накрая се съблече и легна на един диван в стаята за почивка в дъното на офиса.
Събуди се на обяд. Взе набързо душ, избръсна се и са облече, после седна на бюрото и си поръча закуска, която пристигна, докато се свързваше с Рантар Джард и Наркан-еквивалент.
— Идеята ви даде резултат, господин помощник — съобщи му зам-главният на Регионален сектор Колгор. — Робите ни предоставиха значително количество информация за имението и разказаха за нови разчистени полета и за язовир, който господарят им Громдур строи, за да наводни нови оризища. Установихме местоположението на един пояс на около пет парагодини, където са осъществени подобни подобрения. Започнахме да изпращаме топки-бумеранги към целия пояс, времепредел по времепредел. До този момент разполагаме с десетина-петнайсет снимки на главния площад в Сорам, на които има въоръжени крути, както и снимки на лагери на търговци-вещери и конвейерни глави в същите времепредели. Нека ви ги покажа. Тази е направена от аерокораб над гората до еквивалента на Сорам.
Когато изображението се смени, не се виждаше никаква джунгла. Забелязваха се стоманени кули, платформи и сгради, свидетелстващи за конвейерни станции, както и огромен правоъгълник от червени и бели антиграв-шамандури, които да предупреждават въздухоплавателните съдове за зоната, над която се извършват бумерангови дейности. Апаратът беше прикрепен на носа на аерокораб, който кръжеше на десет хиляди стъпки височина.
— Топките са готови — чу се глас, който изреди цяла серия обозначения на времепредели. — Време на
