— Разбира се, че ще е. Това ще помогне много! — отвърна въодушевен Вал. — Може би е време да се надигнете, момичета. Предаването е чак в 19.30, но имаме много работа дотогава.
Дала се прозя.
— Това ли значи да си ченге? — отвърна тя, докато се оправяше и дърпаше Зингана за ръцете. — Хайде, Зина. Да се залавяме за работа!
Вал стана от екрана-четец в офиса на Рантар Джард и се разкърши. Почти от един час натискаше бутоните, въртеше селектора и увеличителните лостчета и разглеждаше снимките от секторите Колгор и Наркан, направени с топките-бумеранги, спуснати над пространствения еквивалент на Сорам. Цял комплект от тях, заснети от височина две хиляди стъпки, показваше централния площад на града. Резултатите от плячкосването на крутите виждаха ясно, както и скупчените им като стадо под охрана пленници. Увеличавайки изображението, той разгледа отделни групи от варварите-нашественици — едри мъже с руси или тъмнорижави коси, облечени в широки ризи и увиснали панталони и с полуботуши от необработена телешка кожа. Мнозина бяха нахлупили на главите си шлемове, някои бяха с ризници, всички носеха дълги мечове, а приблизително половината бяха затъкнали пистолети в коланите си или провесили мускети през рамо.
Друг комплект снимки показваше лагерите на търговците-вещери и конвейерни станции. На всяка от тях се виждаше голям изпепелен овал сред джунглата, изгорен по всяка вероятност с високомощни топлинни пушки. Лагерите бяха заобиколени с яки огради от телена мрежа. Във всеки имаше по няколко колиби от метални сглобяеми елементи и вътрешни оградени пространства. От всеки навътре в джунглата бе изсечен път до друг изпепелен кръг, в центъра на един-два от които той забеляза действителните конвейерни куполи. Навсякъде кипеше буйна дейност и Вал завъртя увеличителя, за ди разгледа подробно всяка човешка фигура поотделно малко от мъжете, в което бе убеден, бяха Граждани от Първо ниво. Повечето бяха или проли, или извънвреми, най-малко бяха тъмнокожите с груби черти и черни бради.
— Някои от тези приятелчета приличат на кифтани от Второ ниво — отбеляза той. — Изпрати максимално увеличена индивидуална снимка на всеки поотделно до Дергабар-еквивалент. Получи ли всички данни от Зултран Торв?
— Да. Сектор Абзар — отвърна Рантар Джард. — Никога не би ми хрумнало. Чудя се все пак защо използват подобна серийна система. На тяхно място бих разпръснал дейностите си максимално произволно.
— Това е единственото, което са могли да направят — поясни Вал. — Когато пипнем някой от конвейерите, ще намерим в контролния пулт бъркотия от произволни обозначения, а в контролния кабинет ще има нещо като компютърно устройство за избиране на точния времепредел при натискане на бутон или избиране на комбинация, и това би могло да стане единствено чрез установени цифрови серии. А ние се надявахме да установим местонахождението на базата им чрез някой от конвейерите! Дори да дадем наркохип на всички тези от снимките, пак няма да научим обозначението на базовия предел — нито един от тях няма да го знае. Те просто отиват там, където ги отведе конвейерът.
— Вече всичко е изяснено — каза Рантар Джард. — Имам разработен план за нападение. Ако получа разрешението ви, съм готов веднага да го задействам. — Той погледна часовника си. — Предаването за Салгат е свършило в Родния времепредел и след малко ще пуснат презапис в този. Тук ли ще го видите, сър?
Върху телепредавателния екран във всекидневната ни Торта Карф момиче с яркочервена коса танцуваше под звуците на тиха музика на фон от преливащи се цветове. Седналите в полукръг пред него четирима мъже отпиваха от питиетата си и го наблюдаваха разсеяно.
— Скоро би трябвало да има публична реакция — обади се Торта Карф, като погледна часовника си.
— Трябва да призная, че беше убедително — призна неохотно главният интерофисен координатор Зоста Олф. — Бих повярвал, ако не познавах фактите.
— Заснемането на фона на огромните прозорци е много хитро хрумване — добави Ловрант Ролк. — Всяко дете ще познае по ракетната площадка, че е направено в Полицейския терминал. И като добавим Зингана — истински шедьовър!
— Виждал съм я няколко пъти — обади се помощникът по политическите връзки Елбраз Варк. — Очарователна е, нали!
— А и добра актриса — подхвърли Торта Карф. — Не е лесно да играеш себе си.
— И Костран Галт се справи чудесно — вметна Ловрант Ролк. — Беше направо съвършен — изтъкнатият политик, подкрепен от лоялната си любовница, храбро посрещащ позорния край на обществената си кариера.
— Знаете ли, бих могъл да уредя ангажимент на това момиче в някоя от големите театрални компании. След смъртта на Салгат някой ще трябва да се погрижи за нея.
— Много бързо се ориентираш, Елбраз! — измърмори Зоста Олв.
Музиката спря, сякаш отрязана с нож, и крехката девойка с рижа коса изчезна в мозайка от цветове. Когато екранът се избистри, ги гледаше един от говорителите.
— Прекъсваме програмата за важно сензационно съобщение за аферата Салгат — обяви той. — Чуйте какво казва Яндар Яд…
— Мислех, че си успял да прехвърлиш това дрънкало в Полтерма — каза Зоста.
— Не пожела — отвърна Торта Карф. — Каза, че било номер, за да го махна от Родния времепредел по време на кризата в Съвета.
Яндар Яд вече се бе появил на екрана.
— … фалшив запис на съветник Салгат във времепредела на Полицейския терминал, излъчен преди час в Родния времепредел. И така, не мога да твърдя кой е този мъж, но разполагам с категорично доказателство, че това явно не е Салгат Трод!
— Загубени сме! — изпъшка Зоста Олв. — Никога не би се ангажирал с подобно изявление, ако не може да го докаже.
— … нещо подозрително в цялата работа от самото начало — продължаваше журналистът. — Затова реших да проверя. Ако си спомняте, актьорът, представящ се за Салгат, жестикулираше доста енергично с ръце, имитирайки добре познатите маниери на действителния Салгат Трод. В един момент възглавничката на десния му палец попадна точно пред камерата. Ето стопкадър от този момент.
Той се отмести и се видя видеоекран. Яд натисна един бутон и екранът просветна. Върху него се появи изображението на Костран Галт като Салгат Трод с протегната напред дясна ръка.
— Ето вижте тук. Ще направя бавно увеличение, за да сте сигурни, че не е използван монтаж на кадрите. По-близо камерата, Трат!
Появи се островърха показалка, която докосна десния палец, който ставаше все по-голям, докато не запълни целия екран. Яндар Яд продължи да говори извън кадър.
— Ето тук. Тези от вас, които познават древната наука дактилоскопия, ще потвърдят, че тази структура на очертанията е известна като „двоен клуп“. Моля да запомните изображението, докато ви показвам отпечатък от друг десен пръст, този път на регистрирано фотокопие от отпечатък на пръста на истинския Салгат Трод. — Изображението леко се сви, появи се една снимка, която бе увеличена. — Този тип отпечатък от палец е известен като „свод на шатра“. Забележете разликата.
— Това е краят! — извика Зоста Олв. — Карф, за пръв и последен път искам да ти напомня, че бях против тази лудост от самото начало. Какво ще правим сега?
— Предлагам веднага да се отправим към Щаба — отвърна Торта Карф. — Ако се забавим прекалено, може и да не успеем да влезем.
Яндар Яд отново се бе появил на екрана — разобличаваше яростно Торта Карф. Той се приближи и го изключи.
— Предлагам да се прехвърлим в Полтерма — обади се Ловрант Ролк. — Там ще им е по-трудно да ни призоват.
— Ако искате, вървете в Полтерма — отвърна подигравателно Торта Карф. — Аз оставам тук и ще отвърна на удара, а ако се опитат да ме призоват, по-добре да го направят с робот.
