той.
— Един момент, господин помощник. Ще ги фотопринтирам. Включен ли сте за получаване?
Вал отвори един плъзгач под екрана, видя, че фотопринт филмът е зареден, затвори и кимна. Скордран Къри постави лист хартия в улея под екрана и ръката му излезе от екрана.
— Пускам, сър.
Двамата преброиха едновременно до десет и Скордран каза:
— Изпратено.
Вал натисна едно лостче под екрана и се подаде правоъгълно микрокопие.
— Това е почти всичко, което имам, сър. Да поддържаме ли готовност тук или да ги пратя другаде?
— Дръж ги в готовност, Кърв — отвърна Вал. — Може би скоро ще ти потрябват. Ще ти се обадя.
Той постави микрокопието в увеличител и занесе увеличения отпечатък в стаята на конвейера. Имаше нещо особено в списъка с обозначенията на времепределите. Бяха изписани с цифрите на Първо ниво — кратки групи символи, които изразяваха абсолютно точно невъобразимо огромни числа. Вал имаше съвсем повърхностни общообразователни математически познания — достатъчни за професорска степен по висша математика в който и да е университет в Евро-американския сектор на Четвърто ниво, да речем — и не можа да определи спецификата им, макар да му бе ясно наличието на някакъв модел. Той включи стартовия лост, отпусна се в едно от креслата и зачака възникването на транспозиционното поле. Заспа още преди мрежовото поле на конвейера да изчезне. Събуди се, продължавайки да държи списъка с обозначенията на времепределите, когато конвейерът се рематериализира в Родния времепредел. Пъхна списъка в джоба си и забърза към антиграв шахтата, за да се качи до етажа с офиса на Торта Карф.
Торта Карф спеше в креслото си, а Дала довършваше донесената й вечеря, която беше все пак по- вкусна от сандвича и кафето, за които Вал бе споменал пред Талван Драс. Някои от присъствалите при тръгването му ги нямаше, но психоспецът, който отговаряше за арестувания, бе още в офиса.
— Мисля, че вече излиза от упойката — докладва той. — Но все още спи. Искаме да се събуди сам, преди да се заемем с него. Щом се размърда, ще ме извикат.
— Опозицията ни обвинява, че сме упоили и хипнотизирали Салгат, за да направи видеоекранното признание — съобщи Дала. — Можеш ли да се сетиш за някакъв начин, чрез който това може да бъде постигнато, без субектът да е лишен от възможността да лъже?
— Псевдоспомени — отвърна психоспецът. — Би отнело приблизително три пъти повече време от времето, когато Салгат Трод е напуснал апартамента си до момента на телепредаването, въпреки че…
— Добре ли си с висшата математика? — запита го Вал.
— Колкото ми е необходимо да си върша работата. Невронно-синаптични вътрешни връзки, памет- асоциативни модели и други от сорта, които имат математически израз.
Вал кимна и му подаде списъка с обозначенията на времепределите.
— Забелязваш ли някакъв модел?
Психоспецът погледна листа и за момент лицето му стана безизразно — той черпеше от придобитата чрез хипноза информация.
— Да. Всички числа са свързани в нещо като серии с някакво друго число. Опростено до ниво детска градина, да речем, че разликата между A и B е може би една децилионна от разликата между X и A, а разликата между B и C е една децилионна от разликата между X и B и така нататък…
От един от комуникационните репродуктори прозвуча глас:
— Доктор Нентров, пациентът излезе от упойка и се размърдва.
— Трябва да тичам.
Той върна листа на Вал, допи кафето си и излезе с бързи крачки от стаята.
Дала взе листа и го погледна. Вал й обясни какво представляват знаците върху него.
— Ако тези времепредели са в регулярни серии, те са свързани с базисния операционен предел — каза тя. — Вероятно това може да се изчисли. Виждам как би било. Определен интервал между пределите на сектор Есарон, който опростява транспозиционните контролни инсталации.
— Това си мислех и аз. Не е чак толкова елементарно, колкото го изрази доктор Нентров, но може би това е общата идея. По този начин можем да изчислим местоположението на базисния предел. Тук, изглежда, има прекъсване в последователността на числата. Това би трябвало да е времепределът, на който Скордран Кърв е открил робите.
Той посегна към лулата, която бе оставил на бюрото, когато тръгна към Полицейския терминал, и започна да я пълни.
След малко звънна звънец и лампата над един от комуникационните репродуктори светна. Той го включи и се обади:
— Тук Въркън Вал.
Чу се гласът на Сотран Барт:
— Току-що доведоха прислугата на Салгат Трод. Причакали са ги на излизане от домашния конвейер в сградата на апартамента. Не мисля, че знаят за случилото се.
Вал натисна друг бутон и набра комбинация. Светна видеоекран, на който се виждаше площадката за кацане с току-що пристигналата полицейска кола. Единият от полицаите бе слязъл от нея и помагаше на Зингана — едновременно икономка и любовница на Салгат Трод — да слезе. „Наистина е красива“ — помисли си Вал. Източена, деликатна, с тъмни очи и светлокафява кадифена кожа. Беше облечена в черна пелерина и сребристочерна вечерна рокля под нея. В черната й коса проблясваше едно-единствено бижу. Спокойно би могла да мине за жена от неговата раса.
Камериерката и прислужникът нямаха нищо общо с нея. И двамата бяха четвърто-пето поколение примитивни диваци от Четвърто ниво. Жената бе навлякла крещящи евтини парцали; имаше едър кокал и масивно тяло, а косата й бе червеникавокафява. Напомни му за северноевропейските ловци на елени, прогресирали едва до лъка и стрелата. Прислужникът бе смесица от поне половин дузина примитивни раси. Бе облякъл един от овехтелите млечнорозови костюми на господаря си, който определено не подхождаше на цвета на кожата му.
Бяха твърде далеч от звуковото устройство, за да разбере какво си говорят, но камериерката и прислужникът размахваха яростно ръце и енергично протестираха. Един от детективите хвана жената за ръката. Тя се откопчи и замахна към него, но той успя да блокира удара. Икономката се извърна рязко към жената, каза й нещо и тя се укроти. Вал се обади:
— Барт, доведи момичето с черната пелерина в стая за разпити номер четири. Задръж другите двама в отделни арестантски кабини. С тях ще разговаряме по-късно. Прекъсна връзката и се изправи. — Хайде, Дала. Искам да ми помогнеш с момичето.
— Само се опитай да ми попречиш — отвърна тя. — Държа да присъствам на всеки разпит, който провеждаш с тази жена.
Все още охранявана от детектив, пролката вече се намираше в стаята за разпити. Детективът кимна на Вал, като се помъчи да скрие усмивката си, щом видя Дала, и излезе. Вал покани съпругата си и арестантката да седнат, извади табакерата и предложи цигари.
— Вие сте Зингана от домакинството на Салгат Трод, нали? — попита той.
— Икономка — отвърна момичето. — А също така негова любовница.
Вал кимна и се усмихна.
— Което потвърждава отдавнашното ми уважение към изискания вкус на съветник Салгат.
— О, благодаря. Но се съмнявам, че съм доведени тук, за да получавам комплименти. Или греша?
— Боя се, че не грешите. Чухте ли новините от последните часове, засягащи съветник Салгат?
Тя се изпъна на стола и го погледна изпитателно.
— Не. Тримата с Ниндрандигро и Калила прекарахме вечерта в сектор Обслужване Едно-Шест-Пет. Съветник Салгат ми каза, че има делови ангажименти, и поиска да ги изведа и да ги наблюдавам. Не сме чули никакви новини. — Тя се поколеба. — Нещо… сериозно… ли се е случило?
Вал я огледа съсредоточено, после погледна Дала. Между двамата съществуваше някаква смътна, полутелепатична връзка — никога не бяха успявали да си прехвърлят определени точни мисли, но ясно долавяха емоциите си. Сега той усети съчувствието, което Дала изпитваше към пролката.
