интересно.
— Добре. След няколко минути сме на горната югозападна площадка.
Дала все още разгорещено отхвърляше каквато и да било прилика между обичайните за Първо ниво методи за набиране на работна ръка и дейността на търговците-вещери. Тъкмо привършваше историята за жената, на чието дете бяха разбили главата, когато Вал отново се присъедини към компанията.
— Драс, ужасно съжалявам — каза той. — Вече втори последователен път ни се налага да се оттеглим, но полицаите са като лекарите — винаги на повикване, поради което са гости, на които не може да се разчита. Докато пирувате, съчувствайте на Дала и на мен. По всяка вероятност ще минем с по един сандвич и чаша кафе.
— Ужасно съжалявам — отвърна Талван Драс. — Всички ви очаквахме с нетърпение… Е, какво да се прави! Брогот, поръчай кола за Вал и Дала.
— Изпратена е полицейска кола. Сигурно вече е на площадката — каза Вал. — Довиждане на всички. Хайде, Дала!
Наложи се да поизчакат под навеса кацането на зелената полицейска аерокола, която се плъзна по мократа от дъжда площадка. Вал отвори задната врата, помогна на Дала да се качи, влезе и тръшна вратата зад себе си. Едва тогава забеляза сгушилия се на задната седалка Торта Карф. Той им направи знак да пазят тишина и не каза нито дума, докато колата не се издигна над сградата.
— Исках да ви информирам колкото е възможно по-скоро — каза той. — Подозрението ти за Салгат Трод се оказа уместно. Обади ми се броени минути, преди да се свържа с теб. Твърди, че тази търговия с роби е работа на нещо, което нарича Организацията. Каза, че от години получава заповеди от тях. Атаката му срещу Управлението и искането на вот на доверие са били продиктувани от висшия ешелон на Организацията. Убеден е, че възнамеряват да го принудят да отправи фалшиво обвинение срещу Паравремевата полиция и да го ликвидират, преди да повтори обвиненията си под наркохипноза. Затова предлага да се оттегли и да предостави информация срещу защита.
— Колко знае? — попита Вал.
Торта Карф поклати глава.
— Предполагам, не толкова много, колкото твърди. Не би искал да намали разменната си цена. Но е замесен в това от петнайсет години и благодарение на известността си като политик би трябвало да знае доста.
— От шайката му можем да го спасим, но можем ли да го спасим от психовъзстановяването?
— Не. И той го знае. Готов е да го приеме. Изглежда, смята, че единствената му алтернатива е смъртта от ръцете на собствените му сътрудници. И вероятно не греши.
Блесналите от светлина зелени кули на Паравремевата сграда се завъртяха под тях, докато се спускаха.
— Защо биха жертвали ценен съучастник като Салгат Трод, за да отправят срещу нас явно фалшиво обвинение? — зачуди се Вал.
— Ха, това беше идея на нашето ченге новобранец! — Торта Карф се ухили и кимна към Дала. — Накарахме Зортан Харн да внесе тази сутрин искане за спешно назначаване на комисия за разследване на Бюрото по психическа хигиена. Искането е минало и това е реакцията. Организацията е уплашена. Както предрече Дала, не искат да открием как хора с потенциално престъпни характеристики не са били засечени на психотеста. Салгат Трод ще бъде жертван, за да попречи на това или да го забави.
Вал кимна. Колелетата се блъснаха в площадката за кацане и антигравитационното поле се изключи. Тъкмо така ставаше, когато едно разследване тръгваше в перспективна посока. Слязоха и забързаха под навеса, а колата зад тях отлетя към хангарите. Това беше истински пробив. Колкото и да бе разчленена тази Организация, човек като Салгат Трод щеше да знае доста неща. Щеше да назове имена, посочените хора щяха да бъдат арестувани и поставени под наркохипноза, щяха да споменат още имена — съвършената верижна реакция от самопризнания и предателства.
Точно пред тях бе кацнала друга полицейска кола, от която слизаха трима мъже. Двама бяха в зелените униформи на Паравремевата полиция, а третият с белезници и в работното облекло на прол от сектор Обслужване.
В първия момент Вал помисли, че водят Салгат Трод, преоблечен като затворник-прол, но в следващия миг забеляза, че затворникът е нисък и набит, за разлика от стройния и елегантен политик. Двамата офицери, които го водеха, разговаряха с лейтенант Сотран Барт пред кабинната до антигравитационната шахта. Докато Вал, Торта Карф и Дала се приближат, колата, която ги бе докарала, излетя.
— Нещо току-що пристигна от 24-ти Индустриален, Главен — отвърна лейтенант Сотран на въпроса на Торта Карф. — Може би за бюрото на помощник Въркън.
— Прол на име Яндрагно, сър — обади се един от полицаите. — Полицията от сектор Индустриален го е хванала да продава цигари от марсианска кукувича прежда на момичетата в един текстилен цех в Кангабар-еквивалент. Капитан Джамзар предполага, че ги е получил от някой от Организацията.
Някакво звънче прозвънна в съзнанието на Въркън Кал, но в първия момент той не можа да схване причината за безпокойството си. Огледа внимателно двамата полицаи и затворника, но не забеляза нищо подозрително в тях. В този момент кацна друга кола и се вмъкна под навеса. Вратата се отвори и отвътре излезе полицейски офицер, последван от елегантно облечен мъж — Салгат Трод. Отвътре вече се измъкваше втори полицай, когато Вал внезапно осъзна какво го е обезпокоило.
Тъкмо Салгат Трод бе съобщил преди по-малко от половин час термина „Организацията“ на Паравремевата полиция. По това време тези хора ако действително бяха това, за което се представяха, би трябвало да се прехвърлят от 24-ти Индустриален на Пето ниво. Той моментално посегна към иглера. Тъкмо го освобождаваше от кобура, когато се започна.
Белезниците паднаха от китките на „затворника“ и той с рязко движение измъкна от якето си неутронен детонатор. Вал успя да измъкне иглера и го облъчи, преди онзи да успее да го насочи. В същия миг забеляза, че двамата мними полицаи са извадили иглери и се целят в Салгат Трод. Не отекнаха никакви изстрели. Единствено светлата точица, която припламна в мерника му, показваше, че е задействал оръжието си. Точката примигна и падна върху единия от „полицаите“. Вал зърна насочения към него иглер на другия. Това бе последното, което щеше да види в този живот. Опита се да насочи своя иглер, но времето сякаш бе замръзнало и ръката му едва помръдна. След това мерна неясните светли очертания на пелерината на Дала и иглерът падна от ръката на предрешения убиец. Изведнъж времето възстанови нормалното си темпо. Той включи предпазителя на иглера и се метна напред.
Стисна с лявата си ръка мъжа в зелената униформа за носа, а с десния юмрук го удари с все сила в корема. Устата му зейна и от нея изхвръкна зелена капсула с размера и формата на бобено зърно. Като избута Дала встрани, за да не настъпи капсулата, Вал ритна убиеца в корема — той се преви на две — и нанесе сечащ удар с ръба на ръката си в тила му. Мнимият полицай рухна в безсъзнание.
Вал извади кърпа от джоба си, вдигна изплютата капсула и я уви внимателно, след като се увери, че не е счупена. След което се огледа. Другите двама убийци бяха мъртви. Торта Карф, който оглеждаше облечения в пролска униформа, когото Вал бе убил пръв, погледна зад себе си и изруга. Вал проследи погледа му и също изруга. Единият от излезлите от аероколата полицаи също бе мъртъв, както и свръхважният свидетел Салгат Трод. Колкото бе мъртъв Небу-ин-Абеноз на сто хиляди парагодини оттук.
Бяха минали точно трийсет секунди. През следващите петнайсетина никой не помръдна, сякаш бяха изпаднали във времеви вакуум, очаквайки да се случи още нещо. Дала бе изпуснала чантичката си, с която бе избила иглера на „затворника“ от ръката му. Сега клекна и почна да събира блещукащите разпилени дреболии. Вил огледа оръжието си и го прибра в кобура. Дежурният лейтенант Сотран Барт закрещя заповеди и от караулното заискачаха мъже, които се втурнаха към аероколите и заизлитаха след аероколата, докарала убийците.
— Барт! — викна Вал. — Имаш ли хиподермична упойваща ампула? Изстреляй я в този — само е замаян от удара. Внимавай с него, важен е. — Той огледа площадката. — Истината е, че разполагаме единствено с него.
След това се приближи да помогне на Дала да прибере нещата си — запалка, малко кристално шишенце парфюм, което по чудо не се бе счупило, кутия за пудра, половината от която се бе разсипала. Подаде й ги,
