следващата сутрин или не демонстрираше намерението си да откаже да го направи, беше в безопасност. След това…
Останал сам в офиса си, бе преценил подробно и многократно ситуацията от всички страни; изводите бяха неизбежни. Организацията му бе наредила да предяви обвинение, което самият той знаеше, че е фалшиво. Това беше предварителното условие. След като го направеше, щяха да го убият. Тъкмо в това бе проблемът да се забъркаш с подобни типове — ставаш заменим и рано или късно решават да те отстранят. Как тогава да постъпи?
Като начало, обвинение в престъпна злоупотреба срещу Управлението или Паравремевата полиция, отправено в Изпълнителния съвет, бе равносилно на обвинение, отправено в съд, и отправящият обвинението автоматично се превръщаше в криминален обвинител и бе длъжен да повтори обвинението под наркопсихоза. Така всичко щеше да изскочи късче по късче на бял свят чак до първата незаконна сделка с индо-уралоалтайски опиум, отклонен при покупка в сектор Кифтан и продаден в сектор Луварианска империя на Второ ниво, както и сделките с радиоактивни отрови и търговията с роби. Би могъл да назове твърде малко имена — дейността на Организацията беше изключително добре парцелирана, — но можеше да разкаже кога, къде и в какви паратемпорални зони се е случило това или онова.
Не. Организацията не би го допуснала, а единственият начин да го предотврати бе смъртта на Салгат Трод веднага след произнасянето на речта. Всички приказки за осигуряване на категорични доказателства бяха глупост. Целта беше да го убедят да тръгне към собствената си гибел. Разбира се, че щяха да го убият по начин, който да потвърди казаното, от което той вече не би могъл да се отрече. Убиецът, който веднага щеше да бъде умъртвен на свой ред от някой друг, щеше да носи униформата на Паравремевата полиция или нещо такова. А и това не би имало никакво значение — той вече нямаше да има никакви грижи.
Една от обслужващите го проли — стройно кафяво момиче, негова икономка и любовница — го посрещна на вратата на апартамента. Той я целуна небрежно и затвори вратата зад себе си.
— Уморен си — каза тя. — Ще кажа на Ниндрандигро да ти донесе охладено вино. Легни и си почини до вечерята.
— Не, не — искам бренди. — Той отиде до шкафа за напитки, извади бутилка и чаша със столче и си наля. — Кога ще е готова вечерята?
Кафявата девойка стисна окачената на врата й малка златна сфера и тих глас заповтаря: „Осемнайсет- двайсет и три-десет, осемнайсет-двайсет и три-единайсет, осемнайсет-двайсет и три-дванайсет…“
— След половин час. Все още е в роботника — отговори тя.
Той изпразни половината чаша, остави я и се приближи към окачено на стената платно — абстрактна рисунка в крещящи червени и ябълковозелени цветове. Бутна я а една страна, отключи скрития зад нея сейф, извади пачка банкноти и я подаде на момичето.
— Вземи, Зингана. Заведи Ниндрандигро и Калила някъде. Идете и се забавлявайте, където решите. Не се прибирайте преди полунощ. Имам да водя преговори тук и искам да съм сам. Изведи ги веднага. Сам ще се погрижа за вечерята. Изхарчете колкото искате.
Момичето прелисти банкнотите.
— Благодаря ти, Трод! — Прегърна го и го целуна възторжено. — Веднага ще им кажа.
— И да прекарате добре, Зингана — колкото е възможно по-добре — каза той, прегърна я и я целуна. — Сега излизайте. Трябва да се съсредоточа.
Щом тя излезе, той довърши питието и си наля пак. Извади и провери иглера. После провери жалузите на прозорците и включи външните видеоекрани, запали пура и седна зад писалището с чашата и иглера пред себе си, за да изчака излизането на прислугата.
Имаше един-единствен изход да остане жив. Знаеше го, но се нуждаеше от още бренди и доста психически усилия, за да предприеме необходимото. Психовъзстановяването бе нещо ужасяващо. Физическите и психическите мъчения щяха да продължат цяла година, по-тежки и от изтезанията в сектор Кифтан. Предстоеше му да изживее срама от разкриването на най-интимните му тайни, които психоекспертите щяха да измъкнат от него, а накрая щеше да се превърне в някой, който нямаше да е вече Салгат Трод, или някой като Салгат Трод, някой, когото щеше да трябва тепърва да опознава и за когото да изгради нов живот.
В един от видеоекраните видя да се отваря вратата на коридора към помещенията за прислугата. Един след друг се появиха Зингана, облечена в черна вечерна рокля и черна пелерина от кадифе, камериерката Калила в нещо, което смяташе, че може да мине за модерна рокля на Първо ниво, и Ниндрандигро в един от вечерните костюми на своя господар. Салгат Трод изчака да стигнат по коридора до антигравитационната шахта и включи видеофона, провери защитата, настрои го на радиосигнал и набра номера.
От екрана го погледна момиче в зелена униформа.
— Паравремева полиция — каза то. — Офисът на шеф Торта.
— Обажда се членът на Изпълнителния съвет Салгат Трод — започна той. — От петнайсет години поддържам престъпни контакти с организация, свързана с търговията на роби, която наскоро бе разкрита в сектор Есарон, Трето ниво. Предавам се безусловно. Желая да направя пълни самопризнания под наркохипноза и съм готов да се поставя на разположение на всякакви съобразени със закона мерки по моя случай. Налага се да изпратите охрана за мен. Бих могъл да дойда сам, но ще бъда убит, преди да стигна до вашето управление…
Момичето, което бе започнало да го слуша с обичайната за телефонистките досада, го гледаше с ококорени очи.
— Само за момент, съветник Салгат Трод. Свързвам ви с Главния Торта.
Сервирането на вечерята отне половин час. Гостите на Талван Драс се разхождаха из приемната, отпиваха от охладените питиета, похапваха мезета и си бъбреха на групички. Не беше обичайната за вечерите на Талван Драс артистична тълпа: повечето от гостите, изглежда, бяха бизнесмени и политици. Талван Драс бе поканил Вал и Дала в компанията около себе си, където беше и топчестият Брогот Залн с инфантилната физиономия, негов конфиденциален секретар, както и финансовият му адвокат Джаврат Бренд.
— Не разбирам защо вдигат толкова шумотевица около цялата тази работа — възмущаваше се един от Банковия картел. — Предизвикват много по-голямо вълнение от необходимото. В края на краищата тези хора са били роби и в собствения си времепредел и ако не друго, са много по-добре в сектор Есарон, отколкото ако бяха останали пленници на крутите. Каква толкова е разликата между този случай и начина, по който прехвърляме онези от комплексния Примитивен сектор в Четвърто ниво в сектор Обслужване на Пето ниво, за да ни слугуват?
— О, има огромна разлика, Фарн — възкликна Джаврат Бренд. — Ние набираме примитивите от Четвърто ниво от правдоподобни светове на дивашката Каменна ера и ги прехвърляме в собствените си времепредели на Пето ниво, които практически са извънвремеви разширения на Родния времепредел. Така че не съществува абсолютна никаква опасност за разкриване на Паравремевата тайна. Освен това се нуждаем от известно количество човешки труд за задачи, които изискват оригинално мислене и вземане на решения, които не са във възможностите на роботи, а нашите граждани просто не биха се заели с подобен труд.
— А тези от сектор Есарон, които купуват робите, не биха ли оправдали робството по същия начин с морални съображения? — запита една жена, която Вал познаваше като умерено лява от Съвета.
— И тук има голяма разлика — отвърна Дала. — Пролите от сектор Обслужване не ги бием или измъчваме, или оковававаме. Не разбиваме семейства и не разделяме приятели. Когато набираме примитиви от Четвърти ниво, вземаме цели племена и те идват по собствено желание. Освен това…
Един от облечените в черни ливреи прислужници от съсловието, което обсъждаха в момента, се приближи към Вал.
— Видеообаждане за ваша светлост — прошепна той. — Обажда се Главен Торта Карф. Ако обичате, насам…
Вал завари седналия зад бюрото си Торта Карф да го гледа от екрана в кабината; въртеше между пръстите си златна писалка.
— Вал, току-що се случи нещо интересно — започна той с пресилено спокоен тон. — Не мога да ти го кажа сега, но положително ще искаш да го узнаеш. Изпращам ти кола. Доведи и Дала. На нея също ще й е
