полиция. Всички търговци на роби са параченгета. Вината не е в Бюрото за психическа хигиена, тъй като Паравремевата полиция има свой собствен екип за психотеста. Ето там е бедата — параченгетата не са тествали адекватно собствения си персонал.
— И как ще го направим? — запита подигравателно Салгат Трод.
— Първата ви работа утре сутринта е да вземете думата и да оповестите новите разкрития за търговците-вещери. Ще обвините Паравремевата полиция, че самите те са търговците-вещери. Защо не? Те имат собствени магазини за снаряжение за паратемпорално прехвърляне в Полицейския терминал, те разполагат със средства за производство на копия на всевъзможни извънвремеви принадлежности като огнестрелни оръжия, да речем, и пак те знаят кои времепредели в кои сектори се разработват от легитимни паравремеви търговци и кои не. Какво би могло да спре шайка безскрупулни параченгета да се вмъкне в няколко неочаквани времепредели в Колгор, да закупи пленници от крутите и да ги прехвърли в сектор Есарон?
— Но защо им е да позволят подобно нещо да излезе наяве? — запита Салгат Трод.
— Някой е направил грешка и е преместил много роби в неразработен Есарон времепредел. Или по- скоро „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са създали плантация във времепредел, в който те са прекарвали роби. Всъщност точно това се е случило. Грешката на нашите хора е, че не са закрили този времепредел, когато „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са се настанили там — обясни младият мъж. — Така този Скордран Кърв, глупак, който не знае какво става около него, открил робите и издрънкал за тях на въпросния Голзан Дот, а Голзан докладвал на компанията си и нещата излезли извън контрол. Затова сега Торта Карф се опитва да сплаши общественото мнение с призрачни истории за гигантска паратемпорална конспирация, за да изкрънка по-голям бюджет и власт.
— Докога смятате, че ще мога да се измъквам по този начин? — попита Салгат Трод. — Така мога само да удължа парламентарния имунитет. Рано или късно би трябвало да предявя официални обвинения към специална юридическа комисия, а това означава наркохипноза, при което всичко ще излезе наяве.
— Ще разполагате с доказателства — отвърна младият мъж. — Ще представим няколко от каранданците, които Въркън Вал не успя да пипне. Под наркохипноза те ще потвърдят, че са видели няколко търговци-вещери да си събличат мантиите. Под тях били в униформи на Паравремевата полиция. Следите ли мисълта ми?
Салгат Трод изсумтя в знак на гневно възмущение.
— Но това е нелепо! Предполагам, че на тези каранданци ще бъде дадено нещо, за което измамно се твърди, че изтривало паметта, и пакет псевдоспомени. Колко ще трае това? Трийсетина дни. Не съществува такова нещо като изтриване на паметта. Има потискане на паметта и обвивка от псевдоспомени. Признавам, че с наркохипноза по бързата процедура в задната стаичка на някой полицейски офис тя не би могла да бъде пробита. Но опитен психоексперт ще открие само в рамките на пет минути дали наркохипнотизираният е зареден с псевдопамет и за съвсем кратко време този повърхностен пласт от фалшиви спомени и блокади ще бъде отстранен. Какво правим тогава?
— Спрете за момент, господин член на Съвета. Това не съм си го измислил аз — отговори посетителят. — Това решение е взето на върха. На самия връх.
— Изобщо не ме интересува чия идея е — отсече Салгат Трод. — Цялата работа е пълен идиотизъм и аз нямам намерение да се забърквам в него.
Лицето на посетителя замръзна. Цялото уважение, което демонстрираха маниерите и тонът му, се стопи. Гласът му прозвуча грубо и безцеремонно.
— Виж какво, Салгат, това е нареждане на Организацията. Не се опитвай да не се подчиниш на нареждане на Организацията или да я напуснеш. Поумней, пораснало момче, и прави, каквото ти се казва. — Той извади от джоба си ролка и я остави върху бюрото. — Твоята реч е скицирана тук. Произнеси я със свои думи, но следвай указанията стриктно. — Той изгледа втренчено Салгат Трод. — Няма да си губя времето да ти обяснявам какво ще ти се случи, ако не го направиш. Сам се досещаш.
След което се обърна и излезе през тайния изход. Известно време Салгат Трод остана вторачен в него. По едно време посегна към ролката, но дръпна ръка като ужилен. Погледна часовника. Беше точно 16.00.
Зелената аерокола кацна на площадката. Въркън Вал, който седеше на предната седалка до пилота, отвори вратата.
— Да ви се обадя ли по-късно, помощник Вал? — попита пилотът.
— Не, благодаря, Дрент. Със съпругата ми сме поканени на вечеря и вероятно след това ще се прехвърлим в някой нощен бар. Утре сутринта всички антиуправленски коментатори ще ме заядат за среднощните ми гуляи вместо да водя битка с „Робския тръст“. Няма нужда да се показвам с официална кола, давайки им шанс да добавят „на обществени разноски“.
— Все пак забавлявайте се, докато можете — посъветва го пилотът и посегна към радиотелефона. — Желаете ли да ви ангажирам стая тук, сър?
— Не, благодаря.
Прислужникът му Кандарго го въведе в апартамента шест етажа по-надолу.
— Госпожа Дала се облича — каза той. — Помоли ме да ви кажа, че сте поканени на вечеря от Таван Драс в апартамента му.
— Ще говоря с нея — отвърна Вал. — Извади ми парадната униформа, късото яке, ботушите, бричовете, както и иглера.
— Да, господарю. Ще извадя нещата ви и ще подготвя ваната.
Прислужникът се обърна и се отдалечи към антрето с тоалетните помещения, вдясно от които се намираше стаята на Вал, който го последва, но зави наляво към стаята на съпругата си.
— Дала! — извика той.
— Тук съм! — чу се гласът й откъм банята.
Намери я просната върху пластмасова кушетка. Прислужницата й Рендара енергично разтриваше тялото й с някакъв мехлем с остра миризма, гъст като грес. Лицето й бе покрито с маска, а косата й бе скрита под еластична шапка. Винаги бе подозирал, че красотата е истинската женска религия, като имаше предвид всеотдайността, с която фанатизираните й последователки се подлагаха на всевъзможни мъчения заради нея. Дала му махна за поздрав и попита:
— Как мина?
— Горе-долу. Организирах си нещо като миниатюрна полицейска сила и разполагам с офицери за свръзка във всяка организация в Регионалния сектор, тъй че да бъда информиран незабавно, ако някъде възникне нещо ново. Какво става в Родния времепредел? Попаднах на една новинарска сводка в щаба на Паравремевата полиция. Изглежда, са изтекли още куп неща. Сектор Колгор, търговци-вещери и всичко останало. Как се случи?
Дала се завъртя, за да може Рендара да разтрие синьозелената смазка върху гърба й.
— „Обединени извънвремеви хранителни продукти“ са пуснали цяла тумба репортери днес. Изглежда, се боят да не бъдат обвинени в съучастничество и искат да си защитят гърба. В този времепредел има само двама наши детективи в плантацията.
— Знам. — Вал се усмихна — Дала вече мислеше за Паравремевата полиция като за „нашите“. — Какво става с вечерята у Драс?
— О, беше лесно. — Тя отново смени позата си. — Просто му се обадих и му казах, че сме си отложили отпуската, и той ни покани, без дори да му намекна. Какво смяташ да облечеш?
— Зелената униформа. С нея мога да бъда с иглер и на масата. Не мисля, че е разумно да се разхождам невъоръжен дори в Родния времепредел. Всъщност именно тук — поправи се той. — В колко часа е вечерята и колко време ще отнеме на Рендара да махне това лепило от теб?
Салгат Трод спусна аероколата на най-горната площадка за кацане на сградата, в която беше апартаментът му, и нареди на робота да я прибере в хангара. Докато крачеше към антигравитационната шахта, се огледа. Във въздуха над него имаше десетина коли. Всяка би могла да го последва от Паравремевата сграда. Изобщо не се съмняваше, че е под постоянно наблюдение от момента, в който анонимният пратеник му предаде ултиматума на Организацията. Докато не произнесеше речта на
