Гатон Дард кимна. Беше отрова от Първо ниво — паравремите често си носеха капсули с халатейн в по-варварските времепредели като последно средство срещу евентуални мъчения.
— Но, да се слави името на Сафар, що за хора са тия? — възкликна Кору-ин-Иригод. — И аз познавам такива, които бих убил, рискувайки живота си, но никога не бих го захвърлил по такъв начин.
— Знаели са, че ще ги убием, и са взели отровата, за да умрат по-бързо и безболезнено — досети се един калеранец.
— Или за да не изтръгнете от тях имената и националността на онези, които са ги пратили — добави възрастен мъж, облечен в дрехите на скотовъдец от югоизточните области. — Ако съм на ваше място, бих се опитал да открия кои са тези неприятели. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Гатон Дард оглеждаше един от ножовете — сгъваем нож с широко едностранно острие, което се затваряше с пружина, с дръжка от черупка на костенурка с месингов обков.
— При всичките си пътувания — каза той — не съм виждал нож с такава изработка. Кажи ми, Кору-ин- Иригод, знаеш ли от коя страна пристигат чуждоземните роби на Небу-ин-Абеноз?
— Мислиш, че има нещо общо с това? — попита калеранецът.
— Би могло. Допускам, че тези хора не са били родени като роби, а са били пленени. Да предположим, че на Небу-ин-Абеноз е бил продаден важен човек, когото той след това е продал на някого — кралски син или някакъв свещеник — предположи Гатон Дард.
— В името на Сафар, ами да! И сега този народ, където и да се намира той, е в кървава вражда с нас — заключи Каву-ин-Аворан. — Трябва да го обмислим — лоша работа е да имаш неизвестни врагове.
— Гледайте! — извика един калеранец, който бе започнал да съблича тримата мъртъвци. — Те не са от градовете Усасу или от друг народ по тези земи. Вижте, не са обрязани!
— Много от робите, които Небу-ин-Абеноз докара в Кареба от хълмовете, не бяха обрязани — каза Кору-ин-Иригод. — Приятели от Джесеру, може би вие имате мнение по въпроса. — Той се намръщи. — Помислете, ще се почувстват ли удовлетворени тези, които го извършиха, или омразата им към нас ще продължи?
— Труден въпрос — отвърна Антрат Алв. — Вие, калеранците, не служите на нашите богове, но сте наши приятели. Позволете ми да се оттегля и да се помоля. Ще се посъветвам с боговете, за да помогнат на всички ни.
II
Беше средата на деня, но облаци скриваха слънцето. Слаб дъждец ръсеше върху площадката за кацане на Полицейския терминал в Дергабар-еквивалент, когато Вал и Дала слязоха от ракетата. В другия край на напомнящия лава паваж съзряха масивния силует на Торта Карф, изгърбен под дългата мантия и с ниско прихлупена над веждите плоска шапка. Когато се приближиха, той раздруса ръката на Вал и целуна Дала по бузата.
— Натам — кимна той към очакващата ги аерокола. — Вчерашният ден не беше от най-добрите, нали?
— Не беше — съгласи се Вал.
Качиха се и водачът вдигна колата на височина двеста стъпки, след което направиха завой и се спуснаха към сградата на главната квартира на Главния, която се намираше на около миля.
— Не сме спрели окончателно, сър. Рантар Джард работи върху няколко идеи, които биха могли да го отведат до времепределите Колгор, където действат търговците-вещери. Ако не можем да ги засечем на изхода, можем да ги пипнем на входа.
— Освен ако не са се усетили и не са преустановили дейността си — вметна Торта Карф.
— Съмнявам се да са го направили, Главен — отвърна Вал. — Разбира се, ние не знаем кои са и е трудно да отгатнем реакцията им, но те явно са решени да рискуват за големи печалби. Сигурно мислят, че са в безопасност, след като са блокирали единствения компрометиран времепредел и са ликвидирали единствения свидетел, който би могъл да ги изобличи.
— А с какво се занимава Рантар Джард?
— Опитва се да установи местоположението на подсектора и пояса на правдоподобност от казаното от робите за религиозните им вярвания, тамошния крал и принца на Джирда, както и за аристократичните семейства в околността — отговори Вал. — Когато го установи с възможно най-голяма приблизителност, ще започне да обстрелва цялата паратемпорална зона с фотографски автозавръщащи се сонди от аероколи на Полицейския терминал над пространствените еквиваленти на няколко превзети от крутите градове. Получи ли снимка, на която крутите са с огнестрелни оръжия, ще разполага с времепредел на търговци- вещери.
— Звучи простичко — каза Главният. Колата кацна и той помогна на Дала да слезе. — Предполагам и той, и вие съзнавате колко малко са шансовете му въобще да открие нещо. — Приближиха до антиграв- шахтата и се спуснаха до етажа, на който имаше копие на офиса на Торта Карф от Паравремевата сграда в Родния времепредел. — Така или иначе, нямаме друг шанс.
— Безпокои ме едно нещо — каза Дала, щом влязоха в офиса и минаха зад подковообразното бюро. — Разбирам, че новината е разпространена в Родния времепредел късно сутринта на ден едно-шест-едно. Небу-ин-Абеноз е бил убит около 17.00 часа местно време, което прави дергабарско време 01.00 часа тази нощ. Значи са разполагали с четиринайсет часа да чуят новината, да я изпратят в базата си, да поставят тримата под хипноза, да ги дегизират, да ги прехвърлят в сектор Есарон на този времепредел и от там в Кареба. — Тя поклати глава. — Доста светкавично са действали.
Торта Карф метна поглед към Въркън Вал.
— Твоето момиче става за ченге, Вал.
— Много помогна в секторите Есарон и Колгор — потвърди Вал. — Иска да продължи да ми помага. Бих се радвал да е до мен.
Торта Карф кимна. Той също бе убеден, че Дала няма да поиска да се върне в Родния времепредел и да чака отдалеч края на дългото разследване.
— Разбира се, можем да използваме всякаква помощ. Мисля, че Дала може много да помогне. Уреди й някакво звание и полицейски чин — помощник технически експерт или нещо такова… Добре дошла при нас, Дала. — Той стисна ръката й по мъжки и се обърна към Вал: — Изминаха почти двайсет и четири часа от момента, в който чух за това, до момента, в който проклетият Яндар Яд се докопа до информацията. Един от най-долните, безотговорни… — Той едва не се задави от възмущение. — И още четиринайсет часа от момента, в който Скордран изпрати доклада, докато науча за него.
— Голзан Дот е изпратил доклад до своята компания почти по същото време, когато Скордран Кърв е докладвал за първи път на своя подшеф в регионалния сектор — добави Вал.
— Може и да е така — замисли се Торта Карф. — Бих искал да има и друго обяснение, защото това предполага твърде широка информационна мрежа, която може да си позволи само голяма организация. Но се боя, че е точно така. Би ми се искало да мога да арестувам всички от „Обединени извънвремеви хранителни продукти“, които са се занимавали с този доклад, и да ги наркохипнотизирам. Естествено, не можем да си позволим подобно нещо в Родния времепредел, а и при настоящата политическа ситуация…
— Защо, какво се е случило, Главен?
Торта Карф изруга. Беше отегчен и огорчен.
— Салгат Трод. В началото, след като Яндар Яд изстреля информацията в ефир, имаше отделни неорганизирани заяждания от страна на опозицията в Съвета. Салгат изчака до средата на следобеда, когато членовете започнаха да се събират, и взе думата. Центристите и умерените десни се опитаха да поискат дебати. Това свърши толкова работа, колкото ако се опиташ с ръчен пожарогасител да изгасиш горски пожар на Пето ниво. Накрая Салгат поиска да се даде ход на процедура за бламиране на законното правителство. Това означава вот на доверие в десетдневен срок. Салгат разчита на сбирщина от леви и отцепили се центристи. Съмнявам се да събере достатъчно гласове, за да събори Управлението, но нещата ще загрубеят за нас.
— Каквато може би е причината Салгат да предизвика цялата тази бъркотия — предположи Вал.
— Това се обсъжда — отвърна Торта Карф. — Води се неофициално разследване за съдружниците на
