— Добре! Значи на това му се казва публична откровеност? — изкоментира Дала. — Ще го имам предвид, когато слушам изявления на Управлението.
— След около пет минути — обади се един завеждащ, служба — целият ад ще се стовари върху главите ни. Цялата тази работа е абсолютна лудост!
— Надявам се, разполагате с убедителен двойник? — попита Ловрант Ролк.
— Да. Полеви агент Костран Галт — отвърна Торта Карф. — Прекарахме персоналните карти на целия състав през машината. Костран съвпада до една двадесета от процента. В момента е в Полицейския терминал и се връща с ракета от Раванан-еквивалент. Всичко трябва да е готово за излъчване утре до 17.30 часа.
— Не би могъл да се научи да имитира убедително гласа на Салгат за толкова кратко време, като имаме предвид цялата работа, която трябва да свършат върху него козметиците — обади се Дала.
— Направете запис с гласа на самия Салгат от купчината записи, които взехме от апартамента му, и каквото може да се изтегли от новинарските архиви — каза Вал. — Разполагаме с фонетици, които могат да разцепват сричките и да ги сглобяват отново. Костран ще произнесе речта нямо и ще дублираме звука за излъчването. Изпратих съобщение до Полтерма да се заемат с това. Могат да започнат веднага след написването на речта.
— Колкото по-успешно мине номерът, толкова по-голям ще е скандалът, когато накрая признаем, че Салгат е бил убит тук тази вечер — отбеляза главният интерофивен координатор Зоста Олв. — Добре би било да покажем нещо, което да ни оправдае.
— Да, добре би било — съгласи се Торта Карф. — Вал, какво става с операцията в сектор Колгор? Докъде е стигнал Рантар Джард с установяване на местоположението на някой от времепределите на търговците-вещери?
— Не особено далеч — призна Вал. — Ограничил е подсектора, но изглежда, не разполагаме с абсолютно никаква информация за този пояс. Досега не е имало легитимно проникване на паравреми. Той разполага със свои теолози и нае двама от Извънвремевия институт за религии, които са измъкнали от робите всичко, което могат. Почти единственото, което можем да направим, е да предприемем произволни наблюдения с топки-бумеранги.
— Над повече от сто хиляди времепредели — подхвърли с насмешка Зоста Олв. Беше възрастен дори за своята дълговечна раса, с тънък нос и бръчици около устата. — И какво ще търсим?
— Въоръжени крути — отвърна Торта Карф и се обърни към Вал. — Не може ли да го ограничи още повече? Какво са успели да измъкнат тези експерти от робите?
— Това засега не знам. — Вал погледна часовника. — Но ще разбера. Ще се прехвърля в Полицейския терминал и ще му се обадя. И на Скордран Кърв. Не, на Вълтор Тарн — той би се засегнал, ако го заобиколя и се обърна към някой от подчинените му. По половин час в двете посоки и най-много един час разговор с Рантар и Вълтор. Следващите два часа тук няма да има какво ди се прави. — Той се изправи. — Ще се видим, като се върна.
Дала гледаше телеекрана. Превключи на оркестър за танцова музика, после на някакво комедийно шоу и по падна на разяреното лице на мъж във вечерни дрехи:
— … и ще настоявам за пълно разследване след свикването на Съвета утре сутринта! — крещеше той. — Целият този случай е недопустимо оскърбление срещу целия Изпълнителен съвет, вашите избраници, и демонстрира престъпните крайности, до които могат да стигнат този потенциален диктатор Торта Карф и неговият чакал Въркън Вал…
— До скоро, чакал — викна Дала на Вал, докато той излизаше от стаята.
Прехвърлянето до Полицейския терминал — половин час — прекара в сън. Параремевите прехвърляния и полетите с ракети, изглежда, бяха единственият му шанс да подремне. Все още беше сънен, когато седна пред радиотелевизионния екран зад бюрото-копие на Торта Карф и се свърза с Наркан-еквивалент. Беше 06.00 индийско време. Дежурният в сектор Регионален зад бюрото на Рантар Джард изглеждаше също толкова сънен. Пред него имаше чаша кафе, а в устата му димеше кафяви цигара.
— О, здравейте, помощник Въркън. Да извикам ли зам-главен Рантар?
— Спи ли? В такъв случай недей, за бога. Докъде сте с разследването?
— Вчера пускахме топки-бумеранги, докато имаше слънце, за да маскираме възвръщащите изстрели. Нищо. Крутите са превзели град Сорам под големия завой на реката. Утре, когато имаме слънчева светлина, ще започнем да бумерангираме централния площад. Може да се получи нещо.
— По същото време някъде там ще се появят търговците-вещери — каза Вал. — Крутите би трябвало да имат много стока за тях. Успяхте ли още да ограничите вероятната зона?
Дежурният потисна една прозявка и посегна за чашата кафе.
— Експертите направо изпомпиха всичко от робите — отвърна той. — Местната религия е пълна каша. Изглежда, в началото е била култ към Великата майка, след това са се появили множество богове, заети от други народи, след това се е превърнала в дуалистичен монотеизъм, след това се населила от множество по-дребни божества и дяволи — нови дяволи, обикновено божества от стария пантеон. И огромно количество приказки за феодални войни, междуособици сред аристокрацията и какво ли не още, но всичко изопачено, защото тези хора са селяни, които са знаели какво се случва единствено в имението на техния господар.
— Как е продължило? — попита Вал. — Питайте ги за скорошни промени, нови сгради, нови разчистени полета, нови наводнени оризища, такива неща. Вземете двама с най-висок коефициент на интелигентност от двата времепредела и ги накарайте да посочат местонахождението на имението върху карта голям мащаб и да начертаят планове на разположението на сградите, нивите и други видими особености. Ако се наложи, научете ги да чертаят карти и да скицират с хипномех. След това пуснете между петстотин до хиляда бумерангови топки на равни интервали из цялата паратемпорална зона. Когато установите времепредел, който кореспондира на техните описания, пратете бумеранги над главния площад в Сорам по целия пояс около него, за да откриете въоръжени крути.
Дежурният го изгледа за момент и отпи още кафе.
— Можем, помощник Въркън. Мисля да изпратя веднага някой да събуди зам-главния Рантар. Искате ли да разговаряте с него?
— Не е необходимо. Нали записваш този разговор? В такъв случай му го пусни. И изстискайте робите. Необходима ви е достатъчно информация от тях, за да започнете с топките-бумеранги, когато слънцето се вдигне достатъчно.
Прекъсна връзката и изпрати да му донесат кафе. След което се свърза с Новилан-еквивалент в Западна Северна Америка.
Беше 15.30 часът тамошно време. На екрана се появи Вълтор Тарн.
— Добър ден, помощник Въркън. Предполагам, че се обаждате във връзка с робите. Прехвърлих целия случай на полеви агент Скордран. Произведох го във временен чин заместник зам-главен. Това е съгласувано с вашето одобрение и на Главния Торта, разбира се…
— Издайте постоянна заповед — прекъсна го Вал. — Ще получа пряко потвърждение от Главния Торта. Ако обичате, свържете ме сега да разговарям с него, зам-главен Вълтор.
— Да, сър. Веднага ви прехвърлям.
Екранът избухна в красива абстракция, след което се избистри и се появи лицето на Скордран Кърв.
— Здравейте, заместник Скордран. Моите поздравления. Какво се случи, след като ликвидираха Небу- ин-Абеноз под носа ни?
— Влязохме в този времепредел същата нощ с аерокораб и направихме разузнаване из хълмовете в околностите на Кареба. Открихме разположението на конвейерната станция. Оградена с колове окръжност с диаметър сто стъпки, покрита с мръсотия и без стрък тревичка, върху която могат да се съберат двеста до триста роби едновременно. Никакви признаци да е използвана през последните десетина дни. Направихме доста подробно бумерангиране на този пространствен еквивалент в няколко хиляди времепредела и намерихме още трийсет такива. Предполагам, че търговците са преустановили цялата операция в сектор Есарон, поне временно.
Тъкмо от това се страхуваше Вал. Надяваше се да не постъпят по същия начин в сектор Колгор.
— Дайте ми обозначенията на времепределите, в които сте намерили конвейерни глави — каза
