Тунгуския метеорит със Земята. Той предполага, че при тези катастрофи са останали и загадъчните тектити. Падането на една комета би могло да причини и внезапното изчезване на големите гущери през терциера. Следваща комета би погребала изобщо живота на Земята. Утешава ни мисълта, че Юри няма никакви доказателства за тази мрачна прогноза.
Според шведския астрофизик Алфън краткотрайните комети се състоят от струпани метеоритни рояци.
През 1970–1973 г. проф. Вл. Ванисек от Прага бе председател на комисията за физика на кометите при Международния астрономически съюз През 1973 г., когато на конгреса в Сидней се подготвяше наблюдението на кометата Кохутек, в цял свят се дискутираше възможността кометите да пренасят живот.
„Засега не сме единни по въпроса, дали в ядрата им има голямо количество от някакви сложни молекули — заяви след завръщането си от Австралия Ванисек. — Това може да се установи чрез радиоастрономически наблюдение на ясни обекти, например кометата Кохоутек Въпросът е, дали там има и толкова сложни молекули, които да са близки до органичните молекули. Проф. Юри, с когото говорих в Сидней, не е съгласен с това. Той предполага, че органичните молекули, от които е възникнал животът, са относително по-сложни от молекулите, които наблюдаваме днес в междузвездното пространство. Въпреки това смятам, че в днешно време рухват много солидни хипотези, така че и известният Юри може да сгреши.“
Обикновено астрономите откриват кометите два или три месеца преди приближаването им към Слънцето. Ето защо те нямат възможност да се подготвят отдалече за тяхното наблюдение. Сравнително ясната комета Кохоутек, открита 7 месеца преди да прелети около нас, за първи път даде възможност за координирано изследване, проведено от десетки обсерватории в целия свят.
Радиоастрномите първи изследваха кометата. Те действително успяха да открият в опашката й органични молекули — циановодород и метилов алкохол. Освен това там се установи и наличието на йонизирана вода, което доказва хипотезата, че ядрата на кометите, съставени от метеоритни камъни, са свър-зани с лед. Наличието на органични вещества и изчисленията, уточнващи орбитите на кометите, дават повод на специалистите за нови теории върху произхода им. Английският астроном д-р Р. Литълтън от Кембридж изтъква, че неговата отдавнашна идея за произхода на кометите днес става все по-актуална. Според проф. Ванисек някои комети не произхождат от Оортовия облак, а освен това някои органични молекули от междузвездните облаци са подобни на тези от кометите. Както е известно, Слънцето обикаля центъра на Галактиката за около 240 млн. години. Литълтън смята, че по този път то може да премине през облак от междузвездна материя, който да съдържа споменатите органични вещества, или пък да се движи известно време заедно с него. Възможно е Слънцето да увлича част от материята на облака със себе си към вътрешността на нашата планетна система. Според Литълтън кометите с дълъг период на обикаляне възникват именно така. Това, естествено, води до мисълта, че този вид комети би могъл да зарази както Земята, така и други тела от нашата система с органични вещества. Колко пъти досега Слънчевата система е преминавала през такива облаци? Според проф. Ванисек преминаванията не могат да се определят точно. Възможно е това да е станало няколкостотин пъти от възникването на нашата система.
Екзобиолозите ще дадат точен отговор на въпроса, дали в миналото е имало съприкосновение между облаците органични вещества и нашите небесни тела. Хипотезата на Литълтън не е потвърдена от други наблюдения, а хипотезата на Кайпър въпрека слабостите си не е отхвърлена изцяло.
Кометата на Кохоутек стимулира интензивното изследване на кометите на ново техническо и методично равнище. Но същевременно породи нови и интересни проблеми.
Следващият революционен скок в опознаването на странни-те, пътници във Вселената се очаква през близките 10 години, когато астрономите ще могат да изследват кометите от обсерватории на орбитални станции. Но най-големи надежди дават автоматичните сонди, които ще прелитат близо до кометите. Първоначално се планираха много проекти, но за съжаление нито един от тях не бе приет. Най близката възможност ще бъде през 1985 г. при изследване на прочутата Халеева комета, а през 1986 г. — кометата Темпъл-2. Едва тези изследвания ще могат да определят дали кометите са оплодили Земята с органични вещества.
Мистерия в далечните облаци
„Стигнах до извода, че животът не изисква толкова благопрятно място като нашата планета — съобщи през 1968 г. д-р Дейвид Сюдбек, астрофизик от Калифорнийския университет. — Поне за сложните молекули това не е необходимо. Аз не съм биохимик, но въпреки това смятам, че животът се нуждае именно от сложни молекули, източник на енергия и пространство, където би могъл да се освободи от излишната енергия, някаква «енергетична мивка». Може би един биохимик ще ми се изсмее. И все пак мисля, че е така. Вселената притежава забележителната особеност, че навсякъде в нея има много енергетични източници и «мивки». Навсякъде може лесно да се намери енергетичен източник — например неподвижните звезди — и място за енергетични отпадъци — космическото пространство.“
От гледна точка на физиката органичният живот е всъщност термодинамичен процес. Той приема енергия, използува част от нея и изхвърля остатъка под формата на излишна топлина. А според втория закон на термодинамиката този процес е толкова по-ефективен, колкото по-голяма е разликата между температурата на средата, от която черпи енергия, и температурата на средата, в която изразходва енергия.
Биолозите доказват, че почти всички форми на живот се нуждаят от температура, по-висока от точката на замръзването, за да могат да съществуват. Калифорнийският учен приема твърдението с една уговорка.
— Това условие важи и за Земята. Но не съм убеден, че е необходимо за живота изобщо …
Сложните органични вещества възникват в резултат иа безбройни сблъсъци между молекулите на простите вещества, при което тези частици освобождават част от своята енергия.
„Такива реакции са трудно осъществими в тримерното пространство — казва д-р Сюдбек. — Молекулите се образуват много по-лесно в двумерното пространство на повърхността на зрънцата прах. Изчисленията показват, че когато в пространството се създават определени материални структури, те често не могат да освободят енергия и отново се разпадат. Но биха могли лесно да се освободят от излишната енергия, като я предадат на прашинките чрез вибрация. Ако в пространството съществуват сложни молекули, ние можем да ги открием единствено на повърхността на междузвездните прашинки.“
Д-р Сюдбек обяснява логично тази хипотеза. Част от светлината, насочена от Космоса към Земята, се поглъща от междузвездната материя. Абсорбцията й не може да се обясни с въздействието на атомите или на едноклетъчните молекули. Някои светлинни лъчи с определена дължина на вълната могат да бъдат погълнати единствено от сложните молекули.
Това твърдение беше едно от няколкото течения, които в края на 60-те години предизвикаха революция в представите за строежа на междузвездното пространство.
През миналия век много физици смятаха, че Космосът е изпълнен с етер — безтегловно вещество, което улеснява разпространението на светлината, както въздухът улеснява разпространението на звука. По-късно се установи, че това пространство е изпълнено с междузвездна материя — прах и газове, които не светят и затова е трудно да се наблюдават. С течение на времето се оказа, че особено прахът поглъща светлината на звездите и че образува огромни облаци. Облаците прах, които отразяват светлината на звездите, се наричат светещи мъглявини. Газообразните мъглявини, които всъщност са смес на водород, натрий, калий, калций и титан, излъчват собствена светлина. Астрономите следят оптически не само мъглявините, но и междузвездния прах и газ — според това, доколко тези частици засенчват дадена звезда. По този начин с помощта на радиотелескоп вече години наред излъчването на водорода се приема на вълна 21 сантиметра.
Но в началото на 50-те години проф. Шкловски постави въпросите: Защо можем да наблюдаваме радиоастрономично единствено водорода? Нима в междузвездното пространство не могат да съществуват и други вещества, които излъчват или поглъщат енергия? Или пък това се дължи на несъвършенството на нашите телескопи?
Американските специалисти се съгласиха с него. Но преди да се опитаме да уловим радиоизлъчване на
