интензивно изследване и в някои теоретични области. Желателно е в научните институции — по-конкретно в института „Щернберг“ в Пулково, в Бюраканската обсерватория, в Радиофизичния институт в Горки, в секретния институт, скрит под номера на пощенска кутия 2427, в Новосибирск, в московския факултет по математика и механика — да се създадат специални сектори и групи, предназначени за разработване на проблемите на извънземните цивилизации.
За координация на работата е избрана Комисия за междузвездна връзка под ръководството на два научни съвета на АН па СССР. Неин председател е Троицки, другите членове са Шкловски, Товмасян, Парийски, Кардашов, Гиндилис и Пановкин. Тази комисия трябва да предложи програма за първите операции за търсене и през 1964–1965 г. да изработи преглед на материално-техническите нужди, необходими за решаване на целия проблем за междузвездна връзка.
За изтеклите три дни бяха формулирани повечето основни въпроси. И това стана основа за по- нататъшната работа, която най-добре ще подготви авторитетната група.
Най-ясните звезди
Когато заминете на почивка в Египет, някоя друга страна на Северна Африка или Куба, не забравяйте вечер да разгледате небето. Търсете най-ясната звезда… От Кайро тя се вижда съвсем ниско над хоризонта. До съзвездието Гарван дълга редица образуват звездите на Водната змия и под тях се вижда Кентавър. Най-ясната звезда от Кентавър е същевременно и вторият най-ясен маяк на южното небе. Нарича се алфа- Кентавър или Толиман. Нейната светлина достига до нас за 4,3 години. Вероятно е около нея да живеят разумни същества. Съзвездието е получило названието си от гръцката митология. Кентавър е получовек- полукон. На древните астрономи им се струвало, че това същество държи в ръка пръчка, обвита от лоза. Алфа и бета-Кентавър представляват кракът му. Толиман едновременно е и коренът на лозата.
Докато алфа-Кентавър е нашият най-ясен звезден съсед, от бета-Кентавър ни делят 325 светлинни години. Алфа всъщност не е обикновена, а двойна звезда. Двете големи звезди А и В се завъртат около себе си за период от около 80 години, като разстоянието между тях е 23 астрономически единици. Затова пък алфа Кентавър С или проксима Кентавър е отдалечена от тази двойка на около 10 хиляди астрономически единици и една нейна обиколка около тях трае милиони години.
Звездите алфа-Кентавър А и В може да имат планетни системи, обитавани от развити същества. Това е твърдение на д-р Стивън Доул в книгата му „Планети, обитаеми за човека“. Областта на звездата С с необитаема. При това според изчисленията на д-р Доул има най-голяма вероятност за живот на двете споменати звезди от стоте най-близки до нас.
„През нощта съседите ни от планетите на Кентавър биха могли да наблюдават същите съзвездия, които наблюдаваме и ние — Голямата мечка, Орион, Южния кръст… Но в Касиопея виждат не пет ясни звезди като нас, а шест. Шестата и най-ясната е нашето Слънце.“ В книгата си Доул първо определя условията за живот от физическа, биологическа и астрономическа гледна точка. След това той пристъпва към задачата „да изясни кои звезди могат да имат планетни системи, обитавани от човешки същества…“ След редица разсъждения той създава собствено уравнение, определящо възможността за поява на обитаеми планети:
Nhp = N8 Рр Pi Pd Pm Ре Pb Pr P? Pl
Отделните членове на уравнението означават:
N8 е броят на звездите, които имат необходимата маса 0,35 до 1,43 от материята на нашето Слънце;
Рр е вероятността за съществуване на планети около звездата;
Pi е вероятността да има подходящ ъгъл на екватора към траекторията на планетата, който е 0,65 до 1,35 от стойността на земния ъгъл;
Pd е вероятността за съществуване поне на една планета с екосфера;
P? е вероятността планетата да има подходяща маса, т.е. 0,4 до 2,35 от масата на Земята;
Ре е възможността за малък екстремум на траекторията на планетата около звездата, като максимумът е приблизително 0,2;
P? е вероятността присъствието на втората звезда в системата да не изключва обитаемостта на планетата (както е известно, ако една планета се движи около двойна звезда, условие за нейната обитаемост е приблизително еднаквото количество получавана топлина, което означава, че планетата трябва да се върти на еднакви разстояния от двата източника на енергия); Рк е вероятността за умерено бързо въртене на планетата; P? е вероятността планетата да е на подходяща възраст; Pl е вероятността да са изпълнени всички астрономически условия и на планетата да е възникнал живот.
Сега нека разгледаме отделните условия. Според спектралните класове различаваме седем вида звезди. Най-големите са 32 пъти по-големи от Слънцето, най малките са около една пета от него. Планетни система могат да възникват при звездите, които са в интервала 0,35 до 1,43 от масата на Слънцето. На това изискване отговарят звездите от три класа:
Клас F има маса средно 1,25, а в нашия Млечен път тези звезди са 2,905 процента;
Клас С, към който спада и Слънцето, има средна маса 0,9 и е представен от 7,315 процента;
Клас К, който има средна маса 0,6, е най-многоброен — 15,09 процента. Значи повече от четвърт от звездите на нашата Галактика биха могли да имат планетни системи. Доул е напълно сигурен, че около другите звезди има планети, затова записва числот 1,00. Средният наклон на екватора към траекторията на планетите в нашата Слънчева система е в тези граници. При по-подробни изчисления американският учен решава да впише в уравнението цифрата 0,81. Вероятността за съществуване на екосфера около планетите е — отново според опита от най-близките планети — около 0,63. Подходящата маса е по-рядко срещана — 0,19. Обратно, малкият ексцентрицитет на орбитата е нещо обикновенно — 0,94. Авторитетите, на кото се позовава Доул, твърдят, че при трите избрани спектрални класа таекториите на планетите окло двойните и тройните звезди са приемливи. Затова той отново вписва в уравнението 1,00. Въртенето на планетите също би трябвало да бъде приемливо — 0,9 Подходящата възраст на планетите е спорна — от 0,0 до 0,7. С оглед на това, че най-старите минерали на Земята според най-новите изследвания са на около 4,5 милиарда години, Доул смята астрономическите условия, след които следва зараждане на живота, за приемливи — 1,00 Чрез по-нататъшния анализ и изчисления Доул стига до заключението, че всяка звезда с размери 0,9 до 1,02 от масата на Слънцето има приблизително 5,4 на сто шанс около нея да се появи обитаема планета. Значи всяка осемнайсета звезда от тази категория изпълнява даденото условие! От това електронноизчислителните машини в Санта Моника стигнаха до следните заключения: На 2480 кубически парсека се пада една обитаема планета. Понеже нашият Млечен път представлява приблизително 1,6 билиона кубически парсека, в тази система би трябвало да има 645 обитаеми планети. На разстояние до сто светлинни години от Слънцето може да има около 50 обитаеми планети. На разстояние максимум 27,2 светлинни години се пада една планета; две — на разстояние до 34,2; на разстояние до 46,5 — пет; на разстояние до 58,5 — десет. Средната отдалеченост между звездите в Галактиката е 4 светлинни години, а между звездите с обитаеми планети — 24 светлинни години. От стоте най-близки звезди на разстояние до 22 светлинни години може да има приблизително 43 обитаеми планети. Но 15 от тези кандидати са толкова малки звезди, че обитаемите планети би трябвало да имат достатъчно големи спътници. Най-вероятните дарители на живот в близост до нас са следните 11 звезди:
| Разстояние в св. г. | Вероятност | |
|---|---|---|
| Алфа Кентавър А | 4,3 | 0,054 |
| Алфа Кентавър Б | 4,3 | 0,057 |
| система алфа Кентавър | цялата система | 0,107 |
| Епсилон Еридан | 10,8 | 0,033 |
| Тау Кит | 12,2 | 0,036 |
| 70 Змия А | 17,3 | 0,057 |
| Ета Касиоея A | 18,0 | 0,057 |
| Сигма Дракон | 18,0 | 0,036 |
| 36 Дракон А | 18,2 | 0,023 |
| 36 Дракон В | 18,2 | 0,020 |
| система Дракон 36 | цялата система | 0,042 |
| HR7703 |
