той. — Човешкото общество се развива според законите на диалектиката, т.е. във всяка социална формация възникват антагонистични сили, стремещи се да променят или заменят този ред с друг. Но катастрофата не винаги е неизбежна. И дори сегашният етап на експоненциално развитие на човечеството — що се отнася до числеността на населението и неговите енергетични потребности — може след достигането на безкласовата форма да премине към много по-спокойно развитие, основано на по-разумно и икономично използуване на източниците.“
На втория ден се изказва Кардашов. Неговият доклад съдържа оптимистични мисли, някои от които авторът публикува веднага в научно списание. Младият астрофизик разсъждава по следния начин: През последните 60 години разходите на енергия в света се увеличават ежегодно средно с 3 до 4 процента. След 3200 години ще ни бъде необходима енергетиката на Слънцето, а след 5800 — енергетичните източници на цялата Галактика. Разбира се, това е доста спорно … Въпреки това Кардашов разделя извънземните общества принципно правилно, според запасите от енергия.
Според Кардашов са възможни три равнища на организация на разумните същества:
I тип — цивилизация с техническо равнище, сравнима с нашето;
II тип — цивилизация, овладяла енергетиката в рамките на цялата Слънчева система, т.е. включително енергията на своята звезда (например хипотетичната Дайсънова сфера);
III тип — цивилизация, използуваща енергетиката в рамките на цялата си Галактика, в нашия случай — на целия Млечен път. „Времето, необходимо за създаване на цивилизация от първия тип, е няколко милиарда години, времето на преминаване от първия към втория тип е по-малко от няколко хиляди милиони години, а времето между втория и третия тип е по-малко от десетки милиони години. Като изхождаме от факта, че възрастта нз галактиките е над 10 милиарда години, може да се предполага, че всяка Галактика е овладяна от цивилизация. В такъв случай при астрономическите наблюдения трябва да се установят много явления, които просто да не могат да се обяснят по естествен начин. Но както виждаме, днешната астрофизика не е регистрирала никакви преки следи за съществуването на такива явления. От това могат да се направят два извода: или надеждата за възникване на цивилизация е нищожна (т.е. те възникват далече и не във всяка галактика), или равнището на тяхното техническо развитие по принцип е ограничено от неизвестни за нас причини. Но експерименталните данни не изключват и възможността за съществуване на цивилизация от третия тип не във всяка, а само в някои галактики или цивилизации от втория тип около малък брой звезди в нашата Галактика.“ Кардашов смята, че можем да регистрираме сигнали от цивилизация от третия тип без оглед на разстоянието, на което тя се намира от нас, и предавания на цивилизация от втория тип в границите на нашата Галактика. При това основната информация, съдържаща се в 100 000 книги, може да се предаде само за 100 секунди. Според него търсенето на сигнали от цивилизация от първия тип ще бъде технически по-трудно. Той повтаря, че вълната 21 см не е задължително най-добрият носител на сигнали за връзка с неизвестни цивилизации, и отново напомня за източниците СТА-102 и СТА-21.
Д-р Й. Н. Парийски от Пулково прави анализ на изследванията на тези два обекта. Двата следващи доклада също разглеждат търсенето на изкуствени източници — д-р В. И. Слиш от института „Щернберг“ и д-р Л. И. Гудзенко и д-р Б. И. Пановкин от Физическия институт „И. Н. Лебедев“ при АН СССР в Москва.
Денят завършва с дискусия. Тя е дълга, бурна, тясно специална… Говори се за различни начини за радиовръзка с извънземни цивилизации предимно от висш тип, които се намират на големи разстояния от нас…
„Колко изкуствени източника може да има в нашата Галактика? — пита Д. И. Гиндилис. Нека само условно да си представим, че в Галактиката има хиляда цивилизации от втория тип. Наистина ли е необходимо всяка от тях да има контакт с цялата Галактика, за да дублира работата на другите предаватели? Може би за предаване на информацията отговаря само една цивилизация, а останалите предават само повиквания. А може би всяка суперцивилизация изпраща сигнали само в определена област на Галактиката и само една от тях — най-силната — поддържа контакт с други галактики… Подобна възможност не може да се изключи априорно, което най-добре показва, че при хипотезите за количеството на изкуствените източници трябва да сме изключително внимателни.“
Амбарцумян смята, че развитите същества изпращат предимно „повиквания, а едва след това предават информация. Напълно вероятно е да си представим, че като повикване могат да бъдат изпращани сигнали от един тип, а подробните информации да се изпращат със сигнали от друг тип“.
Кардашов приключва дебатите: „По време на дискусията мненията се разделиха. Едни смятат, че първият етап на търсене трябва да изучава въпроса за съществуването на суперцивилизации, способни да предават непрекъснато, по същия начин и в широк диапазон на вълните. Другите предпазливо предлагат да търсим цивилизации, чието техническо равнище, общо взето, е близко до Земята. Затова техните предавания трябва да са насочени с тесен диапазон и предавателят да работи във всяко направление кратко време. Бих искал още веднъж да подчертая, че в резултат на различната възраст на звездите, която се изчислява на милиарди години, бихме могли да се срещнем преди всичко със суперцивилизации. Отсъствието на суперцивилизации ще покаже изключително малката вероятност или някакви принципни граници на развитието, което по своему снижава шансовете за успех при търсене на цивилизации от нашия тип …“
На третия ден забележително предложение прави д-р С. Е. Хайкин от Пулково. Той дели цивилизациите само на два типа: висши (А) и низши (Б). Според него Земята би трябвало не само да търси послания на разумни космически същества, но и сама да изпраща свой постоянен призивен сигнал. За цивилизациите А този сигнал трябва да бъде знак, че ние сме достигнали такава степен на развитие, че сме способни да разменяме с тях познания на определено равнище. Същевременно той подчертава, че „планомерната работа в областта на радиовръзката с извънземни цивилизации трябва да се организира като дългосрочна систематична дейност на много поколения“.
Д-р Г. М. Товмасян от Бюракан, проф. Троицки и акад. Котелников поясняват някои радиоастрономически аспекти на търсенето на чужди същества. Котелников смята, че „ако цивилизациите са на малко по-високо от нашето равнище — да предположим с няколко десетки години — и ако предават радиосигнали, ние сме способни да ги регистрираме на разстояние 500 до 1000 светлинна години…“ За десет години можем да изследваме 264 хиляди звезди. Тази цифра приближава до предполагаемия брой звезди с планетни системи.
Сифоров проучва възможностите за анализ на изкуствените сигнали. Подозрителните обекти трябва да се изучават с помощта на специални точно насочени антени. Д-р М. А. Смирнова и проф. Н. Л. Кайдановски от Централната астрономическа обсерватория на АН на СССР в Пулково се занимават с параметрите на радиотелескопите, необходими за търсене на извънземни цивилизации. По време на следобедната дискусия Амбарцумян обръща внимание върху деликатността на критериите за изкуствени сигнали. Излъчване, което на пръв поглед изглежда като послание на извънземни същества, може да бъде радиоизлъчване на някой неизвестен досега източник с естествен характер. Хайкин не е съгласен с него: „С помощта на днешните кибернетични машини можем съвсем точно да разпознаем изготвените сигнали и да ги разшифроваме“. Съще-временно той предполага, че чуждите интелигентни същества могат да предават не само радиовълни, но могат да използуват гравитационните вълни и други неизвестни за нас средства. Троицки и Котелников смятат, че сегашните усилия и средства на радиоастрономията се различават донякъде от изискванията за търсене на извънземни цивилизации. „Търсенето на чужди планети — казва Котелников — определно изисква специални устройства и обмислени наблюдения“. Същевременно той подкрепя идеята за изпращане на сигнали. На 24 май сутринта д-р А.В. Гладков, математик от Новосибирск, говори за космическата лингвистика. Той смята, че най-добра подготовка за разговор с извънземни същества ще бъде не създаването на особена космическа „лингвистика“, а „разработването на обща теория на езика, възникващ и развиващ се независимо от проблема за извънземните цивилизации“. Започва обсъждането на заключителния документ. „Установяването на контакт с извънземни цивилизации ще има важно значение за познанието, философията и обществената практика на човечеството — формулират мнението си участниците в Бюраканското обсъждане. — До неотдавна тази задача бе технически невъзможна. Но в днешно време съществуват предпоставки за организиране на изследвания и експерименти, водещи към установяване на връзка с технически развити извънземни цивилизации при помощта на електромагнитни вълни…“ За такава връзка най-подходяща е областта на сантиметровите и дециметровите вълни. Освен тези непосредствени задачи за търсене комюникето обръща внимание върху необходимостта да се организира
