семейство от планети.
Изследванията на обсерваторията Спрул бяха подбудени от астрономически интереси. В едно писмо от 1973 г. Ван де Камп обяснява: „Единственото нещо, което ме интересуваше, беше търсенето и евентуалното откриване на планети у близките звезди, различни от Слънцето. Не мога да взема отношение по проблема за извънземния живот…“ Въпреки това Ван де Камп допринесе съществено в подкрепа на хипотезата за съществуване на отдалечен живот в други космически светове. Сега неговото пионерско дело продължават други астрономи, въоръжени с много по-модерна техника.
Бюраканската декларация
За наблюденията на астрономите е необходимо чисто небе, без дим от фабрични комини, без сиянието на жилищните комплекси нощем и без смущенията от близките радиостанции и промишлени предприятия, които са същевременно източник на изкуствен радиошум за радиоастрономическите измервания. Засега най-добри условия им предоставят забравените от бога кътчета на Земята. Един такъв оазис е Астрофизическата обсерватория на Академията на науките на Арменската ССР в Бюракан. Тази обсерватория, изградена след Втората световна война, се намира на 35 км северозападно от Ереван на 1500 м надморска височина върху един от склоновете на планината Арарат. Неин основател и директор е акад. Виктор А. Амбарцумян, член на Президиума на Съветската академия на науките и президент на Арменската академия на науките. Затова не е чудно, че съветските астрономи избраха точно това място за среща, на която да си изяснят съвременното състояние на представите за извънземните цивилизации. Арменската академия на науките съвместно с московския център бе поканила от 20 до 23 май 1964 г. около 30 специалисти. В Бюракан пристигнаха:
акад. ВЛАДИМИР А. КОТЕЛНИКОВ, директор на Института по радиотехника и електроника на АН СССР в Москва, главен строител на всички съветски радиоастрономически и ра-диолокационни устройства;
чл.-кор. НА АН ВЛАДИМИР И. СИФОРОВ, заместник на Котелников и голям специалист в областта на космическите връзки, участник в много космически проекти;
акад. ЯКОВ В. ЗЕЛДОВИЧ от Института за физически проблеми на АН СССР в Москва, физик, който се занимава с въпросите на теорията на относителността и космологията;
проф. ВСЕВОЛОД В. ТРОИЦКИ, директор на Научноизследователския институт по радиофизика на университета в гр. Горки, радиоастроном с голям опит в радиолокацията;
проф. ДМИТРИЙ И. МАРТИНОВ, директор на Държавния астрономически институт „Щернберг“ при Московския университет;
проф. ЙОСИФ С. ШКЛОВСКИ от същия институт;
д-р НИКОЛАЙ С. КАРДАШОВ също от този институт.
Пристигнаха и други астрономи, радиотехници, математици, физици, езиковеди, философи… Разбира се, домакин беше бюраканският директор акад. В. А. Амбарцумян.
Тази среща е толкова значителна, колкото съвещанието, състояло се две и половина години по-рано в Грийн Банк. Но за този разговор научната общественост впоследствие беше официално информирана — отначало със статия във „Вестник Академии наук СССР“, а през следващата година и чрез сборник с всички доклади, дискусии и решения.
„Проблемът, за който ще говорим, е един от онези, които са още в стадий на формиране — казва в началото Амбарцумян. — От много гледни точки още не е ясна постановката на този въпрос. Но всички ние чувствуваме, че науката, конкретно съветската наука, не може да отмине въпроса за съществуването на извънземни цивилизации и възможността за връзка с тях. Ако при обсъждането успеем добре да формулираме поне някои въпроси, да начертаем първите крачки, необходими за решаване на проблема, с една дума, ако успеем да направим проблематиката на извънземните цивилизации по-малко аморфна, можем да смятаме срещата си за успешна…“
Следват дванайсет доклада.
Има думата Шкловски. Първо той аргументира свикването на срещата: „Самото развитие на природните и обществените науки поставя този проблем в наше време. Не може да бъде случаен фактът, че само за последните 3–4 години излязоха над 100 студии, посветени на различните аспекти на проблема…“ При разбора на броя потенциални разумни светове той е много скептичен. Преди всичко смята, че не е задължително във всички случаи прмитивният живот да се развие до разумен живот. По-скоро обратното — „трябва да имаме предвид, че надеждата за възникване на разумен живот на дадена планета е много малка“. Шкловски приема аргументацията, а отчасти и изчисленията, на фон Хьорнер, когото само две години преди това беше критикувал в книгата си. Той твърди: „Вероятността да има живот около най- близките звезди е много малка“. Според него трябва да се търси в области, отдалечени от Слънцето от 100 до 300 парсека, където има поне един милиард звезди — но в този случай „наблюдението“ на обектите е неосъществимо.
Московският астроном смята, че развитите същества трябва да обърнат внимание върху себе си с широката си дейност в пространството, която да забележим. Той привежда възможността за използуване на цялата Галактика от една цивилизация или общност от такива цивилизации. Процесът на подобно постепенно овладяване на Галактиката може да трае десетки милиона годили. Но въз основа на нашия земен опит е ясно, че възходът на едно развито общество може да бъде задържан от някои вътрешни проблеми. Шкловски посочва четири вероятни пречки: генетичната опасност; претоварването с информация; ограниченият обем на човешкия мозък може да причини прекалено тясна специализация, което да доведе до дегенерация; кризата, предизвикана от възникването на изкуствени разумни същества. Освен това той припомня, че „могат да съществуват и други видове кризи и противоречия, които днес е трудно да предвидим“. Но дали развитите цивилизации, които ни превъзхождат многократно по познания и сила, ще искат да установят контакт с такива сравнително примитивни светове като нашия? Шкловски твърди, че да. „Преди всичко трябва да имаме предвид, че за суперцивилизациите нашата и подобните и цивилизации, намиращи се на ембрионално равнище, ще бъдат безкрайно интересни. Нали и нас ни интересува не само първобитнообщиниятт строй, но дори и обществата на мравките и пчелите. Не по-малко важни и интересни за нас са детайлите в структурата и организацията на по-простите микроорганизми.“ След това той прави разбор на типовете връзки. Смята, че „от всички познат типове контакт радиовръзката е най-икокономична и може да даде най-много информация“. В крайна сметка може да забележим суперциви-лизации, които силно се различават от нас по това, че обектите, свързани с тях няма да отговарят на закономерностите на неживата материя или ще се проявяват с много особени, дори неестествени характеристика. „Така стигаме до проблема за «космическите чудеса» — до наблюдаването на далечната дей-ност на разумните същества в космически мащаб.“ Най-голямо чудо за Шкловски би била констатацията че никакви „космически чудеса“ не съществуват: „Само един астроном разбира значението на факта, че от един квинтилион звезди, намиращи се в наблюдаемата част на Вселената, в близост до нито една няма достатъчно развита цивилизация дори ако процентът на звездите с планетни системи е достатъчно голям“.
Ораторът веднага е отрупан с въпроси и критични изказвания. „Не разбирам какво дава основание на Й. С. Шкловски да определя времетрайността на цивилизацията на дадена планета или в планетна система около дадена звезда средно на 10 хиляди години — горещи се д-р Б. А. Гурзадян, — Защо това време да не е примерно около един милиард години, т.е. да бъде съизмеримо с възрастта на самата звезда?“
„Едва ли може да се предполага че цивилизациите съществуват много дълго — казва Шкловски. — Както изглежда, за милиард години цивилизацията ще деградира. Известно е, че например мравките съществуват 200 милиона години.“
„Това мнение няма никакво основание — твърди акад. Зел-дович. — Никой не може априорно да каже как ще продължи развитието на обществото след хиляда години, толкова повече за развитието на извънземни цивилизации, за които не знаем абсолютно нищо!“ А акад. Котелников се мъчи да обърне острите дебати на шега: „Напълно подкрепям идеята да не «тормозим» извънземните цивилизации. Трябва да търсим!“
Следва продължителна дискусия за методиката на търсене на планети около другте слънца, за типовете звезди, които биха могли да имат такива невидими спътници. Проф. Мартинов частично защищава Шкловски. „Технологическият период от развитието на цивилизацията може да бъде кратък — допуска
