време от странните извънземни същества — екипажите на НЛО. Затова нищо чудно, че почти всяко необичайно метеорологично, геофизично или астрономично явление хората, включително и отговорните лица, приемаха за НЛО.
Вместо да се предприеме сериозно научно изследване, специалистите и обществеността се разделиха на два безкомпромисни лагера — едните страстно защищаваха НЛО като космически кораби от далечни светове, а други не по-малко упорито ги причисляваха към изключителните атмосферни и астрономични явления. „Уфолозите“ бяха подкрепяни и от откъслечните съобщения на американската авиация и противовъздушната отбрана, които подхвърляха по нещо, но винаги криеха главното. Всъщност и военните не бяха съвсем наясно. Това бе най-неприятното за командуването на противовъздушната отбрана на САЩ, която пази териториите на страната от всякакви въздушни нападения. Ами ако има, макар и едно на хиляда, вероятност НЛО да са извънземни космически експедиции? Щом непрекъснато летят около Земята, какво ли крият? И защо не установят контакт със съответните правителствени органи на някоя страна, но преди всичко на амери-канския континент, откъдето има най-много съобщения за тяхната поява? Или търсят най- уязвимите прицелни точки и същевременно претекст за нападение?… Въпреки че командуването на авиацията от години насам имаше специален ор-ган за НЛО, то нямаше установено единно мнение. Междувременно някои специалисти и преди всичко ентусиастите лаици обръщаха внимание, че не са изключени периодични посещения на непознатите космически съседи върху нашата планета. Пръв изказа това мнение д-р М. М. Агрест, професор по физика в Сухуми. На 9 февруари 1960 г. той посочи в „Литературная газета“ четирите главни аргумента в полза на тази хипотеза:
1. В тектитите (естествено природно стъкло от неизяснен произход) са били открити радиоактивни изотопи на алуминий и берилий. Това може да означава, че са възникнали преди около един милион години при много високи температури и силна радиоактивност. Дали това не са останки от кацането на изследователски сонди, с които звездолетите на неизвестна цивилизация са изследвали Земята?
2. В планините па Антиливан има огромна плоскост от каменни плочи — Баалбекската тераса. Никой не знае кога, как, защо и от кого е била построена. Дали това не е стартова площадка за древните космонавти, или някакъв друг обект, построен иа Земята с друга цел?
3. В пещерите около Мъртво море са намерени свитъци от стари ръкописи. Между другото там се описва унищожаването на градовете Содом и Гомор. Дали тази катастрофа не е била по-скоро изхвърляне във въздуха на непотребните запаси от ядрено гориво?
При това Агрест обръща внимание, че мястот на тези три доказателства е все една и съща област: тектитите са от Либия, Баалбек — Ливан, а Мъртво море — в Израел.
4. Някои астрономически данни са били известни на хората още преди да бъдат конструирани уреди, с които тези данни могат да се установят напълно прецизно. Например южноамериканските маи са имали календар, чиято точност и до днес ни възхищава. Джонатан Суифт е описал в сатиричен роман двата спътника на Марс 150 години преди астрономите да ги открият. Учените смятат, че някога е съществувал народ, който е имал големи познания за най-близката част на Вселената, само че историята не споменава нищо за него. Дали неизвестните космически пътешественици не са запознали своите домакини с някои основни астрономически данни?
По-късно Агрест обърна внимание и върху други тайнствени факти: една рисунка на човек с ритуална маска, намерена сред фреските на сахарските скали, която му напомня примитивно изображение на космонавт със скафандър; известния индийски стълб от неръждаема стомана, чийто състав и до днес не е разгадан, макар да е изработен с примитивна ковашка техника; накрая сухумският физик е забелязал „библейските възнасяния на небето“ на обикновени хора и светци — според него това не може да бъде нищо друго освен полет със звездолет.
Публикуването на тази догадка предизвика истинска буря. В подкрепа на Агрест се изказа известният автор на научно-фантастични романи Александър Казанцев. Но преди години той беше натрапвал на специалистите някои свои необосновани фантазии, например това, че Тунгуският метеорит бил всъщност експлозия на повреден чужд звездолет, който трябвало да кацне принудително. Скоро се оказа, че Агрест е подбрал аргументите си без консултация със съответните специалисти. Защото първите им забележки показаха, че повечето от неговите примери са били почти или напълно обяснени. „В науката се натрупват все повече доказателства в полза на хипотезата, че тектитите са остатък от рояк метеоритни парчета, паднали на нашата планета в геологическото минало“ — писа във в. „Ленинградская правда“ проф. Дмитрий Григориев, председател на Международната комисия за космическа минералогия. Проф. Борис Пьотровски, ръководител на ленинградския филиал на Археологическия институт на АН на СССР, определи Баалбекското плато като останки от храм, построен през II — Ш век под ръководството на римски архитекти. Няма никакви разумни доводи за планирана експлозия на ядрено гориво. Според чл.-кор. на АН на СССР Дмитрий Олдерог човекът с ритуалната маска на сахарската стена е ловец на щрауси.
Все още чакат своето обяснение необикновените астрономически познания на маите и религиозните „възнасяния на небето“. Остават и редица други въпросителни: откъде произхождат, как, кога и защо е изчезнал южноамериканският народ олмеки? Какви са големите белолики богове, очаквани от южноамериканските народи, преди испанските завоеватели да започнат да ги потискат? Дали някои стари легенди и религиозни разкази не крият рационално зърно? Идеята на Агрест безспорно е интересна. В историята на народите и религиите от всички континенти се срещат подобни тайнствени и необясними загадки. Саган подкрепи теорията на Агрест, макар че не признава конкретните му доказателства.
В края на шейсетте години швейцарският хотелиер Ерих фон Деникен възприе тази идея като своя и след кратки пътувания по света я популяризира в няколко книги, първата от които, „Спомени от бъдещето“, бе заснета на филм. В нея Деникен представя калейдоскоп от всякакви полузагадки и преди всичко изяснени факти, които изтъква като загадки. Учените реагираха на тези претенциозно разказани и дилетантски написани бестселъри с редица книги в анти-деникеновски дух, на които не липсваха сериозна аргументи, но липсваше брилянтният и привлекателен за читателите стил. Затова изглежда, че „аргументите“ на Деникен, които имат привкус на забранена религия, още дълго ще живеят в мислите на неговите възторжени почитатели.
Но достатъчно е да се прелистят някои специални списания или да се поговори със специалистите, за да стане ясно, че повечето от доказателствата на Деникен са фалшиви. Например в книгата си „Спомени от бъдещето“ авторът напомня хипотезата на Шкловски за изкуствения произход на двата спътника на Марс, без да предполага, че тази идея отдавна е отречена. Той посочва картата на Пири Райс, намерена в началото на XVIII век, на която са зафиксирани необикновено точно контурите на всички континенти, така че би трябвало да е дело на посетители от Космоса. Специалистите са установили, че картата е фалшифицирана. Деникен цитира мнението на Агрест за космическия произход на Баалбекската тераса, но не знае, че съществува релеф, изобразяващ през 1232 г. пр.н.е. в Египет транспортирането на статуя, тежка почти 900 тона. Между другото инж. Й. Естрин, кандидат на техническите науки, изказваше през 1973 г. в сп. „Знание-сила“ съжаление, че човечеството в днешно време е забравило тази техника на транспорт. В книгата „Търговия с фантазия“ западно-германският автор Петер Кол показва как авторите на тези „космофантазии“ боравят с фактите: Казанцев определя теглото на всеки каменен блок от Баалбекската тераса на около 1000 тона, Деникен — вече на 2000 тона. А съветският геолог д-р В. Авински изчисли през 1973 г. средното тегло на блоко-вете на 750 тона.
Нелогичността във възгледите на Деникен за извънземните същества е показана най-добре от специалиста по историческа астрономия д-р Зденек Хорски: „Мисля, че Деникен е стигнал до крайната граница на оценка на фактите, която издига днешното състояние до някаква абсолютна стойност, според която се измерва всичко. Това е пример за ходицентризъм: днешното състояние е център на всичко. Разбира се, по своите външни прояви космонавтиката няма да се развива толкова бързо, колкото автомобилизма. Но нека си представим, че примерно преди 70 години някой е използувал за аргумент факта, че в останките от стара цивилизация е намерил точно копие на автомобил, и то в някоя култура, която не е могла да познава автомобила. Днес бихме се смели на такова твърдение просто защото онова, което днес наричаме автомобил, е много различно от един форд от началото на нашия век… При това на Деникен е убягнало обстоятелството, че космонавтиката е още в пелени, че никой не може да знае как ще изглежда бордът на един космически кораб след 50–60 години. Основнте аргументи са наивни. Той казва: вижте, тук има такъв лост, тук има еди-какво си устройство, това е въздушната тръба на скафандъра и т. н. Деникен не е успял да се издигне над факта, че живее през 1970 г. и че нещата, които смята за абсолютни принципни белези на
