космонавтиката или историята на космонавтиката, за исторически абсолютно неизменни, всъщност са също толкова променливи по форма и по принцип, колкото и всички останали продукти на човешката техническа дейност.“
Деникен напълно отхвърля всякаква наука и всякакъв досегашен опит и знания. Той не им обръща внимание, защото не дават никакво доказателство в подкрепа на неговата хипотеза. „Предметите на научното изследване, свързани с извънземни посетители, не могат да бъдат правилно формулирани, ако се игнорира социалната същност на нашата и на хипотетично възможните други цивилизации — подчерта астрономът д-р Б. И. Пановкин в сп. «Земля и Вселенная» през 1973 г. — Ако който и да е предложен модел за извънземни посетители противоречи на нашите социални и исторически схващания, това е просто симптом за неправилността на изграждането на «модела», а не доказателство за «свежест на мисълта» и «новост» на виждането на даден проблем… Не е изключено един ден да формулираме съвсем научно и въпроса за възможността да бъдем посетени от космически цивилизации. Но очевидно това ще стане едва тогава, когато човечеството получи реални систематични научни (а може би и практически) познания. А хипотезата за гости от Космоса (в тази форма, в която се предлага на днешния читател) спада към категорията на модните научни митове.“
И Саган отхвърли няколко пъти изводите на Деникен. По принцип хипотезата за посещение от Космоса на нашата планета (т.е. за палеоконтакт) не е неоснователна. Както вече казахме, за по-малко от четвърт милиард години Слънцето обикаля центъра на Галактиката. Разбира се, по време на това вековно пътуване то среща различни звезди. Астрономите са изчислили, че за времето на своето съществуване Слънцето е могло да се приближи до почти 200 000 звезди на разстояние 10 и по-малко светлинни години. Не е изключено около някоя от тях да е имало развит живот и неговите представители да са посетили нашата система при максималното приближение. Търсенето на следи от тези евентуални посетители трябва да изхожда от открития, при чието изследване учените са изчерпали всички достъпни гледни точки и техники, или от открития, които по своята същност се отклоняват от известните земни форми. Подобно изследване не може да се направи от отделни писатели, а от комплексен по състав екип от специалисти. И на този въпрос трябва да се гледа като на научен проблем. Това означава, че не могат да се търсят само аргументи за доказване на някогашното пребиваване на небесни жители на Земята, а в същия анализ трябва добросъвестно да се включат и контрааргументите.
Такова пряко или косвено доказателство по-скоро ще открият археологическите, геоложките или географските експедиции, астрономите и историците при обикновеното изследване на Земята, по-вероятно на Луната или на някои други планети. И това ще бъде най-големият импулс за търсене на други следи, но може би дори ще трябва да насочим търсенето в съвсем друга насока.
Две студии за НЛО могат да послужат като пример за научна работа, насочена към обясняване на определен мит без оглед на това, дали резултатът ще доведе до неговото отричане, или доказване. Първата бе публикувана от проф. Уилям Маркович, физик от университета Маркет в американския щат Милуоки. „От дълги години се интересувам от космически кораби от гледна точка на физиката и механиката на небесните тела и публикувах метод за междузвездна навигация. След призива за ново изследване на НЛО реших да се върна към изучаване динамиката на космическите полети и да я сравня съссъобщенията за НЛО — писа той през есента на 1967 г. в сп. «Сайънс». — Аз ще се занимая най-напред с физиката на НЛО, т.е. с физическите закони, на които те се подчиняват. След това ще проуча случаите, в които законите на физиката не са в сила. Специално внимание заслужава въпросът, дали НЛО не се управляват от извънземни същества.“ Марковиц заявява, че ще изхожда от елементарните физически закони, механиката на небесните тела и специалната теория на относителността. За най-важни той смята следните точки:
1. Всяко действие задължително предизвиква същото по размер противодействие.
2. Всяка частица от Космоса привлича всяка друга частица със силата, правопропорционална на масата им и обратнопропорционална на квадрата от разстоянието между тях.
3. Енергията, материята и движението не се унищожават.
4. Нито едно материално тяло не може да се движи със скоростта на светлината, т.е. 300 000 км/сек.
Ако изхождаме от тези положения, става ясно, че големите космически кораби на неизвестните посетители могат да преодоляват огромните разстояния във Вселената само благодарение на съвършените двигатели, използуващи управляемата термоядрена реакция или потоци от излитащи фотони. За съжаление от визуалните н радарните наблюдения на НЛО специалистите получават данни само за ъгловия диаметър и ъгло-вата им скорост, а не абсолютни данни. Затова НЛО не могат да се изследват с помощта на физическите закони. Но някои свидетели твърдят, че били наблюдавали кацане на НЛО — звездолет на неизвестни същества. Това трябва да са били необикновено съвършени апарати — не са им били необходими стартови площадки и други съоръжения, както на нашите ракети. Ако са се движели с ядрен двигател, мястото на кацането би трябвало да е засегнато от температури около 85 000°С и от продукти на ядрено разпадане, колкото от една малка атомна бомба. Но след предполагаемите кацания на НЛО с космонавти не са установени никакви следи, напомнящи атомна експлозия. Ако извънземните цивилизация са открили антигравитационните сили, познатите закони на земното притегляне ще престанат да важат само в определени случаи. Но и тога-ва някои днешни принципи ще трябва да се запазят — това откритие не би могло да засегне закона за инерцията и набирането на скорост все пак ще изисква реакция. Понякога се го- вори, че развитите цивилизации владеят телепортацията (светкавично движение на материални предмети между планетите и звездите) и могат да създават силови полета за движение на своите звездолети … Марковиц отхвърля тези представи, но не отрича на колегите си правото да ги защищават. И накрая той пита: защо нито един член на екипажа на евентуалните НЛО не се е представил на някоя държавна или научна организация в света? Защо само лаици без държавнически или научен авторитет са влизали в контакт с тях? Защо при тези хиляди кацания и стартове на НЛО нито веднъж не е имало авария, поради която макар и само част от звездолета да е останала на Земята? Изключено е някоя държава да пази в тайна съобщенията за контакти с извънземни същества. Такива контакти могат само да издигнат престижа на страната.
„Няма да споря с никого, който, вярва че НЛО се управляват от извънземни същества — пише в заключение Марковиц. — Що се отнася до мен, докато някой не ми покаже посетител от Луната, от някоя друга планета на нашата Слънчева система или от друга звездна система, няма да повярвам, че сме били посетени от извънземни същества.“
Това е разсъждение на сериозен учен. Командуването на американската авиация, което беше обезпокоено от недостига на сведения за НЛО, възложи през 1966 г. на проф. Едуард Кондън от университета в Колорадо да направи подробно комплексно изследване на този въпрос. Кондън е физик, който през войната е участвувал в проектирането на атомната бомба, но няма нищо общо нито с армията, нито с летящите чинии или разните организации, които се занимават полуаматьорски с този въпрос в САЩ. Той е учен с международна известност, който няма да допусне мнението му да бъде повлияно и от най- големите авторитети. Кондън включи в проекта „Колорадо“ около стотина специалисти — физици, математици, биолози, метеоролози, психолози … Той подбра изключително цивилни учени, без контакти с армията и разните „уфологични“ дружества. Армията предостави на разположение на тази група всичките си документи, включително и най-секретните рапорти.
Цялата работа завърши през есента на 1968 г. и струва половин милион долара. По-късно Кондън публикува пълния текст на доклада от 1500 страници. От него става ясно, че 90 на сто от наблюдаваните НЛО могат да се обяснят по естествен начин. Остава една десета, за която засега няма по-точно обяснение — може би поради несъвършенството на науката. Представителите на комисията на Кондън изказаха през януари 1969 г. на пресконференция становището, че (според агенция Ройтер) „няма никакви доказателства, които да дават основания за научно предположение, че НЛО са от извънземен произход“.
Но двама от работниците над проекта „Колорадо“ отказаха да подпишат заключителния доклад. Един от заместниците на Кондън, физикът д-р Дейвид Сандърс, заявява на пресконференцията, че стигнал до заключението, че „НЛО призхождат от други светове“. По-късно той издаде книга, в която критикува резултатите на Кондън като ненаучни. Причините за убеждението си, че НЛО са от извънземен произход, той обяснява с това, че Кондън не е успял да разреши някои от случаите или очевидно ги е избягнал. Така спорът за НЛО продължи. Докато нашите знания не преодолеят 10-те процента явления, необяснени от
