Ясно е, че търсенето ще се насочи към звездите от клас F, G и К. Засега астрономите имат пълен техен списък само на разстояние няколко десетки светлинни години. Това е по-малко от една хилядна от подлежащите на изследване обекти. Затова първата крачка към целта е съставянето на списъци на всички звезди приблизително до 15 величина, групирани спо-ред спектралните класове, които са на разстояние около 1000 светлинни години. Това „картографиране“ на небето може да започне още в периода на проектирането и строежа на първата серия антени от „Циклоп“. Строежът на цялата система ще продължи 10–25 години. Щом бъдат пуснати в експлоатация първите редици от радиотелескопп, може да започне изследването на най-близките звезди. С времето ще можем да проникваме все по-дълбоко във Вселената. В началото може да се очаква, че за една година ще „чуваме“ излъчванията на около 15 000 звезди, на всяка от които ще посвещаваме 2000 секунди, т.е. малко повече от половин час. След 10 години станцията ще бъде много по-чувствителна. Струва си да се помисли за ново „прослушване“ на изследваните вече звезди. След първите две изследователски акции ще получим представа за обектите на разстояние 500–700 светлинни години.
След завършването си съоръжението „Циклоп“ ще може да изследва обекти, отдалечени на 1000 светлинни години. През този етап системата може да изпраща сигнали от Земята, след което можем да се връщаме в определено време към отделните звезди и да наблюдаваме дали не са реагирали по някакъв начни. Ако не получим никакъв отговор, ще бъде необходимо да се преразгледа цялата концепция на търсенето. Ще бъде рано да се отказваме, трябва да продължим. Освен това както търсещото, така и сигналното устройство на „Циклоп“ ще бъде автоматизирано. Очевидно е, че ще бъде по-добре, ако на земната повърхност съществуват няколко таки-ва гигантски станции, предаващи и приемащи сигнали, и ако техните действия са координирани в световен мащаб.
Дали не съществува някаква „естествена адресна книга“, която би ни улеснила в търсенето на космически съседи? Проф. Джошуа Ледърбърг, световноизвестен специалист по генетика, допуска съществуването на някаква проста и единствена точка в Галактиката, към която биха се насочвали погледите на всички цивилизации, независимо от това, къде живеят те. Той смята, че тази магическа точка може да бъде центърът на Галактиката. Авторите на проекта „Циклоп“ разгърнаха тази мисъл. Или някаква развита култура излъчва определен всепосочен сигнал от центъра на Млечния път, или центърът на Галактиката представлява своеобразна информационна централа, до която се изпращат или от която се приемат сигналите на цивилизацията. „Ако действително съществува галактическа общност на културите, т.е. общество, от което може да се очаква собствена култура, появява се възможността неговият живот да е по-дълъг от 1000 години. Гордостта от конфронтацията с тази развита общност и участието в нейните дълговременни цели биха могли да дадат нови измерения на собствения ни живот, мащаби, които никой човек не може да си представи.“
Горки приема
Съветските радиоастрономи правят опити за улавянето на сигнали от извънземни цивилизации още от есента на 1968 г. Център на този проект е Радиофизическият институт към университета в Горки. Негов директор е световноизвестният радиоастроном проф. Троицки, председател на комисията по извънземни цивилизации със седалище в Бюракан. Под негово ръководство съветските специалисти осъществиха радиолокацията на Луната и планетите; в Горки приемаха и радиоотраженията на балонния спътник „Ехо“, изпратен от Джодрьл Банк. Въпреки че днес е технически възможно да се построи предавател, чиито сигнали да стигат до разумни същества, отдалечени от нас на 1000 светлинни години, „засега очевидно можем да провеждаме много по-евтина програма, т.е. приемане и търсене на сигнали. Това е достъпно за всяка обсерватория — писа проф. Троицки в сп. «Авиация и космонавтика». — Що се отнася до изпращането на сигнали, такава задача изисква държавно решение.“
Началният експеримент започва на пръв поглед твърде скромно — с радиотелескоп с диаметър на огледалото 15 м. Авторите изхождат от интересна концепция за търсенето на извънземни изкуствени сигнали, предложена от известните учени Котелников и Сифоров. Те смятат, че от гледна точка на времето, енергията и крайният резултат е по-целесъобразно да се „слушат“ една след друга избраните звезди, отколкото да се търси из цялото небе. Да приемем, че неизвестните цивилизации използуват предаватели с мощност 60 000 квт. и антена с площ 1000 кв.км — така разсъждават двамата специалисти. Ако искаме „да слушаме“ по три секунди всяка от десетте милиона звезди, които ни заобикалят на разстояние от 1000 светлинни години, за проучването на всички обекти ще ни трябва една година. Трисекундните интервали обаче ни дават голяма надежда за успех. Да предположим тогава, че всяка звезда има около 100 такива предавателя — ако всеки от тях работи 3 секунди, това прави 300 секунди за година. Много е вероятно далечните разумни същества да разпределят равномерно излъчванията — да речем, 30 предавания в година. Впрочем излъчващата програма ще изисква около 1 процент от сегашното целогодишно земно производство на енергия. За да можем за година да уловим поне едно излъчване на тези цивилизации, трябва да имаме 100 000 търсещи системи. Ако от десетте милиона звезди на разстояние 1000 светлинни години изпращат сигнали в пространството само 100 цивилизации, всяка със 100 предавателя, за контакта с една звезда ще са ни достатъчни 1000 приемащи пункта. Ако намалим разстоянието, на което търсим нашите развити съседи, на 100 светлинни години, в зоната остават само 10 хиляди звезди и търсенето вече е по силите на една отделна държава. При това, естествено, трябва да се изследват само най-надеждните звезди.
Групата на Троицки изгражда върху тези предположения своята програма за търсене. Разбира се, никой не знае на каква вълна могат да излъчват търсените цивилизации. Затова горкиевските радиоастрономи трябва да изследват ред честоти на сантиметрови и дециметрови вълни. За изпълнението на задачата радиотелескопът трябва да улавя по-широка честота на вълната, например не точно 32 см, а 32 см плюс части от милиметъра над и под тая вълна. След това специални тесно-лентови филтри ще разлагат приетите сигнали на отделни зони. Инженерите и техниците, ръководени от инж. Л. И. Герщейн, конструираха такъв филтър. В приемащата апаратура се монтират 25 филтъра, което значи, че теоретически могат да се приемат едновременно 25 послания на 25 дължини на вълната. Радиотелескопът, който е толкова чувствителен, че може да регистрира запалване на свещ на разстояние няколко десетки хиляди километра, е монтиран на висока кула. Контролният център, обзаведен със специална апаратура, е на 300 м от звукоуловителната чаша. По стените на залата има 25 светещи полета — за всеки филтър по едно.
„Да започнем“ — казва д-р А. М. Стародубцев, ръководителят на експеримента. Шилев, заместникът му, превключва антенния вълновод на параметричния шумоусилвател. В това време са регистрирани параметрите на Слънцето — апаратурата ще бъде изпробвана върху неговото излъчване. Всичко е на-ред. Първата съветска специална апаратура за търсене на сигнали от извънземни цивилизации работи безупречно!
Започва „прослушването“ на ета от Пастир! Тази звезда е отдалечена от нас на 44,7 светлинни години. Шестнадесети октомври 1968 г., 7,05 часа московско време. В 7,30 часа чашата на радиотелескопа се обръща към бета от Ловджийските кучета. А в 8,00 — към ро от Косите на Вероника. Първи канал, втори, трети, четвърти… Никакви признаци на живот! Разбира се, това не може да отчае астрономите.
През нощта на 21 срещу 22 октомври те повтарят старата програма на Дрейк. Но докато американският телескоп е работил на вълна 21 см, съветските учени използуват 32 см. В 23,00 часа се насочват към тау от Кит. Първи канал, втори, трети, четвърти… Никакви признаци на живот! Девети, десети, единайсети, дванайсети — сигнал!!!
Стародубцев посяга към телефона. Трябва да повика Троицки. Но след малко оставя слушалката. Ами ако това са някакви сигнали със земен произход или в апаратурате има грешка? Нали и Дрейк беше засякъл някакви тайни военни радиостанции! Стародубцев нарежда: „Веднага отклонете радиотелескопа от звездата!“ — Сигналът остава — сигурен знак, че тау от Кит няма нищо общо с него. — „Изключете антената!“ Сигналът пак остава. Значи повредата е някъде в приемната апаратура, най-вероятно в 12 филтър. Дефектът е отстранен, но тау от Кит мълчи. В 23,30 ч. радиотелескопът изследва друг обект — епсилон от Еридан, също обект на Дрейк. И отново повреда, този път в петнайсети канал.
През декември 1968 г., а след това и през февруари 1969 година горкиевските радиоастрономи изследват избраните обекти — 10 звезди от клас G, т.е. подобни на Слънцето, на разстояние 10–60 светлинни години от нас, и една мъглявина. Те търсят сигнали на вълните около 30 см, а опитват и
