класическата вълна на Кокони и Морисън — 21 см. Осъществени са над 60 петнайсетминутни релации. Резултатът? Евентуалните цивилизации, обитаващи сферата на проследените звезди, не излъчват никакви сигнали на изследваните вълни.
Разбира се, това е отчайващо. Но никой не мисли, че още първите експерименти ще доведат до установяване на контакт… Може далечните развити светове вече да са установили контакт помежду си, както предположи Ефремов в научнофантастичния си роман „Мъглявината на Андромеда“. Естествено, възможно е да се уловят и такива релации. Но изчисленията на редица специалисти показват, че съществува много малка вероятност да се открият такива канали… Троицки предпочита търсенето на импулсно космическо излъчване. „Не е изключено от космическото пространство да пристигат къси, по твърде мощни импулси.“ Техен източник могат да бъдат предаватели на суперцивилизация. Улавянето на радиоимпулси, които траят само няколко секунди, а при това могат да обхващат информацията на 1000 земни библиотеки, е необикновено трудно. Освен това в търсенето трябва да вземат участие едновременно няколко обсерватории — от една страна, за да се изключат радиоизбухвания от естествен произход, а от друга страна — за да могат с обща триангулация да определят мястото, от което произхождат сигналите.
Докато Стародубцев със своя колектив търпеливо „прослуша“ десетки звезди, Троицки обмисля програмата за търсене на импулсни сигнали, които могат да бъдат резултат от астроинженерната дейност на други цивилизации. Най-добре би било импулсите да се улавят на вълни с дължина 50, 30 и 16 см. И понеже такава задача ще бъде трудна за една обсерватория, той осигурива сътрудничество с други обсерватории. Колкото по-голямо е разстоянието между изследователските пунктове, с толкова по-голяма точност може да се определи мястото на далечните небесни предаватели. През март 1970 г. радиотелескопите в Зименки и в Карадаг в Крим, отдалечени един от друг на 1500 км, ловят едновременно импулси според обща програма за наблюдение, но отново без резултат. От 1 септември до 30 ноември в това изследване взимат участие още две далечни станции — в Мурманск и в Усурийск, Източен Сибир. Този път са регистрирани определени сигнали. За съжаление анализът показва, че източникът не е предавател на далечни космически съседи, а нашата собствена атмосфера, възбудена от слънчевата активност.
Колективът на Троицки не се предава и продължава изследването на непознати сигнали. Както от множеството звезди на небето е необходимо да се отделят тези, на които не може да има живот, така трябва да бъде „картографиран“ и „радиооркестърът“ на Вселената и точно да бъде определено всяко негово естествено излъчване.
Среща в небето
На 6 октомври 1971 г. в Бюракан започва първият съветско-американски симпозиум по проблемите на връзките с извънземни цивилизации. Според акад. В. А. Амбарцумян съществуват много сериозни доводи за задълбочено изследване на този проблем. Той изброява редица предпоставки. Радиоастро-номията е постигнала гигантско развитие. Тя вече може да приема и много слаби сигнали от отдалечени източници, и то на почти всички честоти. Кибернетиката и теорията на информацията са достигнали такова равнище, че могат успешно да решат проблемите на различните видове контакти между цивилизациите и на начините за тяхното взаимно повикване, дори и да нямат договорен код. Биологията обясни много от загадките на живата материя, а това е предпоставка за създаването на представи за различии непознати форми на живот. И накрая — космонавтиката помага да се разберат възникването и развоят на Луната, планетите и Слънчевата система.
„Благодарение на това се създаде ситуация, в която обсъждането на въпроса за извънземните цивилизации може да има удовлетворителен резултат. И ако нашите дискусии поне спомогнат за по-доброто разбиране на пътищата, които могат да водят към развитие в тази важна област, времето, прекарано тук, няма да бъде загубено…“
В новата сграда за конференции са се събрали редица учени с голям опит в търсенето на извънземни цивилизации. Американската наука е представена от световноизвестните специалисти.
Радиоастрономия — Б. БЪРК
Радиоастрономия — Ф.Д. ДРЕЙК
Теоретична физика — Ф. ДАЙСЪН
История — К. ФЛАНЪРИ
Теоретична астрофизика — Т. ГОУЛД
Радиоастрономия — Д. ХИЙШЪН
Радиоастрономия — С. фон ХЬОРНЕР
Неврофизиология — Д. X. ХЮБЪЛ
Радиоастрономия — К. КЕЛЪРМАН
История — Б. МАКНИЙЛ
Кибернетика — М. МИНСКИ
Теоретична физика — Ф. МОРИСЪН
Електроника — Б. М. ОЛИВЪР
Екзобиология — К. САГАН
Молекулярна биология — Л. ОРГЪЛ
Физика — Дж. Р. ПЛАТ
Вирусология — Г. СТЕНТ
Физика — С. ТАУНС
Сред 32-мата съветски учени повечето са представители на физико-математическите науки:
Астрофизика — Л. М. ГИНДИЛИС
Теоретична физика — В. Л. ГИНЗБУРГ
Електроника — Й. К. ХОДАРЬОВ
Радиоастрономия — С. А. КАПЛАН
Астрофизика — Н. С. КАРДАШОВ
Радиоастрономия — В. И. МОРОЗ
Ексобиология — Л. М. МУХИН
Радиоастрономия — Й. Н. ПАРИЙСКИ
Радиоелектроника — Н. Т. ПЕТРОВИЧ
Радиоелектроника — В. И. СИФОРОВ
Теоретична физика — Й. С. ШКЛОВСКИ
Радиоастрономия — В. С. ТРОИЦКИ
От другите страни поканата приеха:
Англия, молекулярна биология — сър ФРАНСИС КРИК
Канада, антропология — РИЧАРД Б. ЛИЙ
Унгария, теоретична физика — ГЕОРГ МАРКС
Чехословакия, аеродинамика — РУДОЛФ ПЕШЕК — инициаторът на международната среща по проблемите на извънземните цивилизации.
Домакините са представени от Д. А. АМБАРЦУМЯН и неговите сътрудници.
Срещата е на достатъчно високо ниво на квалификация, за да може да обсъди редица научни, технически и обществени въпроси във връзка с хипотетичните далечни светове. И все пак същевременно тя е по-малко авторитетна, отколкото е необходимо, за да могат нейните крайни изводи да се включат в реда от срещи на държавниците, които биха ги подкрепили материално. Но всичко с времето си.
Първата голяма дискусия е посветена на класическите въпроси за съществуването на планети около други слънца. „Необходимо е да знаем как са възникнали звездите и планетите! — напомня проф. Т. Гоулд. — Успяхме да проучим звездите по-основно, защото познаваме различните им стадии на развитие. Що се отнася до планетните звезди, можем да ги изследваме само в нашата Слънчева система — а процесът на тяхното развитие вече е приключил. Щом създадем цялостна теория за възникването на планетите, ще стане ясно дали тяхната поява е закономерност, или пък нашата система е изключение. Твърде вероятно е планетите от типа на Земята да са се зародили от струпвания на твърди частици.“
Амбарцумян отхвърля тази хипотеза. Той смята, че дока-зателство против това е например разпадането
