— Не, не ти Поуъл. Остави оръжието си и иди да се разходиш. Ти също, Мейси. Това тук ще се реши между Спенсър и Кинг, един на един.
— Хок, ти трябва да си откачил — каза Мейси.
— Хок, какво правиш, по дяволите? — рече Пауърс.
— Излизай, Мейси — рече Хок. — Двамата с Поуъл оставете пистолетите си на масичката и излезте оттук.
— Хок, за бога — рече Пауърс.
— Направете каквото ви казвам — рече Хок, — иначе знаете, че ще ви убия.
Мейси и Поуъл сложиха пистолетите си на масата и тръгнаха към външната врата.
— Какво става тука, по дяволите — рече Пауърс. Сега цветът на лицето му бе поизбледнял, а гласът му бе скочил с една октава. — Не слушайте заповедите на тоя шибан негър, слушайте какво ви заповядвам аз.
— Расово оскърбление — обърна се Хок към мене.
— Това е грозно — казах аз. — Грозни приказки.
— Мейси — рече Пауърс, — повикай ченгетата, когато излезеш. Чуваш ли, Мейси, повикай ченгетата. Ще ме убият. Тоя луд негър иска да ме убие.
Мейси и Поуъл излязоха и затвориха вратата. Сега Пауърс повиши глас:
— Мейси, по дяволите, Мейси.
— Няма ги, Кинг, заминаха — рече Хок. — Време е сега да свършиш със Спенсър, така както беше започнал.
— Аз нямам пистолет. Ти знаеш това, Хок. Аз никога не нося оръжие. Дай ми пистолета на Мейси.
— Никакви пистолети, Кинг. Просто го набий хубаво, както беше започнал преди.
Хок пъхна пистолета под сакато си и се облегна на вратата, скръстил ръце. Лъскавото му абаносово лице беше безизразно. Пауърс, вече станал, отстъпи две крачки назад.
— Хей, чакай малко, виж какво, Хок, ти знаеш, че аз не мога да продължа сам срещу Спенсър. Не знам дори дали и ти би могъл. Искам да кажа, че така не е честно, разбираш ли. Искам да кажа, че това не е начинът, по който работя аз.
Лицето на Хок беше празно. Харви Шепърд стана от канапето, замахна аматьорски, описвайки широк кръг из стаята, и нанесе на Пауърс зашеметяващ удар с дясната ръка. Ударът попадна високо, отстрани в главата на Пауърс, близо до дясното му ухо и го зашемети. В същото време вероятно Шепърд си счупи едно от кокалчетата на ръката. Глупаво е да удариш някой по този начин, но изглежда, че на Харви това не му правеше впечатление. Той налетя отново срещу Пауърс като го удари с лявата ръка по лицето и го събори на пода. Пауърс се сборичка да се докопа до двата пистолета на масата, докато Шепърд се опитваше да го ритне. Аз се изпречих между него и пистолетите, при което той се хвърли напред и ме захапа за десния прасец.
— Господи — казах аз, наведох се и го изправих на крака.
Той посегна да забие двете си ръце в лицето ми и аз го извъртях, за да го отстраня от себе си и го блъснах силно в стената. Шепърд тръгна отново към него и аз протегнах ръка и казах:
— Достатъчно.
Шепърд продължи да напира и трябваше да го хвана за рамото и да го отблъсна назад. Той продължи да напира насреща ми.
— Недей, Харви — обади се Пам Шепърд от канапето.
Шепърд спря да напира и се обърна към нея.
— Господи — рече той и отиде и седна на канапето до нея. Обгърна я непохватно с ръце и тя се облегна на него, малко схванато, но без да се съпротивлява.
Сюзън стана и отиде при Хок, сложи ръце на раменете му и като се повдигна на пръсти, за да го достигне, го целуна по устата.
— Защо не го направи, Хок? Знаех, че няма да го направиш, но не знам защо.
Хок сви рамене.
— Аз и твоят човек много си приличаме. Вече ти го казах веднъж. Няма останали кой знае колко много такива като нас, мъже като стария Спенсър и мен. Ако си беше отишъл, щеше да има един по-малко. Щеше да ми липсва. А освен това, му бях задължен за нещо от тази сутрин.
— Ти пак не би го направил — рече Сюзън. — Дори и да не те беше предупредил за полицията.
— Не бъди толкова сигурна, скъпа. Правил съм го неведнъж досега.
— Както и да е, драги — обърна се Хок към мен, — сега сме квит. Между другото — Хок погледна назад към Сюзън и се усмихна, — Пауърс има отвратителна уста, но никога не е ругал така пред жени. Той пристъпи напред, сложи пистолета ми на масата, вдигна пистолетите на Мейси и Поуъл и излезе. — До скоро — каза от вратата и замина.
Погледнах към Пауърс.
— Мисля, че те хванахме в опит за предумишлено убийство, Кинг. Това няма да ти помогне да изгладиш онази неприятност, в която вече си се забъркал в Бостън, нали.
— Майната ти — рече Пауърс, отпусна краката си и се свлече на пода, където остана да седи неподвижно.
— Хок беше прав, Кинг — рекох аз. — Никой не си пада по мръсотии.
Информация за текста
© 1976 Робърт Б. Паркър
© 1992 Валентин Кръстев, превод от английски
Robert B. Parker
Promised Land, 1976
Сканиране: Светослав Иванов, 2008
Разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Издание:
Робърт Б. Паркър. Обетована земя
Превод: Валентин Кръстев, 1992 г.
Редактор: Г. Димитрова
Американска, първо издание.
Дадена за набор на 19. X. 1992 г. Излязла от печат на 16. XII. 1992 г. Формат 56/84/16. 14 печ. коли
Печат ДФ „Балканпрес“
АНД 22
ISBN 954-8271-01-Х
Robert В. Parker. Promised Land
Dell Publishing, 1976
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8932]
Последна редакция: 2008-08-25 20:39:50
1
сексизъм — дискриминация на жените (при приемане на работа и т.н), презрително отношение към жената (Бел. прев.)
