Ейприл бавно кимна. После отвори средното чекмедже на бюрото си и извади оттам един револвер 22- ри калибър. Приличаше на колт. Тя го насочи към мен.
— Когато всичко друго се провали… — започнах.
— Копеле — прекъсна ме тя. — Мръсно копеле. Не искаше да спреш, нали?
— Не — отвърнах.
— И защо?
— Защото исках да те спася — отговорих.
Ейприл се засмя, макар че нямаше нищо смешно.
— От проваления ми живот? — попита тя.
— Не постигнах голям успех — признах.
— Аз точно това исках. Това беше моята свобода. Моят шанс в живота. Пари. Власт. Свобода от мъжете.
— Хубава мисъл — отвърнах.
— Все още мога да успея.
Поклатих глава.
— Не. Вече си повредена.
— Повредена съм от мъжете — каза тя. — Това беше моят шанс да се отърва от вас, копелета такива.
— Но нямаше как да го направиш без мъже. Всичко, което си постигнала, дължиш на секса с мъже. Не можеш да се справиш сама.
— Мога. Мога да те убия. Мога да се върна в Ню Йорк. Мога да се сдобря с мисис Ътли. Мога да се справя.
Поклатих глава.
— Не знам дали наистина можеш да ме убиеш — отвърнах. — Ако го направиш, Хоук ще убие теб. А ако не ме убиеш и се върнеш в Ню Йорк, и мисис Ътли повярва на твоята версия, в което се съмнявам, ще продължаваш да носиш товара на миналото си. Ще се наложи да намериш нов Лайънел или нов Оли. Предполагам, че ще се обърнеш към Брукс Денучи.
Ейприл вдигна револвера и го насочи към мен. Не направих нищо.
— Да ви го начукам на всичките — каза тя, пъхна револвера в устата си и натисна спусъка.
Тялото й отскочи първо назад, после напред, както беше станало с Оли. После тя рухна върху малкото писалище и замря. Отидох да й проверя пулса. Беше слаб. Куршумът не беше излязъл от главата й, значи беше рикоширал вътре. Нямаше смисъл да викам линейка. Тя вече беше мъртва според всички показатели, които имаха значение. Стоях до нея, притиснал ръка към гърлото й, докато не усетих как пулсът й се поколебава и спира. После останах още малко. В стаята беше нетърпимо тихо. Чувах собственото си дишане. Накрая я погалих по врата, обърнах се, излязох от стаята, слязох по стълбите и затворих вратата на къщата зад гърба си.
Когато стигнах до колата на Хоук, посочих към багажника. Той го отвори отвътре. Съблякох си якето, свалих си бронираната жилетка, хвърлих я в багажника, затворих и влязох в колата.
— Мъртва ли е? — попита Хоук. — Да.
— Ти направи каквото можа — каза той.
— Не беше достатъчно — възразих аз.
— Понякога не е — съгласи се Хоук.
Информация за текста
© 2006 Робърт Б. Паркър
© 2007 Богдан Русев, превод от английски
Robert B. Parker
Hundred-Dollar Baby, 2006
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Издание:
Робърт Паркър. Момиче за сто долара
Обсидиан, София, 2007
Американска. Първо издание
Превод Богдан Русев
Редактор Матуша Бенатова
Худ. оформление Николай Пекарев
Техн. редактор Людмил Томов
Коректор Петя Калевска
Формат 84?108/32. Печатни коли 16. Цена 10 лв.
Печат и подвързия: „Инвестпрес“ АД, София
ISBN: 978-954-769-156-8
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9242]
Последна редакция: 2008-09-18 09:57:53
1
Марка американски автомобили, произвеждани от Тойота. — Б.е.р.
2
Играч в бейзбола, посрещащ топката (англ.). Б.е.р.
3
Известна верига книжарници в Северна Америка. — Б.е.р.
4
Закрит търговски център (англ.). — Б.е.р.
5
???
