— Ето я думата — обадих се.
— Да — каза Сюзън. — Нали те предупредих? Всичко, което е постигнала в живота си, е спечелено с помощта на мъже, които е прелъстила, включително и теб самия.
— „Прелъстила“ е метафорично казано, нали? — уточних.
— Да. Прелъстяването невинаги е сексуално. Но освен това мъжете са виновни и за всичко лошо, което й се е случило в живота.
— В действителност ли?
— В това, което тя смята за действителност — отвърна Сюзън. — Начинът, по който хората възприемат света, невинаги съвпада с емпиричната реалност.
— Емпиричната реалност — повторих.
— Не забравяй за докторската степен от Харвард — каза Сюзън. — Тази идея с веригата „Момичето мечта“ например ми се струва идеална илюстрация на положението й.
— За нея това е единственият начин да стане независима от мъжете — казах. — Но за да го направи, зависи от мъже.
— Прехвърлила се е от Лайънел на Оли, после на теб, а после пак на Лайънел. Предполагам, че и ти, а може би и Хоук седите на резервната скамейка в очакване на момента, в който обстоятелствата и собствената й амбивалентна природа не я принудят да се откаже от Лайънел.
— И това ще се случи? — попитах.
— Трудно е да се предвиди със сигурност — отвърна Сюзън. — Психоаналитиците са най-добри впоследствие, когато трябва да се обясни случилото се.
— А можеш ли да направиш логично предположение? — настоях.
— Природата й ще надделее — каза Сюзън.
— Някаква идея как мога да я спася?
— Може би вече не може да бъде спасена — отвърна Сюзън.
— Знам — казах аз.
— Този модел на поведение е вкореняван в душата й цял живот.
— Психоаналитиците не казват „душа“ — възразих.
— Не казвай на никого — отвърна Сюзън. — Кога си идваш?
— Утре или вдругиден — обещах. — А какво стана със секса по телефона, който спомена?
— Все е по-добре от нищо — каза тя.
60
Бях на задната седалка на един кадилак с Арни Фишър, а колата бавно се движеше през Сентръл Парк. Между нас и шофьора имаше стъклена бариера. В парка имаше хора, които тичаха за здраве. Дърветата започваха да напълват. Следващата седмица започваше бейзболният сезон. Светът се съживяваше.
— Корсети ми каза, че искаш да поговорим на четири очи.
— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?
— Зависи — отвърна Арни.
— От какво?
— На първо място Брукс трябва да одобри всичко, което правя.
— Той или баща му?
— Баща му е в затвора — напомни Арни.
— Честно? — казах аз.
— Така че Брукс върти бизнеса.
— Да бе — възразих. — Брукс не може да завърти и пумпал, ако ще от това да зависи животът му.
— Честно? — каза Арни.
— Старият продължава да управлява всичко чрез теб — казах аз.
Арни сви рамене.
— И какво, ако е така?
— Какво смяташ да правиш с Ейприл Кайл?
Арни се ухили.
— Доста си нахакан за провинциалист.
— Откакто спечелихме бейзболното първенство — обясних. — Все още ли се интересуваш от проекта „Момичето мечта“?
— А ти от какво се интересуваш?
— От Ейприл Кайл.
— Само това?
— Аха.
Арни бавно кимна.
— Корсети каза, че си стабилен. Не отвърнах нищо.
Арни продължи да кима на себе си. После заяви:
— Идеята ни харесва.
— Идеята за „Момичето мечта“? — Да.
— Дори след като ченгетата започнаха да се въртят около нея?
— Очакваме развитие в тази посока — отвърна Арни. — Това не е достатъчно сериозен проблем, че да провали целия проект.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не сме доволни от екипа — отвърна Арни. — Момичето не изглежда толкова умно. А мъжът е мръсен пор.
— А, значи познаваш Лайънел — казах аз. Арни се ухили.
— Познавам много като него. Надали са и наполовина толкова умни, колкото си мислят. Думата им не струва нищо. Когато стане напечено, ще те продадат за една бира.
— Можем да работим с другата жена — продължи той. — Но тя не участва.
— Защо просто не вземете идеята и не го направите сами? — предложих.
— Можем — отвърна Арни. — Но работата е там, че ние по принцип не се занимаваме с проституция. Дайън не одобрява този бизнес. Но проектът ни пада от небето. Така че все още мислим. Ако започнем, ще трябва да започнем от нула. А имаме по-добри неща, с които да се захванем.
— Как изобщо се свързаха с вас?
Арни се усмихна.
— Чрез Брукс.
— Ясно — отвърнах. — А той откъде ги познава?
— Познава Фарнсуърт от „Алънуд“.
— Брукс е бил в затвора?
— Ако може да се каже така — отвърна Арни. — Лежа шест месеца и гледа телевизия.
— Значи Брукс харесва идеята?
— Брукс иска да стане играч.
— Гените сякаш отслабват, нали? — отвърнах. — С всяко следващо поколение.
— Той не е Дайън — отвърна Арни. — Но е синът на Дайън. Така че се грижим за него.
— Значи няма значение дали на него му харесва проекта?
— Не особено — каза Арни.
— И ако Патриша Ътли не участва, няма да стане?
— Може би ще се съгласим, ако някой от нашите хора го управлява — отвърна Арни.
Кимнах и попитах:
— Имате ли хора, които разбират от проституция?
— Мацката и Лайънел могат да отговарят за това — обясни Арни. — Нашият човек ще отговаря за финансите.
— Какво се разбрахте последно с тях двамата?
— Те ще ни се обадят — отвърна той. — Защо се интересуваш от Ейприл Кайл?
