7
Стоях до прозореца в офиса и гледах към Бъркли Стрийт. През целия януари беше валяло и покрай бордюрите се издигаха преспи сняг. Тротоарите не бяха съвсем почистени, а снегорините допълнително затрудняваха движението. И все пак слънцето светеше ярко и някои от младите жени от големите застрахователни компании бяха излезли за ранен обяд.
Един голям кадилак отби и спря пред сградата, в която беше моят офис, на ъгъла с Бойлстън Стрийт. Тай-Боп излезе отзад и отвори вратата откъм шофьора. Тони Маркъс — с палто от туид с кожена яка — излезе от колата и внимателно прекоси снега, за да влезе в сградата. Кадилакът потегли. Сигурно караше Джуниър, стига мястото на шофьора да беше достатъчно широко.
Докато се качат, вече бях седнал зад бюрото. Отворих страничното чекмедже, където държах резервен пистолет. Тай-Боп отвори вратата и Тони Маркъс влезе.
— Спенсър — каза той.
— Тони — казах аз.
Тони внимателно закачи палтото си, взе стол и седна, като повдигна панталоните си, за да не смачка ръба. Тай-Боп се подпря на прага — беше с шапка, нахлупена накриво над сплетената на тънки плитчици коса. Беше облечен с провиснали джинси и зимно яке с емблемата на „Филаделфия 76“, под което се виждаше тениска. Изглеждаше на около двайсет и приличаше на всеки друг комично облечен почитател на гангста рап, с тази разлика, че можеше да простреля човек в окото от петдесет метра. В лявото или в дясното.
— Как е семейството? — попитах Тони.
Той сви рамене.
— Предполагам, че зет ти вече не е в Маршпорт — продължих.
— И двамата знаехме, че няма да се задържи — отвърна Тони.
— Добре ли е дъщеря ти?
— Не е по-зле — отвърна Тони. — Но и ти не притисна зет ми в Маршпорт — отбеляза той.
— Нямаше причина да го правя.
Тони смени темата.
— Какъв ти е проблемът с Оли Демарс?
— Две от неговите момчета тормозеха моя позната — обясних. — Ние с Хоук ги помолихме да престанат.
— Ейприл Кайл — каза Тони.
Кимнах.
— Оли не е човек, който ще се откаже лесно — заяви Тони.
— Той ми обясни, че в случая му плащат да го прави, така че чака по-нататъшни инструкции от работодателя си.
— Каза ли кой е работодателят? — попита Тони.
— Не знае кой е.
Тони се намръщи.
— Получавал инструкциите с анонимно телефонно обаждане — продължих аз. — А парите с анонимен банков превод.
— Как така се получават анонимни банкови преводи? — поинтересува се Тони.
— Оли отказа да изясни този въпрос — отвърнах.
— Може би с офшорна сметка — предположи Тони.
— Може би.
Тони се облегна на стола и сплете пръсти пред гърдите си. Беше среден на ръст, чернокож, с отпуснат врат, скромна афроприческа и гъсти мустаци. Дрехите му сигурно струваха повече от няколкото коли, които бях карал. Изглеждаше преуспяващ и омекнал. И в действителност беше повече от преуспяващ. Но изобщо не беше омекнал. Точно както и Хоук, можеше веднага да си върне обноските на чернокож от гетото, ако се наложи.
— Към бизнеса с проститутките има два подхода — започна той. — Можеш да търсиш количество — много проститутки, които работят с по десет, дванайсет клиенти на ден. А можеш да търсиш и качество. В такъв случай им се плаща на ден.
— Но по много — предположих. Тони кимна и продължи:
— Както знаеш, аз винаги съм смятал, че проституцията е бизнесът на чернокожите.
— Обичам хората, които се гордеят с расата си — отбелязах.
Тони се усмихна.
— Ако човек не пази традициите на рода си, какво друго му остава?
— Пари — казах аз. — Власт. Жени, отлежало уиски и Тай-Боп, за да застрелва хората, които не ти харесват. Коли, дрехи, оръжия…
Тони се усмихна и вдигна ръка, за да ме прекъсне.
— Добре де, може би традициите на рода не са всичко в живота.
— Но може би това, че управляваш половината град, е нещо.
— Само половината — напомни Тони.
— Засега — казах аз. — И това няма нищо общо с традициите на рода.
— Общо взето, аз собственоръчно организирах цялата проституция в града — обясни Тони. — Контролирам изкъсо бизнеса с количеството, но съм установил, че бизнесът с качеството изисква прекалено много усилия и вложения, така че съм оставил качествените проститутки да си го въртят сами, като ми плащат разумна такса.
Кимнах. Погледнах към Тай-Боп, който продължаваше да се подпира на стената до вратата. Бях забелязал, че Тай-Боп почти не говори. Както обикновено, той леко се поклащаше в ритъма на някаква музика, която никой друг не чуваше. Не даваше признаци, че изобщо чува разговора ни.
— Ейприл също ли ти плаща? — попитах.
— Естествено. Тя може да го потвърди. Плаща за правото да върти бизнес в града — каза Тони. — Но не толкова, че да няма печалба. Имам интерес те да останат в бизнеса.
— А ако не платят?
— Ще изпратя някого — отвърна Тони.
— А ако там сме аз и Хоук?
— Сигурно ще изпратя повече хора — каза Тони. — Но това не е важно. Тя винаги си плаща навреме.
Не отговорих. Тони сведе очи към сплетените си пръсти. Тай-Боп продължаваше да се поклаща в ритъма на музиката от небесните сфери.
— Сега обаче в копата сено има и друга игла — продължи Тони.
— Хубава метафора — одобрих. Тони сви рамене.
— Няма място за двамата — уточни той.
— И ти предположи, че аз също ще го издирвам.
— Аха.
— Вярно ли е, че той се опитва да тормози и други освен Ейприл? — предположих.
— Така е.
— И пак Оли ли се занимава с тормоза?
— Аха.
— И ти не се намесваш?
— Не още — каза Тони. — Оли е костелив орех. Ако се наложи, ще го счупим. Но ако елиминираме Оли, на мястото му ще се появи друг. Това не е ефикасно решение.
— Но ако елиминираме работодателя му, няма нужда да елиминираме Оли — продължих аз.
— Точно така — потвърди Тони.
— Вярваш ли на Оли, че не знае нищо? — попитах.
— Не съм сигурен — отвърна Тони. — Надявах се ти да хвърлиш светлина по въпроса.
— Но нали не вярваш самият Оли да го прави?
