— Неговите хора се занимават предимно с физическа работа — отвърна Тони. — Оли няма да тръгне да влиза в бизнеса с проститутките.
— Смяташ ли, че работодателят му е местен? — попитах.
Тони притисна пръсти към устните си и леко ги потупа, докато обмисляше отговора.
— Никога не съм смятал, че не е — отвърна накрая.
— Значи ще работим заедно по случая? — обобщих.
— Просто исках да ти кажа, че и аз проявявам интерес — отвърна Тони. — Ако намериш този тип, ще изкараш нещо допълнително.
— А какво ще стане с него самия?
— Не се притеснявай за това.
— Страхотно — одобрих.
Тони стана и си облече палтото. Видях през прозореца, че отново вали сняг. От небето се сипеха ситни снежинки — нарядко, но постоянно.
— Имаме общи интереси, Спенсър — обяви Тони.
— Разбирам — отвърнах. — Ще те държа в течение.
— Добре — каза Тони.
Той кимна на Тай-Боп. Тай-Боп извади мобилен телефон, набра някакъв номер и каза нещо, което не чух. После отвори вратата и излезе. Тони го последва. Отидох до прозореца и погледнах към Бъркли Стрийт. До тротоара вече отбиваше големият кадилак. Тай-Боп отвори вратата откъм мястото до шофьора. Тони се качи. Тай-Боп затвори вратата и се качи отзад. Кадилакът излезе от Бойлстън Стрийт, тръгна по Бъркли Стрийт и се отдалечи към реката.
Едва тогава затворих страничното чекмедже на бюрото.
8
Общината се грижеше за почистването на снега от пешеходната алея по Комънуелт Авеню. Но след последния снеговалеж това все още не бе направено, така че когато с Ейприл тръгнахме да се разходим до парка в ранната вечер, под краката ни сигурно имаше два-три сантиметра бяла пухкава настилка. Снегът се сипеше леко, образувайки жълтеникави ореоли около уличните лампи, а скъпите апартаменти в сградите от двете страни на авенюто изглеждаха особено уютни.
— Онзи не се ли е обаждал? — попитах.
— Не.
— А как върви бизнесът? — продължи. — Хоук нали не плаши клиентите?
— Бизнесът върви добре, както обикновено — отвърна Ейприл. — Хоук не се набива на очи, така че не е имало никакви инциденти.
В тази част на града вечер имаше движение предимно по Стороу Драйв и магистралата. По Комънуелт Авеню се движеха най-вече таксита. Единствените други пешеходци бяха хора, разхождащи кучетата си.
— Е, кажи какво правиш, откакто те видях за последен път.
— Имаш предвид още като малка?
— Аха.
— След като си тръгнах от вас двамата със Сюзън, отидох при мисис Ътли в Ню Йорк и тя… общо взето, ме отгледа.
— Ти работеше за нея, така ли?
— Да. Тя ме научи да се обличам, да ходя и да говоря правилно. Показа ми как да поръчвам в скъпи ресторанти.
— Тя отдавна се занимава с това, още преди да избягаш с Рамбо — отбелязах.
— Господи, ти помниш името му?!
— Всичко помня — отвърнах.
— Мисис Ътли ме научи да чета книги, да ходя на концерти и представления и да следя новините, така че да мога да водя интелигентен разговор. Продължавам да чета „Ню Йорк Таймс“ всяка сутрин.
— Имаше ли други връзки след Рамбо?
— Не — отвърна Ейприл. — Освен това мисис Ътли винаги ми даваше най-добрите поръчки. Никакви гадости, най-вече по-млади мъже. Редовни клиенти.
— Но не си срещнала никой по-специален?
— Господи, ти все още си такъв романтик — каза тя. — Виж, проститутките не бива да се влюбват. Научих го от Рамбо.
— Той просто не е бил мъжът, в когото е трябвало да се влюбиш — казах аз. — Но това не означава, че някъде няма такъв.
Ейприл се засмя. Не звучеше весело.
— Мъжете са свине — каза тя.
— Грух-грух — казах аз.
— С изключение на теб — уточни тя.
— Може би някъде има още един, който не е — настоях. Всъщност дори не съм съвсем сигурен дали Хоук е свиня, или не.
Тя шумно въздъхна.
— Добре де, повечето мъже са свине.
— А как е социалният ти живот?
— Социалният ми живот ли?
— Аха.
— Нямам кой знае какъв социален живот — отвърна тя. — Най-вече работя.
— Имаш ли приятели?
— Разбирам се добре с момичетата, които работят за мен.
— Имаш ли свободно време?
— Когато имам свободно време, ходя на фитнес. В моята професия трябва да съм във форма.
— Значи и ти приемаш клиенти?
— Понякога, ако ми харесат.
— От какво зависи?
— Като начало човекът трябва да се интересува от жена на моята възраст.
— Няма ли друго? — настоях. — Само това ли ти харесва?
— О, я ме остави на мира — каза Ейприл. — Бях забравила какъв си. Ти продължаваш да работиш по моя случай.
— Да работя по твоя случай?
— Все още се опитваш да ме спасиш — обясни тя. — Аз просто съм си такава. Не можеш да ме спасиш.
— Освен от човека, който ти се обажда по телефона — напомних й аз.
Спряхме на Кларъндън Стрийт и зачакахме светофара.
— Май си го изпросих — призна Ейприл. — Все пак аз дойдох при теб, защото имах нужда от помощ. Но не можеш ли просто да ми помогнеш, без да ме спасяваш?
— Естествено, че мога — отвърнах.
9
— Знаеш ли какво си мислех?
— Знам какво си мислиш обикновено — отвърна Сюзън.
— Не, този път е нещо друго — казах. — Мъжете, поне хетеросексуалните, нямат представа какво правят другите мъже по време на секс.
— Смяташ да ме попиташ, така ли?
— Не — отвърнах. — Но предполагам, че по същата логика хетеросексуалните жени вероятно нямат
