Неведнъж ми се е налагало да се вмъквам в съкровени тайни. Но никога не съм изпитвал такава болка, такава ярост! Джой не ми даваше никаква надежда! Нейният шепот ме уби!…
След това дълго мълчаха. Донесох си уиски, настаних се във фотьойла и сега Форман заговори. Залепих се за приемника… Форман говореше за Джек! Разбира се, не назоваваше името му. Със смях, с ирония и с неприкривано тържествуване на честния конструктор той описваше гърченето на мнимия агент, опитващ се да се добере до сейфа.
Джой се разсмя:
— Престани… Да говорим за друго…
Звук от целувка.
Ще се засмееш другояче, ако знаеш, че става дума за брат ти!…
Добре!
Изключих приемника, налях си уиски… Ще се заема с тази операция! Тя ще ми бъде последна!
С умиление си помислих за лентите, скрити в сейфа на Хесъп. Бъдещето ми беше осигурено. Оставаше малко — операцията срещу „Травъл“ и разговора с шефа… Първото е лесно, пресметнах аз…
7
Като знаех, че централните магистрали са претоварени сутрин, тръгнах по околовръстната. Но и тук се натъкнах на задръстване. До жълтите стени на надземния комплекс на „Травъл“, върху фона на струпалите се автомобили бушуваха пламъците на гигантски огън — гореше бензинова цистерна, която се беше блъснала в голям камион. Пожарникарите се суетяха около огъня. Любопитните се пъхаха в пламъците. По възбудените им лица се четяха зле прикривана радост, тревога, отчаяние.
Някакъв мъж изтича от канавката, полугол, раздърпан, скочи в една кола и трясна вратата… Може би виновникът за катастрофата?
Погледите ни се срещнаха.
Страх и учудване се изписаха по небръснатото лице на похитителя. Разбрах — той ме позна!
Жалкият, но предизвикателен поглед ме измъчваше по целия път. Кой беше този човек? Алхимик? Индустриален контраразузнавач? Фармацевт?… Не откъсвах поглед от пътя. Страхувах се да гледам към хората. Дори Хелън, която ме въведе в приемната, не се сдържа:
— Лошо ли спахте?
Влязох в кабинета, без да отговоря. Шефът ме огледа внимателно:
— Лошо изглеждаш, Ел.
— Не е ли все едно?
Той се засуети, но в последния момент се реши:
— Виж тези писма и документи.
„Симон Ла Пар — прочетох върху едно удостоверение. — Южноафриканска република, вестник «Стар», собствен кореспондент.“ Писмо до Симон Ла Пар от жена му — Елизабет Тейяр. Писмо от инженер- конструктора Н. Форман до журналиста Ла Пар — предложение да посети фирмата „Травъл“… Почеркът на Форман беше ясен, едър, четлив…
— В осем часа сутринта — поясни шефът — инженер Форман заминава за филиала на фирмата. В десет, докато истинският Ла Пар спи след дългия полет, ти с неговите документи ще влезеш в територията на „Травъл“. Оттук започва рискът, но Бериман доказа, че той е в рамките на допустимото… ако не се допусне грешка. — Шефът ме погледна и се засмя: — Уверен съм, Ел, че ти ще се справиш. Гласът му стана твърд: — Разрешавам ти да използуваш всички средства.
— Като дублираше Джек — продължи той, — ти изучи системата за охрана на „Травъл“. Първи и втори пост са обикновени патрули. Те се интересуват от документите. Трети пост сме го купили. Луди пари дадохме, Ел, но твоят успех ще компенсира разходите. Обърни се към човека, сресан на прав път. Той ще бъде облечен с кариран костюм и, разбира се, ще те познае. Следващият пост е електронен. Възможно е да те прегледат с рентген. Не чакай това да стане. Прибегни до „Магнума“, само така ще можеш да проникнеш в кабинета на Форман и в сейфа. По коридорите има алармена телефонна инсталация. Това ще ограничи времето ти — най-много пет минути. Трябва да действуваш за четири минути. Не допускай да те спрат. Вдигни шум. Като се добереш до машината, незабавно катапултирай. Не се страхувай от нищо — където и да те изхвърли, ние ще те намерим веднага.
— Доколкото зная, Форман не е засекретен. Освен това срещал съм го без охрана. Защо да не започнем от него?
— Той е само един механик, Ел. Не знае нищо повече от нас.
— А какво знаем ние?
— Почти нищо.
— Какво влиза в това „почти“?
— Това, че рожбата на фирмата „Травъл“ се движи по вертикала.
— Не разбирам.
— Аз също.
— А информацията от външния пазар?
— В ЮАР и Япония се забелязва повишен интерес към работата на фирмата. Не са ни известни опити за внедряване. Инженерите на „Травъл“ са отказали да работят за Консултацията, пренебрегвайки обещанията на Кронър-младши.
— Който е способен да открадне яйцето, той ще открадне и кокошката. Нима там няма някой, комуто би се поискало да погъделичка господаря си?
— „Травъл“ няма господар, Ел.
— Значи ли това, че зад нея стои държавата?
— Да.
— Тогава…
— Ел, това не е обикновена операция. Ето защо с нея се зае Бериман, а сега… ти.
— Значи срещу мен ще бъдат не само охраната на фирмата, но и момчетата от „Бране“, „Интърстейт“, „Уекенхат“ — цялото индустриално контраразузнаване?… Смятате ли, че те няма да обърнат внимание на южноафриканския кореспондент?
— В това отношение всичко е наред. Форман е известен специалист. Поканата на Ла Пар е санкционирана отгоре. Възможно е професията му да бъде камуфлаж. Фирмата „Травъл“ е заинтересувана от бъдещи купувачи… Запомни едно: тази операция е необикновена. Каквото и да се случи, ти трябва да се движиш само към сейфа! Само в това ти е успехът. Можеш да излезеш от „Травъл“ само с тяхната машина. Ако се върнеш, в теб ще стрелят дори подкупените от нас хора. Те ще се страхуват от провал и затова ще те убият.
— Кой е идвал в квартирата ми?
— Пазят те, Ел — отклони отговора шефът.
— Добре. Още един въпрос… Проверявали ли сте Джой Бериман? Тя за кого работи?
— Имаш подозрения ли? — Той се засмя. — Не… Остави ги… Много внимателно следим всяка нейна крачка… Отношенията й с Форман са предизвикани от съвсем лични причини… Джек имаше известни надежди по този повод, но напразно. Форман е лекомислен човек.
Той не се доизказа. В кабинета (нечувано нарушение на реда) влезе Хелън Джукс. Върху лицето й беше изписан такъв страх, че шефът, без да я пита за нищо, дръпна от увисналата й ръка телефонната слушалка с влачещ се по пода шнур.
— Ти? — смая се той, изблещил очи.
Не исках да преча на шефа и отидох до прозореца. Пред очите ми попадна вестник. На разтворената страница се усмихваше излъскан красавец. „Джек Харби — първа цигулка в оркестъра на «Дилън»! Трупът на Джек е намерен в каменоломнята!“
Нервно хвърлих вестника.
Шефът предаде слушалката на Джукс бавно, внимателно, като някаква скъпоценност. Никога досега не бях виждал такава открита усмивка на подпухналото му лице:
— Свободна сте, Хелън!
