Певецът се отърва с лека епитимия и нямаше да стои на колене до пълно схващане. Поначало игумен Херибърт бе склонен да проявява снизходителност, а тази сутрин изглеждаше необичайно разсеян и умислен. Вече приключваха с обсъждането на делата за деня. Игуменът стана на крака, очевидно с намерение да закрие дневния сбор.
— Има няколко документа, които трябва да бъдат подпечатани — обади се брат Матю, икономът на манастира, докато шумолеше припряно с късовете пергамент, които бе донесъл, тъй като му се стори, че игуменът от разсеяност бе забравил тези дела. — Налага се да обсъдим въпроса за имота под аренда на Хейлс и за дарението на Уолтър Ейлуин, а също и договора, според който Жерваз Бонел и съпругата му се приемат за гости на манастира. Взели сме решение да им дадем първата къща отвъд воденичния яз. Господарят Бонел желае да се премести веднага щом бъде възможно, още преди коледните празници…
— Да, да, не съм забравил… — изправен пред тях, игумен Херибърт изглеждаше дребен, достолепен, ала и някак примирен, сам стиснал в ръце навит на руло пергамент. — Има нещо, което трябва да съобщя на всички ви. Тези важни документи не могат да бъдат подпечатани днес, и то по сериозна причина. Така да се каже, сега те остават извън моите пълномощия и аз вече нямам право да сключвам какъвто и да било договор от името на нашето братство. В ръцете си държа едно нареждане, което ми бе донесено вчера от Уестминстър, от кралския двор. Всички знаете, че папа Инокентий
Бе казал каквото имаше да казва. Върна се на мястото си и скръсти търпеливо ръце, докато обърканият и смутен шепот на присъстващите постепенно прерасна в яростно, смаяно жужене на сърдит кошер. И все пак, както забеляза брат Кадфел, думите му не предизвикаха тревога у всички. Приор Робърт, слисан не по- малко от останалите, въпреки изкусността си в поддържането на благопристойно изражение, сияеше зад маската от слонова кост, докато правеше очевидното заключение. Брат Джером, бърз в тълкуването на подобни съобщения, скръсти ликуващо ръце в ръкавите на расото си, докато на лицето му бяха изписани почтително съчувствие и болка. Не че двамата имаха нещо против Херибърт — просто той продължаваше да заема една длъжност, към която бяха отправени алчните погледи на нетърпеливи подчинени. Чудесен старец, наистина, но изживял времето си, а освен това с твърде мека ръка. Приличаше на крал, който живее прекалено дълго и несъмнено си проси насилствена смърт. Ала останалите братя, крайно възбудени, се засуетиха като кокошки, нападнати от лисица, и шумно запроте-стираха:
— Но, отче игумене, кралят сигурно ще би възстанови!
— О, отче, трябва ли да се явите на този съвет?
— Ще останем като стадо без пастир!
Приор Робърт, който се смяташе за напълно способен при нужда да поеме грижа за цялото паство на свети Петър, реагира на това вайкане с кратък царствен поглед, но без да си позволи какъвто и да било коментар, само измърмори нещо в израз на собственото си съчувствие и тревога.
— Моят обет е към църквата — каза тъжно брат Херибърт — и съм длъжен да й се подчиня като предан син. Ако е угодно за църквата отново да ми възложи тази длъжност, ще се върна и ще поема обичайното си бдение над вас. И друг да назначат на моето място, пак ще се върна, стига да ми бъде позволено, и ще изживея остатъка от дните си като достоен брат в тази обител в подчинение пред новия игумен.
Кадфел имаше чувството, че при тези думи върху лицето на Робърт за миг проблесна самодоволна усмивка. Изобщо нямаше да се разстрои, ако старецът заемеше мястото на скромен монах под неговото управление.
— Но очевидно — продължи смирено брат Херибърт — аз повече не мога да претендирам за правомощията на игумен, докато въпросът не бъде решен окончателно. Подпечатването на тези договори ще трябва временно да бъде отложено до момента на моето завръщане или до идването на някой друг, който да ги разгледа и да се произнесе по тях. Има ли нещо, което не търпи отлагане?
Брат Матю прехвърли набързо свитъците и се замисли, все още потресен от неочакваните новини.
— Няма защо да бързаме с дарението на Ейлуин, той е отдавнашен приятел на нашия орден, предложението му сигурно ще остане в сила, колкото е необходимо. А договорът за даване на чифлика в Хейлс под аренда може да започне да се изпълнява не по-рано от Благовещение идната година, тъй че има достатъчно време. Само господарят Бонел разчита споразумението да бъде подпечатано колкото може по- скоро. Той чака уреждането на този въпрос, за да пренесе имуществото си в къщата.
— Припомни ни условията, ако обичаш — помоли игуменът с нотка на извинение в гласа, — умът ми е зает с всевъзможни дела и съм забравил до какво споразумение бяхме стигнали.
— Той ни предоставя като дарение цялото си имение в Молили с няколкото си арендатори. В замяна желае да получи къща тук, в манастира — първата къща откъм града, точно до воденичния яз, е свободна и е най-удобна за семейството му, — заедно с пожизнена издръжка за него и съпругата му, както и за двама слуги. Подробностите са обичайните за такива случаи. Ще получават всеки ден по два самуна хляб от дажбата за монасите и един от тази за слугите, два галона манастирско пиво и един галон от това за прислугата, едно месно блюдо, каквото се дава на манастирските пазачи в блажни дни, рибено блюдо в рибните и интермисум, когато има допълнително. Храната ще им бъде носена от техния слуга. Осбен това ще им се осигурява по едно месно или рибено блюдо на ден за двамата им слуги. Всяка година господарят Бонел трябва да получава по една дреха, каквато се полага на манастирските предстоятели, а съпругата му — по нейно желание — по десет шилинга, за да си купи каквато си хареса. Отпускат се и по десет шилинга всяка година за бельо, обувки и отопление, както и за храната и грижите за един кон. При смърт на който и да е от двамата съпрузи другият ще остане в къщата и ще получава половината от гореупоменатите провизии с единствената разлика, че ако овдовее съпругата, няма да е необходимо да й се предоставят подслон и храна за кон. Това са условията. Възнамерявах след този сбор да доведа тук свидетели, за да присъстват на заверката и подпечатването на споразумението. Правосъдието е изпратило свой служител, който очаква решението ни.
— Въпреки това се опасявам — каза игуменът унило, — че и този договор ще трябва да почака. В момента правомощията ми са отменени.
— Това ще създаде голямо неудобство на Бонел — каза разтревожен икономът. — Те вече са се приготвили да се преместят тук и очакваха, че ще могат да го сторят идните няколко дни. Коледните празници наближават, не можем да ги оставим в такова притеснение.
— Но преместването им — обади се приор Робърт — може да се осъществи дори ако се наложи подпечатването на договора да бъде отложено за известно време. Не допускам, че бъдещият игумен, който и да е той, ще намери някакви причини да развали това споразумение.
И тъй като бе съвършено ясно, че новият игумен ще бъде самият той, а Робърт знаеше, че се намира в по-добри отношения с крал Стивън от своя предстоятел, говореше с непринудена тежест. Старецът прие радушно предложението.
— Мисля, че подобен ход е напълно допустим. Да, брат Матю, можеш да пристъпиш към действие, докато се чака окончателното разпореждане, което не може да не бъде огласено в най-скоро време. Успокой нашия гост и го покани да заповяда незабавно с цялата си покъщнина. Те наистина трябва да влязат в новия си дом сега, за да са спокойни за коледните празници. Няма други дела, които да изискват нашето внимание, нали?
— Няма, отче игумене — отвърна брат Матю. А после замислен попита унило: — Кога трябва да тръгнете?
