Там, във време оно,в приказна страна,през ковила конникбързал на война.Тръгнал бил отдавнатой за тая сечи израствал бавнотъмен лес далеч.Свило се сърцето:винаги се бойот места, къдетоима водопой!Но пришпорил коня,той със сетен дъхизкачил наклонадо самия връх.Свърнал запъхтяно,слязъл в суходол,минал през поляна,стигнал сипей гол.И се спуснал в клекаи през него тойстигнал до пътекаи до водопой.В безразсъден порив,без да се бои,спрял той коня морен,да го напои.Пещера, към нея —през потока — брод,синкав пламък тлеелпред самия вход.Кървав дим в очитестелел пласт след пласти откъм горитечул се жален глас.И поел тогавас тръпнещия конпрез рова направотой към тоя стон.Хвърлил взор юнашкии видял това:люспеста опашка,змейова глава.Змей девица младас тяло омотал,бълвал — като в ада —пламък мъртво-бял.Шията висялакато бич корав.в рамото й бяловпит със страшен гняв.Че по стародавентежък обичай —змеят получавалоткуп в тоя край.Там така се грижелпростият народза бедняшки хижии за мил живот.Шията обгърналздраво змеят стари така превърналв жертва този дар.