Приказка

Хвърлил взор към свода
смелият герой
и приготвил бодро
копие за бой.

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.

С поломена броня —
конникът сразен.
Редом тъпче конят
змея повален.

Кон и змей — отдавна
не издават глас.
Конникът — припаднал,
девата — в несвяст.

Глъбината — синя.
Гаснеща заря.
Тя лежи. Царкиня?
Земна дъщеря?

Ту сълзи от радост
леят се — поток,
ту отново падат
те в съня дълбок.

Ту са се свестили,
ту лежат на гръб
от сразени сили
и изтекла кръв.

Но туптят сърцата
и ту тя, ту той
будят се за кратко,
после пак покой.

Взор притворен. Сини
бездни, ветрове.
Бродове, години,
цели векове.

,

Информация за текста

© 1953 Борис Пастернак

© 1990 Кирил Кадийски, превод от руски

Борис Пастернак

Сказка, 1953

Сканиране: sir_Ivanhoe, юни 2008

Разпознаване и последна редакция: NomaD, юни 2008 г.

Публикация

Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8288]

Последна редакция: 2008-06-24 21:00:00