доставяме клиенти на животните, а тъкмо обратното.
— Трябва да направя още няколко опита — отвърна му Голегър, — но основният принцип е налице. Ускорител. Латентен метаболичен ускорител с висока концентрация на адреналин като катализатор. Като това…
Той описа с думи доста жива картина.
Въоръжен с пушка, клиентът се разхожда из изкуствената джунгла, търсейки плячката си. Вече е платил таксата си на фирмата „Адренал“ и му е направена венозна инжекция с латентния ускорител. Веществото се разпръсква из кръвоносната му система, ала все още не предизвиква нищо, очаквайки катализатора.
От храсталака изскача тигър. Стрелва се към клиента като катапултиран убиец, оголил зъбите си. Миг преди ноктите му да се впият в гърба на човека, надбъбречните жлези изхвърлят в кръвоносната система адреналин с висока концентрация.
Това е катализаторът. Латентният ускорител се активира.
Клиентът реагира светкавично.
Той избягва нападението на тигъра, който сякаш е замръзнал във въздуха, и започва да прави каквото смята за най-уместно в случая, преди въздействието на ускорителя да отмине. Когато това стане, клиентът ще е отново нормален човек, а дотогава ще може и да се е върнал обратно в станцията на „Адренал“ за нова инжекция, ако междувременно не е решил за по-лесно да си отиде с кожата на тигъра в раницата.
Ето колко просто бе всичко.
— Десет хиляди кредита — каза Голегър, като щастливо ги броеше. — Останалото веднага щом приключа с работата върху определянето на концентрацията на катализатора. Което е дреболия. Всеки четвъртокласен химик може да го направи. Това, което ме вълнува, е предстоящият разговор между Хардинг и Мърдок Маккензи. Когато започнат да спорят за изминалото време, ще стане весело.
— Искам да пия — каза дядото. — Къде има бутилка?
— Вече дори и в съда мога да докажа, че ми е било необходимо по-малко от час, за да реша проблема. Този час е според часовника на Хардинг, но времето е относително. Ентропията, метаболизмът, каква съдебна битка само би станало от това. Но няма да я има. Аз знам формулата на ускорителя, а Хардинг не я знае. Ще плати останалите четиридесет хиляди кредита, а Маккензи ще си трае. В крайна сметка осигурявам на фирмата „Адренал“ фактора за успеха, от който имаха нужда.
— Хубаво, но аз все пак ще се върна в Мейн — оплака се дядото. — Освен ако не ми намериш някоя бутилка.
— Върви и си купи — рече Голегър и подаде няколко кредита на стареца. — Купи няколко. Често се питам какво купуват винарите…
— Ъ?
— … на половин цена от това, което продават. Не, не съм пиян. Но скоро ще бъда. — Голегър налапа жадно мундщука на машината за напитки и започна да изпълнява алкохолно арпежио5 върху клавиатурата. Дядото излезе напън, като за сбогуване изсумтя нещо по адрес на подобни модерни залъгалки.
В лабораторията настъпи тишина. Абсурдко и Мехурко, двете динамомашини, стояха неподвижни. Никоя от тях нямаше сини очи. Голегър продължи да експериментира с коктейлите и почувства топъл, приятен огън да се процежда в душата му.
Джо се измъкна от ъгъла си и застана пред огледалото, като се възхищавате на зъбните си колела.
— Свърши ли да скренираш? — запита го язвително Голегър.
— Да.
— Разумно същество, несъмнено. Ти и твоята философия. Добре, мой скъпи роботе, в края на краищата се оказа, че нямах нужда от помощта ти. Разкарай се.
— Колко си неблагодарен — рече Джо, — след като ти позволих да се възползваш от суперлогиката ми.
— Твоята… какво? Някое зъбно колело ти е прескочило. Каква суперлогика?
— Третата степен, естествено. За която говорихме преди известно време. Ето защо скренирах. Надявам се не мислиш, че си решил всичките си проблеми със слабичкия си мозък в този твой непрозрачен череп.
Голегър се изправи.
— За какво говориш? Логика от третата степен? Ти не си…
— Не съм убеден, че мога да ти го опиша. По-объркано е дори от ноумена на Кант, който не може да бъде възприет, освен по пътя на мисълта. Трябва да си способен да скренираш, за да го разбереш, но… Добре, това е третата степен. Тя… как да го кажа… демонстрира същността на нещата, като ги кара да стават от само себе си.
— Чрез опити?
— Не. Като скренирам, аз прехвърлям всички неща от материалния свят в царството на чистата мисъл, където намирам логическите идеи и решения.
— Но… почакай. Толкова неща се
— Мислиш, че ти си го направил? — прекъсна го Джо. — Аз просто скренирах. Което си е чисто супермисловен процес. След като го направих, нещата не можеха да не се случат. Но се надявам, че не смяташ, че те са се случили от само себе си!
— Какво е това скрениране? — попита Голегър.
— Никога няма да разбереш.
— Но… ти твърдеше, че си Първопричината… Не, това е волунтаризъм… Логика от третата степен? Не… — Голегър седна обратно на дивана, като се втренчи в робота. — За какво се мислиш? Deus ex machina6?
Джо погледна срамежливо надолу към плетеницата от зъбни колела в тялото си.
— Че какво друго? — отвърна той самодоволно.
Информация за текста
© Луис Паджет
© Емануел Икономов, превод от английски
Lewis Padgett
Ex Machina,
Сканиране, разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe
Редакция: NomaD
Издание: Библиотека „Фантастични повести и романи“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16860]
Последна редакция: 2010-07-17 17:30:00
1
Тантал — син на Зевс, наказан от боговете да стои до шия във вода и да изгаря от жажда, без да може да я утоли. (Бел.прев.)
