у тях — масов! Онова, което остави върху тялото на земната цивилизация малка, макар и доста болезнена драскотина, нанесе смъртна рана на тяхното стихийно завило се на спирала безмозъчно струпване.
— Измисляш си — промърмори неуверено Андрей.
Копаев изкомандува на автоматиката на Форума да освети сферообзора. Андрей потърси с очи района на Япет с белезникавия купол на темпор-обекта и се намръщи. Онова, което вчера все още беше гладка, светла полусфера, сега приличаше на мръсносив, равномерно хлътнал остатък от стапяща се преспа…
— Механизмът на жизнеосигуряването на колонията ейви е сериозно повреден — повтори Копаев. — Ти изпълни мисията си не само на разузнавач, но и на спасител на космическите луни. Япет във всеки случай е спасен — тукашният темпор-обект може смело да си поръча реквием.
— По моя вина загива чужд предживот?… — продума Андрей, гледайки Аверян и надявайки се тайно, че бившият функционер на МУКБОПР поне с нещо ще му възрази. — А може би работата е още по-сериозна — може би загива предтечата на чуждозвездна цивилизация?…
— Успокой се — възрази му Аверян. — Ние, земляните, бяхме принудени да се защищаваме. И после… кой ти каза, че спиралата е единствената колония в този район? Между другото, бих искал да предложа на вниманието ти една любопитна панорама… Може би ти ще я обясниш?…
Отначало той не разбра каква „панорама“ освети Копаев на сфероекрана: видя пъстър, разноцветен свят, пронизан във всички посоки от блестящи нишки… Но като забеляза в краищата на някои нишки тъмни правоъгълничета, Андрей бързо се досети:
— Ейви! Нямам представа къде, в каква среда е направен видеозаписът, но това са ейви. Тоест — половинки на ейви.
— Този видеозапис е направен с помощта на микроскоп. Виждаш микроскопичните половинки на ейвите, открити от медиците в плазмата на кръвта на екзотите. Искаш да ме попиташ защо не са били открити веднага ли? Защото половинките ейви се сцепват здраво с тялото на екзота и в резултат взетата за анализ кръв по нищо не се отличава от кръвта на нормалния човек. Единствено само може би с повишеното съдържание на хормони. Екзотът затова и притежава екзотични свойства, защото блестящото вещество на ейвите стимулира рязко почти всички жизнени процеси. Впрочем това странно вещество е способно да оказва въздействие не само върху живата материя — то дори кара металите да променят физическите си свойства.
— Може би успоредно с разрушаването на темпор-обекта вече се извършва и процес на разрушаване на чуждородния стимулатор?…
— Имаше такава хипотеза.
— Е, и?
— Не се потвърди. Вътре в нас нищо не се променя. Изглежда, така ще трябва да доживеем живота си. А той, както ни уверяват специалистите, ще бъде от порядъка на петстотин години. Най-малкото по около триста-четиристотин години на нас с теб са ни гарантирани.
Андрей подсвирна.
— Откровеност за откровеност — каза Копаев. — Получен ли е сигнал за далечно действие?
— Да.
— На какво разстояние е вече Външният приемник?
— На 250 хиляди астрономически единици.
— И така — до Проксима на Центавър остават около 20 хиляди… Далечко ще е новото светило, до което ще се добираме.
— Март казва, че е по-добре да не се бавим с прехвърлянето. На голямо разстояние у темпоролозите могат да възникнат усложнения.
— М-да… Значи скоро тръгваме на път… Кой ще бъде пръв?
— Аз.
— Ще влезеш в историята като първия човек, проникнал през хиперпространството в Свръхдалечния космос.
— Като първия екзот — поправи го Аверян.
— Мисля, че грешиш. Хората — нашите прародители, ще припишат на себе си тази заслуга.
— Имат пълното право — заслужили са го.
— Не съм на себе си — призна си Аверян. — Като при първия скок с парашут: докато се готвиш — ходиш с високо вдигната глава, а като погледнеш отгоре — коленете ти се разтреперват…
За да отвлече другаря си от лошите мисли, Андрей каза:
— В мълниеносния си разговор с Март аз не улових всички тънкости на механиката на увеличаването масата на кораба, който носи външния приемник. Нали ако ВП по принцип копира работата на комплекса „Зенит“-„Дипстар“, работната маса на новия комплекс също не трябва да бъде по-малко от работната маса на „Зенит“.
— Какви ти тънкости! — намръщи се Копаев. — ВП е изстрелян към Центавър с новичък кораб-носител. А по успоредни курсове са изстреляни в същата посока в автоматичен режим кораби-ветерани. По брой са два пъти повече, отколкото е нужно, за да може поне половината от тях да стигнат до границата на 200- хилядите астрономически единици. За там заминаха добре познатите ти „Лунна дъга“, „Констелейшън“, „Варяг“, „Наутилиус“, „Спейсджампър“, „Глория“, „Есмералда“, „Грийн рей“, „Дискъвъри“, „Мираж“, „Фомалхаут“, „Кавказ“… Дори службата за космическа безопасност отдели за това дело два свои крайцера: „Ийгл“ и „Агюмънт“. От новите заминаха „Амур“, „Вилюй“, „Иртиш“ и „Лена“.
— Уха! — искрено се учуди Андрей. — Истинска армада!…
— И цялата тази тълпа от летящи в автоматичен режим кораби в края на краищата трябва според плана да се съедини в едно цяло, да образува работна маса, за да заработи Външният приемник. Ще ни прехвърлят на борда на носителя на ВП като по видеотектор. Ще наречем своя свръхкораб с някое наше, родно име… да кажем, „Слънце“… и пилотируемият етап на експедицията ще започне. На Първа звездна експедиция… А теб, разбира се, ще те назначат капитан на „Слънце“.
— Някога ти ми предричаше, че ще стана капитан на „Тобол“. Помниш ли?
— Помня. Но сега не аз ти предричам, че ще бъдеш капитан на междузвездния рейдер, а…
— А кой?
— Твоята бъдеща жена. Светлана Фролова-Тоболска.
— Интересно — каза Андрей. — Защо си решил, че тя е моята бъдеща жена?
— Да не би… вече да е настояща? — премигвайки невинно, попита Аверян. — Е, стига, успокой се! За настоящата се пошегувах. А колкото до бъдещата… Не мисля, че самата Светлана се е шегувала. Всичко, което се отнася до теб, тя възприема напълно сериозно и това вече е доказано. Нали предсказа годината, месеца и деня, когато ще изплуваш от белите дълбини на темпор-обекта!…
— Продължаваш ли да се шегуваш? — осведоми се Андрей със скучаещ глас.
— Съвсем не! Да не мръдна от мястото си, ако всичко не беше точно така. Да знаеш само какво беше тук, когато тя обяви годината, месеца и деня!… Започнаха всевъзможни приказки, слуховете плъзнаха като змийчета… Накратко казано, Круглов, разбира се, се разяри и се опита да изкорени „средновековното магьосничество“, „безцеремонното шарлатанство“, „гледането на кафе“ в базата, а когато ти наистина изплува в предсказания ден, те обяви за ефимер… Трябва да го извиниш, той действуваше честно, по убеждение…
— Ще го извиня. На междузвездния рейдер ще бъдат нужни добри свързочници. Както между впрочем и добри координатори.
— Добрите свързочници тук са колкото кратерите на Япет. А добър координатор… извинявай, има само един и това съм аз.
— Скромно и с достойнство казано — похвали го Андрей.
— Аз говоря сериозно! Свързочници в нашия табор има едва ли не повече от десантчици. Толкова много надойдоха за една година! Може и да не повярваш, но факт е, че мнозина буквално горят от желание да дойдат в нашата зона. Днес стана модно да си екзот. Особено когато се изясни, че екзотите са потенциални дълголетници. Смелчаците проникваха в Зоната по всевъзможни пътища, на какъв ли не вид транспорт, с всички позволени и непозволени средства. А веднъж целият екипаж на „Дипстар“ ни дойде на гости в пълен състав! С една дума, стигна се дотам, че след като пусна на Япет всички членове на семействата, службата за космическа безопасност затвори херметически зоната за всички останали. — Копаев помълча малко и
