подходящо обучена, на която и да е нажежена планета?
Тежко сядаш върху една от кубичните кутии. Едва сега те връхлита шок и се разтреперваш.
— Една тонизираща инжекция? — предлага Хепи.
— Разкарай се!
Все още зяпаш в посоката на горелката — именно затова забелязваш малък надпис на стената: „Бях тук!“ — и стрелка, сочеща, най-общо, към пролуката между две от сградите.
Ако тръгнеш след стрелката, мини на 235. Ако се върнеш към първата „улица“, която видя преди Хепи да те предупреди за движението в града, иди на 192.
219
Кацате. Хепи провежда щателни изследвания и със задоволство установява:
— Можеш да се разхождаш навън без скафандър — нито един болестотворен микроб!
Излизаш.
Навън няма нищо интересно.
Отдалечил си се от кораба на стотина метра, когато Хепи внезапно врясва в ухото ти (говорителят за радиовръзка е усилен до крайна степен):
— Прибирай се бързо!
Не си достатъчно бърз. Настига те вихрушка пясък и за секунди те стрива в купчинка кайма.
КОМЕНТАР НА КРИС: Пясъкът на втората планета притежава уникално комплексно съзнание — всяка песъчинка е жива, а определено количество от песъчинки прави полуинтелигентен разум, който залавя всеки движещ се жив обект… Песъчинките се хранят с остатъците от бившите живи обекти. С една дума, пробвай пак… може и от 125.
220
Наместваш се по-удобно и питаш:
— Чували ли сте за Благородника?
— Митичната ауритна планета? Та тя не съществува!
— О, напротив! Тръгнал съм да я търся. Имам наследство от капитан Морган, но едно от условията за откриването на планетата е да намеря адски хрътки…Кучетата ми трябват!
— Виж, не съм благотворително дружество! — Грант спира да се усмихва.
Премини на 247.
221
Хотелът е собственост на сбръчкана бабичка, която неохотно приема, че няма да спиш при нея и доста по-охотно се раздрънква за капитан Морган.
— Да бе — обяснява дрезгаво тя, — той честичко наминаваше наоколо… Беше приятелче с Пайк, мир напраха му… Приказваха в кръчмата… Ми да, тука спеше, честен кръст…
Нищо полезно.
Е, можеш да се разходиш до бюрото за регистрация — 228 или да се откажеш от Заложи осем и да се върнеш на [[#t-karta|картата]].
222
Хепи внезапно възкликва:
— Долавям някакъв сигнал… Долу трябва да има маяк, Кели! Да, точно така!
— Искаш да кажеш, че все пак намерихме Благородника? — отказваш да повярваш ти.
— Е, маякът може да е на някой друг пилот — скептично отбелязва Хепи. — Погледни… — в гласа му се долавя възторг.
Той подава допълнително увеличение за изображението на главния екран, макар че и без това виждаш чудесно какво има предвид той.
На някакво плато, сред разкошна зелена гора е разположен град. Или поне прилича на град — камара кубични форми, скупчени на голяма поляна сред дърветата.
— Маякът е там долу — отбелязва Хепи. — Кацам!
Стремителното спускане завършва съвсем близо до кубичните фигури. От земята те още повече приличат на селище — но не на строен от човешки ръце град.
— Невероятно! — промърморваш — Търсихме аурит, намерихме извънземни…
— Е, не знам — Хепи звучи доста разочаровано. — Изглеждат запуснати тези… къщи, не мислиш ли?
Така е. Вездесъщата трева е покрила проходите между кубовете, стените и покривите им са обрасли с мъх и лишеи, тук-там дървета люлеят клони из самия град… Закъснели сте поне с няколко века, ако не и повече.
— Ще излезеш, предполагам? — Хепи изсумтява — Не вярвам бързак като теб току-така да сдаде откритието за изследвания… Само имай предвид, че все още не откривам аурит, а недокоснатата планета може да ти донесе три-четири милиарда като нищо…
Действително, можеш да отидеш на разузнаване (237) или да се върнеш в Цивилизованата зона и да продадеш планетата (207).
223
Въздъхваш:
— Виж, Крис, ще ти кажа истината, но… А-бе, историята е доста заплетена и не е за вярване!
— Такива най-много ги обичам! — той кимва — Ела, тук имам два стола за специални случаи…
Впускаш се в заплетените дебри на настоящата история. Крис те слуша внимателно и накрая обобщава:
— Значи, кученцата ти трябват за Маджипур, откъдето ще вземеш кожа за Зад хълмовете, където ще получиш статуя за Добро утро, откъдето ще вземеш Фенс за „Флипер“, а от там с Ели заминаваш за Ферол… И всичко това за едно посвещение в някаква книга! Божичко!
— Казах ти, че е заплетено!
— Вярно, тъй си е! — той се ухилва доволно — Добре, ще ти дам и четирите женски, но при едно условие…
С усилие сподавяш писъка си и отвръщаш:
— Ще искаш да ти донеса диаманта Робинзон например? Или…
— Далеч по-просто е! Искам да ми продадеш историята за търсенето на Благородника — независимо какво ще намериш накрая. Разбира се, — добавя той, — ако откриеш планетата, ще ми платиш 120 милиона за кученцата, а аз почтено ще поделя хонорара за книгата с теб… Ако стане бестселър, сигурно ще вземеш поне 200 милиона. Но ако не намериш никакъв Благородник, няма да получиш и пари за историята си. Става ли?
224
Вървиш доста дълго, следвайки налудничавите кривулици. По едно време Хепи отбелязва:
— Знаеш ли, че май се връщаш към плазмената горелка?
Наистина е така, защото все по-ясно чуваш съскането и бученето на плазмата.
Вече виждаш „промишлената зона“ в края на улицата, когато Хепи те спира:
