232
Хепи е бил напълно прав да се опасява от звяра, казваш си ти. Чудовището е отвратително. Движи се изправено на задни лапи и е високо горе-долу колкото теб, но с това приликата му с човек приключва. Тялото му е масивно и мускулесто, муцуната е пълна с грамадански остри зъби.
Звярът спира на около три метра от теб. Бърните му са сгърчени около онова, което би трябвало да е нос. Ръмжи.
Много, много бавно измъкваш бластера си и завърташ регулатора на крайна позиция — широк лъч с пълна мощност.
— Включвам се към автоматичната ти оръжейна система — тихичко казва Хепи в шлемофона. — Но не бързай да стреляш, за бога, това може да е някое нещастно и безобидно извънземно, което…
Ако звярът е нещастно и безобидно извънземно, ще ти се наложи да коригираш понятието си за безобидност, защото той се хвърля върху теб с мощен скок. Претъркулваш се встрани, като едновременно стреляш в чудовището. Дузината най-разнообразни автоматични оръжия, накачени по скафандъра ти, също се включват в схватката — Хепи не си губи времето да философства повече.
Освен звяра, бластерът взривява близо половин квадратен метър от настилката на земята. Вдига се облак прах. Според всички правила, от противника ти трябва да е останала само купчинка пепел…
Премини на 198.
233
Обясняваш:
— Трябват ми две-три женски адски хрътки!
Хирикава изненадано те поглежда:
— И какво правите тук в такъв случай?
— От Ловния съюз ми казаха, че само вие имате такива кучета…
— Моите не се продават. Освен това са вече доста стари. Всъщност, аз самият търся да си купя няколко, но цените, които местният развъдчик поддържа, са изключително високи!
— Никой не ми е споменал за развъдчик!
— А, казва се Тимъти Грант. Лесно ще го намерите… Но, наистина, няма да ви продаде нищо за нормална сума!
Хирикава те поканва да преспиш в лагера — отдавна се е стъмнило. На следващата сутрин, заедно с цялата група, се връщаш до сградата на Резервата. Работа за половин час е Хепи да върне кораба обратно на звездното летище.
Ако тръгнеш направо към Тимъти Грант, те очаква 244. Ако отидеш в Киноложкия клуб, мини на 175.
234
Езерен рай е далеч от рая — всъщност няма и езера. Цялата планета е покрита с нескончаемо море, над което не стърчи дори едно островче. Хепи внимателно я изследва, но на нея няма и грам аурит.
Върни се на [[#t-karta|картата]].
235
Проходът между сградите кривуличи като пиян червей. Няколко пъти го пресичат други „улици“ и накрая стигаш до кръстовище, на което е невъзможно да се определи коя е твоята…
— Може би средната улица? — несигурно предполага Хепи.
Проблемът е, че пред теб има нещо като малко площадче, на което улицата ти излиза под ъгъл. Трите насрещни пресечки започват от едно и също място и безобразно се кривят още в началото си.
Ще потърсиш някакъв знак (210) или ще избираш наслука: първата улица (224), втората улица (201) или третата улица (176)?
236
Планетата изглежда много спокойна. Всъщност, на нея няма и едно живо същество, както констатира Хепи. Но атмосферата е годна за дишане.
Ако искаш да кацнеш и да огледаш по-добре, мини на 213. Ако искаш да продължиш с другите планети, мини на 125.
237
Засмиваш се:
— Естествено, че ще изляза да разгледам! Дори това да не е Благородника, капитанът сигурно е скрил някъде още улики за наличието на истинската планета и…
Хепи мълчи няколко секунди, преди да отбележи:
— При друг случай не бих настоявал толкова, но ме притеснява онзи абзац, в който се казва да се пазиш от графския звяр… Ще вземеш скафандър и пълна екипировка, нали?
Ако го послушаш мини на 122. Ако откажеш да се екипираш както подобава, иди на 127.
238
Поклащаш глава:
— Не знам кодове за специални заявки!
— Е, жалко! Тъкмо си мислех, че може пък и да успея да обслужа някой клиент! — мозъкът въздъхва — Ама и без друго заявките сигурно не са от твоя човек… Ела пак някой път!
Ами, запиши си код 121 за Заложи осем и се върни на [[#t-karta|картата]].
239
Допиваш мълчаливо питието си и излизаш от кръчмата. За всеки случай „препитваш“ и компютърния мозък в бюрото за планетарни заявки, но и той не е чувал за капитан Морган.
— Очевидно Сълийн не е търсеният от на Пет парсека! — дълбокомислено обявява Хепи, когато се връщаш на кораба.
Понеже и без друго нищо не се е случило на Сълийн, няма да те карам да пишеш и нова кодировка. А сега — към [[#t-karta|картата]]!
240
Кимваш:
— Съгласен съм!
По-малко от час по-късно си в пилотската зала на „Хидрата“, четири очарователни хрътченца се мотаят из краката ти, а купчина бумаги на пулта — родословия, бланки, паспорти и какво ли още не — подсказват, че зверчетата са с къде-къде по-синя кръв от твоята.
Запиши си нова кодировка за Есенно листо 131. Запиши си също кодировка за Маджипур — 108. А сега марш на Мадж… тъй де, на [[#t-karta|картата]] за избор на нов обект!
