— Чакай! Погледни нагоре!
На последните няколко кубични здания, покрай които си минал, има най-разнообразни отвори. На един от тях пише: „Бях тук!“ и стрелка сочи надолу към дупката.
Не ти остава нищо друго, освен да я последваш.
За малко не падаш в някакъв отвор, глупаво издълбан почти под „вратата“. Иначе самото помещение е абсолютно празно.
На отсрещната стена също има няколко „врати“. Можеш да минеш през тях навътре в куба (205) или да изследваш дупката на пода (229).
225
Ноктюрно е приятен на пръв поглед свят, оказва се обаче, че атмосферата му не е годна за дишане. Кислородът е достатъчно, но е пълно с какви ли не отровни съединения — и нито следа от аурит.
Върни се на [[#t-karta|картата]].
226
Позволяваш си една усмивка:
— Не се паникьосвай чак толкова, Хепи! Може пък да е някое нещастно умиращо извънземно и…
Срещу теб изскача грамаден звяр с пламтящи очи. Изпразваш бластера в него, но вместо да го изпепели, изстрелът само го спира за момент. Звярът бързо се преобразява — вече с две глави, много по- едър от преди, той скача отгоре ти. Вече дори не усеща бластера ти.
Ами, това е мрачният край на приключението ти.
227
„Хидрата“ тъкмо влиза в орбита около Сутрешен чай, когато в края на пулта припламва червена светлинка и Хепи съобщава:
— От пощенския отдел ни изпращат някакъв запис… Леле, това писмо ни е гонило от къщи, през „Елатрон“ и Ферол, и през Добро утро, и… Да ти го пусна ли?
Ако изслушаш записа, мини на 204. Ако го оставиш за друг път, те очаква 181.
228
Бюрото за регистрация на планетарни заявки е административен обект, който може да бъде открит на всяка една планета — така пилотите „счупи-глави“ могат да регистрират откритията си където и да попаднат. Всички бюра, трябва да се добави, са свързани в обща мрежа и заявките от тях попадат автоматично в Банката за регистрации, където в срок от пет години пилотът трябва да заплати милион и триста регистрационна такса. Изключение правят специалните заявки, които бюрото не изпраща в банката, съхранява ги в продължение на 50 години и таксата им е седем милиона. Достъп до такива заявки има само собственикът на определен код, поставен от заявителя — в крайна сметка специална заявка може да бъде регистрирана официално от съвсем друго лице…
Бюрото на Заложи осем е в много жалко състояние. Сградата е почти срутена, в приемната има само един спаружен дядка, който дреме на неудобен стол.
— Искам да проверя някои заявки! — обявяваш ти идядката кимва, без дори да се събуди окончателно.
Залата за регистрации не е в по-добро състояние. Освен крива маса и твърде ниско кресло, няма други мебели.
— Здрасти! — гласът на компютърния мозък е извънредно жизнерадостен — Какво ти трябва?
— Заявка на името на капитан Морган!
— Е, не мога да ти дам такива сведения! — мозъкът звучи разочаровано — Знаеш, право на достъп и тъй нататък…
— Аз съм наследник на капитана. Можеш да провериш и…
— Име?
— Кели Хардрайт!
След няколкоминутна пауза, мозъкът съобщава:
— Имаш достъп… Но заявки от името на такъв човек липсват. Има обаче един комплект специални заявки на Морган Флип Райт. Ако можеш да ми кажеш някакъв код, ще ги отворя!
Ако действително имаш записан код, иди на епизода, номера на който съставят двете последни цифри от кода. Ако нямаш код, мини на 238.
229
Там долу цари пълен мрак. Налага се да включиш фенерчето на шлема си и вече очакваш да видиш някаква бездънна шахта — би било типично за идиотизма на строителите на този град — но всъщност отворът е доста плитък. В праха на пода май пише нещо.
— Хайде! — подканва те Хепи и ти тромаво се спускаш в дупката.
Надпис действително има: „Склад!“ — и стрелка. Малко по-нататък по кривуличещия коридор откриваш тежка блиндирана врата, която изглежда прекалено нормално за място като това. Виждал си абсолютно същите десетки пъти — такива слагат на специалните складове за опасни вещества. Обикновено врата от този тип означава, че съответното помещение е херметизирано и изолирано срещу всякакво възможно изследване, било с радар, магнитен локатор или каквото и да е друго.
На вратата с приветливи букви е написано: „Отваряй спокойно, не е заключено!“.
— Каквото и да има оттатък — отбелязва Хепи, — ти ще си защитен, нали си в скафандър!
Надявайки се да е прав, бутваш внимателно вратата. Тя се отваря…
Премини на 166.
230
Извинително присвиваш рамене:
— Виж, просто ми трябват две женски кученца… Ако е въпроса какво ще ставa с тях, ще отидат да ловуват на Маджипур, но…
— Не съм по тайните! — присвива рамене Крис — и не бих дал кученце безплатно дори на най-добрия си приятел… Въпреки че Маджипур е подходящо място за хрътките ми!
Ако му разкриеш историята за Благородника, мини на 223. Ако продължиш да го врънкаш потайно, иди на 249.
231
Кацате.
— Не знам — отбелязва Хепи. — Не ми се струва правилно… Все пак…
В този момент корабът пропада. Така и не разбираш какво е това, което пресова „Хидрата“ на метално блокче с размери 10 на 10 сантиметра за по-малко от седем секунди.
КОМЕНТАР НА КРИС: За твое сведение, ще добавя, че става въпрос за животно, наречено от следвaщите изследователи на планетата Големият гълтач. Пробвай пак… Можеш да почнеш например от 125 за разнообразие!
